Определение № 3604 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4173/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по жалба на „Тома Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, [населено място], ЕИК 203017188, чрез адвокат А. К. Б. срещу определение № 6498 от 26.05.2023 г. по ч. гр. д. № 4087/2023 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба, срещу определение № 34517 от 16.12.2023 г. по гр. д. № 24274/2022 г. на Софийски районен съд. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С първоинстанционното определение е върната исковата му молба и е било прекратено производството по предявения от на „Тома Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл.90, ал.1 ЗКИР срещу „Климатроник“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] за признаване за установено, че вписаното в Служба по вписванията- [населено място] вх. № *****, акт № ***, том *** по партидата на „Тома Строй“ ЕООД /н/ и по партидата на „Климатроник“ ЕООД обстоятелството „придобиване чрез публичен търг/постановление за възлагане /ГПК/“, което вписване е извършеното на 19.09.2017 г. въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 04.02.2016 г. по изп. дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ, по отношение на самостоятелен обект в сграда, находящ се в [населено място], [улица], ет., с идентификатор *****.****.***.*.*, ведно с 1/3 ид. част от общите части на сградата и от поземлен имот с идентификатор *****.****.*** е несъществуващо, а при условия на евентуалност да бъде установена недействителност на вписването по партидите на двете дружества, тъй като е извършено въз основа на невлязло в сила възлагателно постановление, което не подлежи на вписване, тъй като липсвал правен интерес за предявяването му. Това становище е възприето в обжалваното определение и от състава на Софийски градски съд. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие на възприетото от въззивния съд със задължителна съдебна практика. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по три правни въпроса, които са обусловили определението му, а именно: 1/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните по делото; 2/ за правното значение за праводателя-длъжник по изпълнителното дело /несъстоятелно дружество/ и за неговите кредитори заличаването на вписването на придобивен титул на купувач на публична продан, ако това вписване е порочно по смисъла на чл. 90 ЗКИР и предхожда вписването на обща възбрана върху активите на несъстоятелния длъжник; 3/ за правния интерес праводателят-длъжник по изпълнителното дело /несъстоятелно дружество/ да атакува вписването на придобивен титул на купувач на публична продан, ако това вписване е порочно по смисъла на чл. 90 ЗКИР и предхожда вписването на обща възбрана върху активите на несъстоятелния длъжник и 4/ за съотношението между петиторните искове, от една страна и специалните искове за атакуване на порочни вписвания в имотния регистър от друга и изключва ли наличието на петиторна защита правния интерес от предявяването на иск по чл. 90 ЗКИР. С обжалваното определение съдът е приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявения установителен иск. Посочил е, че дори да бъде постановено решение, с което този иск да бъде уважен и вписването на невлязлото в сила постановление за възлагане на имот бъде прогласено за несъществуващо /евентуално недействително/ и заличено, то няма да доведе до възстановяване на загубени права на ищеца или да му даде възможност да реализира свои права. Изтъкнал е, че датата на вписване на постановлението за възлагане няма правопораждащ, а декларативен ефект, поради което и заличаването на вписването не би се отразило на правната сфера на ищеца. Поради което „Тома Строй“ ЕООД /н./ не би могъл да получи търсената от него защита в това производство, доколкото положителният за него изход няма да заличи придобивния титул на ответника или да гарантира правоприемство за „Совтранс ауто“ ЕООД, респ. да доведе до промяна в предимството на вписването, което чл.113 ЗС дава, доколкото купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, а денят на декларативното вписване в имотния регистър няма правопораждащо действие за правата на купувача. Въззивният съд е съобразил, че съгласно норма на чл. 717л, ал. 4 ТЗ, последиците от продажбата по чл. 718 ТЗ, се приравняват на последиците на продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК, а постановлението за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, е противопоставимо на длъжника в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение, чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ, като в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. Посочил е, че по висящото гр. д. № 8153/2018 г. на Софийски градски съд, по което се разглежда ревандикационен иск на "Климатроник" ЕООД срещу "Тома Строй" ЕООД /н./, заместен след продажбата от „Совтранс ауто“ ЕООД ще бъде изследвана датата на влизане в сила на постановлението за възлагане и настъпването на вещнопрехвърлителния му ефект, а с оглед изхода от този спор би могло да се стигне и до приложение на нормата на чл.537, ал.2 ГПК. Именно в рамките на тези и други производства ще бъде осъществена преценка на действието на извършеното вписване и твърдяните му пороци, поради което е счел, че не е налице правен интерес от предявяването на самостоятелен иск по чл.90, ал.1 ЗКИР /още повече, че жалбоподателят не оспорва, че постановлението за възлагане е издадено на 04.02.2016 г. или преди откриване на производството по несъстоятелност/. Търсеното от жалбоподателя оспорване на титулярството на правото на собственост на „Климатроник“ ЕООД по отношение на имота не е допустимо да се извършва с посочените от жалбоподателя установителни искове. Действително, съгласно формираната трайна съдебна практика на ВКС, при разглеждане на частната жалба, с която е сезиран, въззивният съд е длъжен да се произнесе по доводите, наведени в жалбата и отговора на нея, и надлежно да мотивира акта си, като посочи какви са твърденията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и направените правни извод на съда. