Определение № 361 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 317/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ж. С. К. срещу решение № 138 от 5.11.19г. по в.гр.дело № 1375/19г.на Бургаския окръжен съд. С него е отменено решение № 1972 от 1.08.19г.по гр.дело № 4017/19г.на Бургаския районен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ, предявени от същата страна против ДП“Пристанищна инфраструктура“ клон териториално поделение пристанище Б.. Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1.Доколко е налице промяна в характера на трудовите задължения на служителя, обуславяща необходимост от специални изисквания относно квалификацията, като промяната се извлича от въведените изисквания за заеманата длъжност в длъжностната характеристика; 2.Дали изменението на изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл се касае за злоупотреба с права по чл.8 ал.1 КТ; 3.Дали прекратяването на трудовия договор с ищеца поради изменението на изискванията за заемане на длъжността може да се квалифицира като основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.6 или като такова по чл.328 ал.1 т.11 КТ. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД-01-12/13.05.19г.на директора на ответното предприятие, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Ж. С. К., на длъжност „ специалист“, в отд.“Инфраструктура,акватория и С.“, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, считано от 14.05.19г.,е законосъобразна.Изложил е съображения,че образованието му не отговоря на изискванията за заемане на длъжността, въведени с новата длъжностна характеристика,одобрена на 7.05.19г.Поставено е условие за висше образование, степен „ бакалавър“ или „магистър“, професионална област – строителни инженерни науки.Установено,че ищецът е със завършено висше образование,степен „магистър“, инженер- химик, специалност „Технология на водата“.Съдът е посочил, че към датата на назначаването му той е отговарял на изискванията по предходната длъжността характеристика, но не и към настоящия момент.Обсъден е доводът на ищеца за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя при упражняване на правото му да прекрати трудовото правоотношение. Прието е от гласните и писмени доказателства, че строителната програма на ДП“ПИ“кл.Б. за 2018г.и 2020г.обхващала значителни строителни обекти, поради което били необходими лица с техническо образование в областта на строителството, за да се контролира планирането на обектите, изготвяне на задания за проекти,провеждане на търгове по ЗОП и др.Установено е, че останалите служители в отдела имат образование, пряко свързано с дейността на пристанището или със строителството.При тези данни според съда не може да се направи извод за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя.Прието е,че не е доказана тенденциозна промяна в длъжностната характеристика на ищеца, за да бъде уволнен единствено и само той. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Първите два въпроса са свързани с приложението на чл.8 ал.1 КТ.Според практиката на ВКС, в т.ч. приложената от жалбоподателя/ р.321 от 31.10.11г.по гр.д.№ 13/11г.на Трето г.о.; р.235 от 4.10.17г.по гр.д.№ 4531/16г.на Четвърто г.о. и др./, с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе нови изисквания за образование и квалификация, която преценка е такава по целесъобразност.При проверка на законосъобразността на уволнението по чл.328 ал.1 т.6 КТ извън правомощията на съда е да извършва контрол върху тази преценка.Само при наведен от ищеца довод за злоупотреба от страна на работодателя,съдът следва да извърши проверка, дали изменението на изискванията е въведено с оглед нуждите на работата,или е налице злоупотреба с право. Злоупотреба с права на работодателя в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ е налице,когато се установи,че единственото му желание е чрез законово допустими средства да постигне една-единствена цел- прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. В разглеждания случай такава проверка е извършена от въззивния съд,който е приел,че не е установено по делото правната възможност по чл.328 ал.1т.6 КТ да е използвана целенасочено и тенденциозно.По правни изводи обжалваното решение не се разминава с посочената практика. Преценката на доказателствата,въз основа на която съдът е изградил вътрешното си убеждение, че не е налице злоупотреба с право от страна работодателя при уволнението на ищеца, би могла да доведе до необоснованост на решението, която подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 КТ, но не е основание за допускане на касационно обжалване. По третия въпрос съдебната практика е уеднаквена с Тълкувателно решение № 4 /17г.от 1.02.21г. на ОСГК на ВКС.В него е посочено, че основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.11 КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. Като е приел, че въведеното ново изискване за притежаване на висше образование „строителен инженер“ е основание за приложението на чл.328 ал.1 т.6 КТ, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с даденото разяснение в т.2 от ТР № 4/17г.на ОСГК на ВКС. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 2400 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.