Определение № 432 от 18.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1711/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Л.” АДЦИС срещу определение № 1258 от 12.04.2016г., постановено по ч. гр. д. № 1501/2016г. от Апелативен съд София, с което се потвърждава разпореждане от 03.12.2015г. по т.д. № 7985/2013г. на Районен съд - Сливница за връщане на подадена от касатора въззивна жалба, поради непредставяне на документ за внесена държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като липсва основание за връщане на въззивната жалба, доколкото държавната такса е заплатена своевременно в предвидения за това от първоинстанционния съд срок. Ответникът по частната жалба моли да не се допуска същата до касация, съответно да се остави без уважение, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното определение, с което исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът-настоящ касатор, не е изпълнил в срок дадените от СГС указания за представяне на вносен документ за внесена по сметката на САС държавна такса в размер на 11 240,94 лева. Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че въззвният съд в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ е разрешил процесуалноправния въпрос за представяне на доказателства за внесена по сметката на САС държавна такса по подадена въззивна жалба. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, тъй като не се доказва наличие на посочения допълнителен селективен критерий – задължителна практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, в отклонение от която да е постановен обжалвания въззивен акт. Частният касатор, нито сочи, нито представя такава практика. ` Водим от горното, Върховният касационен съд