Определение № 629 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1223/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. –К. И. Ш., жив. САЩ, щата Н. против решение № 7419/06.11.2013 год. по гр.д. № 14921/2012 год., на СГС, ІІІ Б въз. състав, с което е оставено в сила решение от 02.04.2008 год. по гр.д. № 2841/2007 год. на Софийски районен съд, І ГК, 40-ти състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. – К. И. срещу М. В. Д. от [населено място] иск за унищожаване поради измама на сключения на 22.08.2006 год. между И. Х. Р. и М. В. Д. договор инкорпориран в НА №105, т. V, рег. №21283,д.№771/2006 год. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде уважен като се присъдят направените в производството разноски. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, обозначено като молба.. Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, както и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК / виж ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 год. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното с касационната жалба Изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като процесуалноправен е посочен въпроса дали съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото, както и всички доводи на страните, които са от значение за постановяване на правилно решение. Посочено е, че по отношение на този въпрос обжалваното решение е в противоречие с решения на ВКС, постановени при действието на ГПК / отм./, които нямат задължителен характер и такива постановени при условията на чл. 290 ГПК / нов/, които са задължителни за съдилищата,/ както и на определения по чл. 288 ГПК, които не са сред съдебните актове, които обосновават противоречие в съдебната практика/, с позоваване на допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Задължението на съда при постановяване на своето решение да вземе предвид всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните произтича от разпоредбата на чл. 188 ГПК / отм./ и чл.235 ГПК. Следователно, когато при постановяване на обжалваното решение, това правило не е било спазено, решението е постановено в противоречие с изискванията на процесуалния закон, а не в противоречие с определени съдебни актове, където е посочено, че при постановяване на своите решения съдилищата са длъжни да обсъждат събраните по делото доказателства и пр. С оглед на това, посочените от касатора допълнителен критерий по дефиниция не могат да бъдат изпълнени, а посочения правен въпрос по - скоро съставлява преформулиране на оплакване за допуснато процесуално нарушение, което може да бъде разгледано в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. С оглед на изложеното, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.