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване. В случая Софийски градски съд е взел под внимание всички наведени от „Тома Строй“ ЕООД /н./ доводи, както и релевантните факти и доказателства по делото и въз основа на тях е извел извод за недопустимост на иска по чл. 90, ал. 1 ЗКИР. В тази връзка настоящият съд съобразява и че нито в жалбата, нито в изложението към нея е визирано какви искания и възражения на жалбоподателя не са били обсъдени от въззивния съд, които да имат отношение към изложените решаващи изводи за липса на правен интерес от предявения установителен иск. Основният довод на въззивния съд относно недопустимостта на предявения иск е, че по висящото гр. д. № 8153/2018 г. на Софийски градски съд, по което се разглежда ревандикационен иск на "Климатроник" ЕООД срещу "Тома Строй" ЕООД /н./, заместен след продажбата от „Совтранс ауто“ ЕООД ще бъде изследвана датата на влизане в сила на постановлението за възлагане и настъпването на вещнопрехвърлителния му ефект, а с оглед изхода от този спор би могло да се стигне и до приложение на нормата на чл.537, ал.2 ГПК. Именно в рамките на тези и други производства ще бъде осъществена преценка на действието на извършеното вписване и твърдяните му пороци, поради което е счел, че не е налице правен интерес от предявяването на самостоятелен иск по чл.90, ал.1 ЗКИР. По решаващия извод на съда относно допустимостта на предявения иск не се сочи правен въпрос, поради което и касационното обжалване не следва да се допуска. Освен изложеното, отговориште на правните въпроси, поставени от касатора се съдържат в постановеното по гр.д.№ 3415/2020 г. на Второ гражданско отделение на ВКС решение, страна по което е и настоящия касатор. С това решение е прието, че публичната продан на недвижим имот е уредено в процесуалния закон /ГПК/ производство за принудително прехвърляне на собственост с цел удовлетворяване парично вземане на взискателя, респ. и на присъединените кредитори. Вещно-прехвърлителният ефект съгласно чл.496, ал.2 ГПК настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане. Фактическият състав на публичната продан, като самостоятелен изпълнителен способ, обаче приключва с изготвяне на постановлението за възлагане, след като лицето, обявено за купувач, внесе в срок дължимата сума – чл.496, ал.1 ГПК. Това е релевантният момент, спрямо който следва да се прецени приложението на нормите на чл.638 ТЗ. Ако към този момент спрямо длъжникът не е обявена несъстоятелност, то с влизане в сила на постановлението за възлагане ще настъпи вещно-прехвърлителният ефект на реализираното в индивидуалното принудително изпълнение принудително прехвърляне на собствеността. Индивидуалното принудително изпълнение ще подлежи на спиране, респ. прекратяване съгласно чл.638 ТЗ само ако към момента на обявяване несъстоятелността на длъжника не е приключил фактическия състав на публичната продан, т.е. не е издадено постановлението за възлагане. Публичната продан ще се счита неприключила и ако при обжалване на издаденото постановление за възлагане, действията на съдебния изпълнител бъдат отменени. При обявяване на длъжника в несъстоятелност след издаване на постановлението за възлагане, но преди влизането му в сила, в масата по несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. В тази хипотеза не може да намери приложение нормата на чл.638 ТЗ, тъй като индивидуалното принудително изпълнение по отношение на този изпълнителен способ вече е приключило. Изложеното следва от особеностите на индивидуалното принудително изпълнение. Както е разяснено в мотивите, от които е изходено при постановяване на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа и по същество всеки такъв способ съставлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. Приложението на нормите на чл.638 и чл.646, ал.1, т.3 ТЗ се преценява спрямо това дали са приключили изпълнителните действия по конкретния изпълнителен способ. Спрямо длъжника-в несъстоятелност и кредиторите на несъстоятелността е противопоставим настъпилия вещно-прехвърлителният ефект с влизане в сила на постановлението за възлагане, издадено преди откриване на производството по несъстоятелност, тъй като изпълнителния способ в индивидуалното принудително изпълнение, е приключил преди обявяване на длъжника в несъстоятелност. Вписването на обща възбрана върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, не може да засегне правата, произтичащи от публична продан, приключила като изпълнителен способ в индивидуалното принудително изпълнение, към момента на обявяване на несъстоятелността. В заключение, съставът на ВКС е посочил, че постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, е противопоставимо на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл.717н ТЗ, като в масата на несъстоятелността се включва внесената от купувача по публичната продан цена. Предвид изложеното, обжалването не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС