Определение № 585 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Й. Л. от [населено място] чрез адв. Е. С. К. от [населено място] против решение №1500/05.10.2012 год. по в. гр.д. № 2133/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 3206/2011 год. на Пловдивския районен съд е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на Н. Д. Д. сума в размер на 13 000 лв., дадена въз основа на отпаднало основание, ведно със законната лихва, от подаване на исковата молба – 15.02.2011 год., до окончателното и изплащане, както и 2 783,50 лв. разноски. Ответникът по касация Н. Д. Д. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. Касаторът не е формулирал правен въпрос в посочения по- горе смисъл: В представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК се сочи, че атакуваното решение на Пловдивския окръжен съд е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС, касаеща процесуалните правила, която задължава съдилищата при тълкуване на договорни задължения да изясни само изявената воля на страните без да създава недоговорни права и задължения. Навежда се твърдение, че ищецът дължи пълно и главно доказване на претенцията си, което според касатора в случая не е сторено, както и че решението противоречи на представени решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК във връзка със задължението на съда да даде отговор на наведените от страните доводи в постановеното от него решение. На практика изложението съдържа оплаквания за допуснати процесуални нарушения, които касаят правилността на обжалваното решение и следва да бъдат обсъждани в евентуално производство по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване.С оглед на това липсата на такъв въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. Липсата на формулиран правен въпрос не дава възможност да се обсъжда посоченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване / по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, доколкото същото може да бъде изпълнено само във връзка с конкретен въпрос, както и представените с касационната жалба копия от решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.