Определение № 733 от 12.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 2397/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „АСА 2000 Реклама“ ООД, чрез процесуален представител, против Решение № 352 от 19.06.2025 г. по в. т. д. № 222/2025 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 1758 от 20.12.2024 г. по т. д. № 395/2022 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу бившия управител на дружеството А. Л. С. (с предишна фамилия Й.) иск с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата от 331 265,68 лв., представляваща нанесена вреда на дружеството - от действия, че не е пазила сумата, която й била връчена като касова наличност; че не е предприела действия срещу А. С. А., който е бил управител преди нея за касовата наличност и че не е изпълнила задълженията си да поиска ревизия и да направи счетоводна проверка. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване изцяло на предявения иск, респективно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Претендира се присъждане на направените разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани конкретни правни въпроси. Досежно основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се твърди противоречие между изводите на въззивния съд и практиката на съда, застъпена в решения по: т.д. № 1204/2018г. на ВКС, ІІ т.о.; т.д. № 669/2008г. на ВКС, І т.о. и т.д. № 1002/ 2015г. на ВКС, І т.о. Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е посочена бланкетно. Ответникът – А. Л. С., чрез процесуален пълномощник, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от „АСА 2000 Реклама“ ООД срещу А. Л. С. иск за ангажиране на отговорността й по чл.145 ТЗ за нанесена на дружеството имуществена вреда в размер на 331 265.68 лева, представляваща липса на касова наличност към датата на освобождаването й като управител. За да потвърди обжалвания резултат, Апелативен съд – София след собствено подробно обсъждане на доказателствения материал е установил фактическата обстановка по делото. От правна страна въззивната инстанция е приела, че в случая е изпълнена абсолютната процесуална предпоставка за реализиране отговорността по чл.145 ТЗ спрямо бившия управител на „АСА 2000 Реклама“ ООД – взетото за това решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, обективирано в прокотола от 10.12.2018 г. от проведеното общо събрание на съдружниците в дружеството-ищец. За недоказано е намерено твърдението в исковата молба, че на ответницата е била връчена процесната сума да я пази и управлява като управител на дружеството. В тази връзка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания и приетата съдебно-счетоводна експертиза, въззивната инстанция е установила, че към датата на вписване на ответницата в търговския регистър като управител- 23.12.2014г., съобразно счетоводните записвания на дружеството, не е съществувала касова наличност. Според съда, изготвените отчети от счетоводителя на дружеството не обосновават извод, че е налице погрешно завеждане по счетоводните сметки и оттам да се изисква активно поведение от страна на управителя по предотвратяването му. След като предишните управители на дружеството към датата на избиране на А. Й. са били освободени от отговорност за осъществяваната дейност, при липса на взето решение за търсене на отговорност от тях по чл.145 ТЗ, възникването на липса в период, преди А. Й. да стане управител, както и при отсъствие на данни за счетоводна наличност на сумата на каса, води до извод, че за новоназначения управител А. Й. не е възникнало задължение за предприемане на действия срещу А. С. А.. Още повече, че съгласно чл.141, ал.1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, като по делото е останало недоказано наличието на решение от общото събрание на дружеството за извършване на ревизия и счетоводна проверка, което А. Й. да не е изпълнила, като такова задължение не следва и от закона. С оглед на това съдът е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за поведение или бездействие на А. Й. по отношение на твърдяната от ищцовото дружество касова наличност, което да бъде квалифицирано като противоправно неизпълнение на задълженията й по осъществяване управлението на „АСА 2000 Реклама“ ООД. За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, атакуваният съдебен акт подлежи на касационен контрол, но в случая не се доказва приложното поле на касационното обжалване. Съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, допускането на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от наличието на изрично формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно такъв, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда за постановения краен резултат. В цитирания акт на нормативно тълкуване е изяснено, че касационният съд няма правомощия сам да извежда значимия за разрешаването на спора правен въпрос от оплакванията и доводите в касационната жалба, както и е направено разграничение между основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, относими към селективната фаза на касационното производство, което следва да се съблюдава както от съда, така и от страните. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос, който да бъде разрешен от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. Горните задължителни указания са изцяло приложими в настоящия случай, доколкото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа въпроси, отговарящи на общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е достатъчно основание за отказ от допускането на касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Доколкото ответната по касация страна не е представила доказателства за сторени в настоящата инстанция разноски, такива не следва да й се присъждат. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК