Определение № 3150 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Средно училище „Неофит Рилски“, гр.Харманли, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 382 от 29.11.2022 г. по гр.д.№ 657/ 2022 г., с което след като е отменено решение на Харманлийски районен съд от 19.08.2022 г. по гр.д.№ 903/ 2021 г., по предявените от К. К. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 1706-487/ 08.07.2021 г. на директора на Средно училище „Неофит Рилски“, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител”, ответникът е осъден да й заплати сумата 1 000 лева деловодни разноски за двете съдебни инстанции, както и да заплати 300 лева разноски по делото и 160 лева държавни такси по уважените искове. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът излага твърдения за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и за необоснованост на акта му, поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Излага също твърдения за допуснати процесуални нарушения, състоящи се в неправилно разпределена доказателствена тежест относно факта на наличие на недобросъвестност на работодателя при извършване на уволнението. Правни въпроси не са формулирани. Ответната страна К. И. оспорва жалбата като поддържа, че в нея не е посочено никое от основанията по чл.280 ал.1 ГПК, нито някое от тях може да бъде изведено от съдържанието й. Поради това счита, че касационно обжалване не може да бъде допуснато, като при условията на евентуалност излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по което ищцата е заемала в ответното училище длъжността „главен счетоводител“, което правоотношение работодателят прекратил едностранно, налагайки на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед от 31.08.2020 г. На 08.09.2020 г. на длъжността счетоводител в училището била назначена Р. И., която притежавала висше образование - бакалавър със специалност „Застрахователно и социално дело“. С решение № 260148/ 26.04.2021 г. по въззивно гражданско дело № 207/ 2021 г. на Хасковски окръжен съд били уважени предявените от К. И. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 КТ против Средно училище „Неофит Рилски“, като заповедта за уволнение от 31.08.2020 г. била приета за незаконна и отменена, а ищцата била възстановена на заеманата преди извършването на уволнението длъжност. На 07.07.2021 г. К. И. депозирала молба за заемане на длъжността, на която е възстановена, а на 08.07.2021 г. със заповед на директора на училището № 1704- 485/ 08.07.2021 г. възстановяването й било осъществено. На същата дата работодателят връчил на ищцата при отказ предизвестие за прекратяването на трудовия й договор и заповед № 1706-487/ 08.07.2021 г., с която прекратил едностранно правоотношението на основание чл.328 ал.І т.6 КТ - когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В заповедта било посочено, че ищцата не отговаря на изискуемото образование - „висше икономическо с образователно-квалификационна степен „магистър“, специалност „счетоводство“ или „счетоводство и контрол“, или „счетоводство и одитинг“. Тези изисквания за заемане на длъжността били въведени от работодателя с длъжностна характеристика, утвърдена със заповед № 1703-484/ 08.07.2021 г. на директора на училището - в същия ден, в който е издадена и връчена заповедта за уволнение. Изискванията за длъжностите „главен счетоводител“ и „счетоводител“ не се различавали съществено по длъжностна характеристика, налице била само различна словесна формулировка между тях. Длъжността „счетоводител“ в СУ „Неофит Рилски“ била въведена като част от щатното разписание на 08.09.2020 г. при изискуемо висше икономическо образование, специалност „счетоводство и контрол“, образователна степен „бакалавър“. При така установените факти въззивният съд приел, че при извършване на уволнението е осъществена злоупотреба с право от страна на работодателя. Законовата презумпция по чл.8 ал.2 КТ била оборена от проведеното от ищцата обратно доказване. Промяната в изискванията за образование за заемане на длъжността „главен счетоводител“ била направена единствено с цел да се прекрати трудовия договор с ищцата. Това следвало от обстоятелствата, че тя работила продължителен период от време на тази длъжност, била е вече уволнявана от нея и с влязло в сила решение това уволнение било признато за незаконно. За изпълнение на правата, които има по това съдебно решение, ищцата отправила искане за заемане на длъжността си. Незабавно след това работодателят утвърдил нова длъжностна характеристика за тази длъжност, въвел с нея нови образователни изисквания за заемането й, каквито ищцата нямала, възстановил я на длъжността, непосредствено след което я уволнил отново. Тази поредица от факти ясно извеждала недобросъвестното упражняване на правото на прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Промяната в длъжностната характеристика по отношение на длъжността „главен счетоводител“ била предприета не с оглед работата в училището и подобряването й, а само заради уволнението на ищцата. През целия период, в който ищцата била уволнена, работодателят не назначил главен счетоводител, напротив, назначил на работа като счетоводител лице с по-ниска образователна степен. Затова уволнението било извършено при злоупотреба с право и поради това - незаконно. Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не съществува вероятност да е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно, а касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, а са изложени твърдения за наличие на касационни основания по чл.281 т.3 ГПК, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане. По изложените съображения Върховният касационен съд