Определение № 5364 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4368/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Р. Х. против определение № 2525 от 08.10.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2619/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 13834 от 10.09.2024 г., постановено по гр. д. № 7421/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в срок, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че производството е по предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. С разпореждане от 28.06.2024 г. на първоинстанционния съд, са дадени указания до ищеца Р. Р. Х. за отстраняване констатираните нередовности на исковата молба с вх. № 73253/26.06.2024 г., а именно: да уточни датата, на която твърди, че ответникът е трябвало да изпълни задължението си да му прехвърли имотите; да представи актуална данъчна оценка и кадастрална схема/скица на имотите, като съдът му е указал, че при представяне на проект ще му издаде съдебни удостоверения за снабдяване с тях; да посочи цена на иска съобразно правилото на чл. 68, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК. Указанията са надлежно връчени лично на ищеца на 01.07.2024 г., но в предоставения от съда едномесечен срок /който срок е изрично удължен с разпореждане от 23.07.2024 г. с още един месец/ и който изтича на 02.09.2024 г. е постъпила уточнителна молба и са изпълнени указанията само по т. 1 от разпореждането. Не е представена данъчна оценка за имота, нито е посочена цена на иска, за да може съдът да прецени родовата подсъдност на иска и да определи дължимата държавна такса, както и да разпореди вписването на исковата молба в Имотния регистър. Съдът е указал изрично, че при неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба в указания срок, същата ще бъде върната, а производството по делото - прекратено, на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 4 ГПК. Препис от постановеното разпореждане е изпратен на ищеца, на 01.07.2024 г., като на практика са издадени и двете съдебни удостоверения още на 24.07.2024 г. и е уважено искането му за удължаване на срока за изпълнение на указанията. Фактът, че ищецът не се е снабдил с тях е проява на неговото процесуално бездействие, което не може да се вмени във вина на съда. Същият е имал повече от два месеца за изпълнение на указанията. Указанията не са изпълнени нито в рамките на предвидения преклузивен срок, нито след уваженото искане по чл. 63 ГПК, а освен това няма приложени данъчна оценка и кадастрални скици дори и към депозираната частна жалба. Предвид изложеното, жалбоподателят следва да понесе неблагоприятните последици от връщане на исковата молба. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното определение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Същото не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани следните два правни въпроси: 1. „При допуснато от съда продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК, ищецът може ли да иска ново продължаване на срока?“ и 2. „Неизпълнението на указанията на съда за поправяне на нередовностите на исковата молба при поискано от ищеца и недопуснато от съда ново продължаване на продължения срок, съставлява ли процесуално основание за връщането на исковата молба?“. Сочи се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно определение № 263 от 08.04.2014 г. по ч. гр. д. № 671/2014 г. по описа на ВКС, III г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По въпросите не е налице общия селективен критерий, като основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са неотносими към настоящия казус и не са обусловили даденото от въззивния съд разрешение. Първоначално даденият от първоинстанционният съд едномесечен срок за отстраняване на констатираните от съда нередовности на исковата молба е удължен с разпореждане от 23.07.2024 г. с още един месец до 02.09.2024 г., включително. На ищеца са били издадени две съдебни удостоверения – за снабдяване с данъчна оценка и кадастрални скици/схеми на имотите. Въпреки това, в предоставения срок по чл. 62, ал. 3 ГПК, ищецът не е направил опит да изправи нередовностите на исковата молба, нито е направил ново искане за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК, които както стана ясно веднъж е бил продължен от съда. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивният съд е приел, че при неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовностите исковата молба подлежи на връщане. Ищецът, който има юридическо образование и притежава юридическа правоспособност не е отстранил нередовностите, въпреки дадената му възможност и като изрично е бил предупреден за последиците от неизпълнението на указанията, поради което исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъждат сочените от жалбоподателя допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /вж. ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение