Определение № 971 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 437/2011 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от З. С. К. - М. срещу решение № 283 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 632/10 г. на Окръжен съд гр. В. Т.. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация М. И. В. оспорва жалбата. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 11 от 23.03.2010 г. по гр. д. № 132/08 г. на Районен съд [населено място]. Приел е за доказано, че М. В. и нейният съпруг придобили процесния имот по давност, който през 2006 г. бил продаден на [фирма] [населено място]. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е формулирал следния въпрос „установяване факта на придобиване правото на собственост върху процесния имот по давностно владение”. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Настоящият състав счита, че формулирания въпрос е фактически, а не правен. К. не посочва конкретен въпрос, обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а развива тезата за неправилност на постановеното решение. Доводите му са относими към основанието за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК и не обосновават такова по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Обстоятелството, че изводите на съда по фактите за владение на процесния имот не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Водим от горното, съдът