Определение № 401 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 414/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение,постановено на 17.11.2011г. от СГС,ІІ-“Д” въззивен състав подадената от В. И. Т. и М. Б. Т. касационна жалба с вх.№2675/13.01.2011г. е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 ГПК като е прието,че постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване по причина,че обжалваемият интерес е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер. Определението е обжалвано от В. И. Т. и М. Б. Т. с оплаквания,че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и подадената от тях касационна жалба бъде надлежно администрирана до ВКС. Поддържат,че обжалваното определение противоречи на закона както по приложимостта му по време, така и по съдържание относно определяне цената на иска и размера,върху който се определя държавната такса и обжалваемия интерес. В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК другата страна в производството по частна жалба Р. В. П. и В. Т. П. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения: Действително, за да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел,че преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да бъде извършена при спазване правилото на чл.69,ал.1,т.3 вр. с т.2 ГПК,който извод настоящият състав не споделя-при определянето на цената на иска,респ. обжалваемия интерес приложение следва да намери онази разпоредба на процесуалния закон,която е действувала към момента на предявяването на иска. В случая производството по гр.д.№30000815/2005г. по описа на Софийски районен съд е образувано по подадената от В. И. Т. и М. Б. Т. искова молба с вх.№37707/20.12.2005г.,с оглед на което следва да се приеме,че цената на иска следва да бъде определена по правилата на ГПК от 1952г./отм./,т.е. като ¼ от данъчната оценка на имота. В обжалваното определение обаче аритметично цената на иска е определена правилно. Данъчната оценка на процесния имот е в размер на 2527.20лв. /удостоверение №0800/0046/13.03.2006г.,издадено от С. община, лист 16 от гр.д.№30000815/2005г./ или цената на иска възлиза на 631.80лв., както е прието и в обжалваното определение. И той като така определената цена на спорното право е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер,правилно въззивният съд е приел,че подадената от В. И. Т. и М. Б. Т. касационна жалба срещу въззивното решение,постановено на 24.11.2010г. по гр.д.№4607/2009г. следва да бъде върната,тъй като същото не подлежи на касационно обжалване. Крайният извод на въззивния съд за недопустимост на касационното обжалване е правилен,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение