Определение № 424 от 07.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1492/2020 г.

ВКСII гражданско отделение07.10.2020 г.докладчик Гергана Никова

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2 от 07.01.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 817/2019 г. по описа на ОС - Пазарджик, въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 1095 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 1986/2018 г. на РС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от И. Г. П. и Т. А. П. срещу А. А. П. и Й. Д. П. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ жилище с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 20. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2021 година от 9.00 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК. На касаторите, чрез процесуалния им представител адвокат С. К. – Н. от АК – П., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 224 (двеста двадесет и четири) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 1902 от 21.02.2020 г., подадена от И. Г. П. и Т. А. П., чрез адвокат С. К. – Н. от АК – П. против въззивно решение № 2 от 07.01.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 817/2019 г. по описа на ОС - Пазарджик, въззивен състав. Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Ответницата по касация Й. Д. П. е депозирала отговор срещу касационната жалба чрез адвокат Е. П. от АК - П., като възразява срещу допускане на обжалването. Претендира разноски. Ответницата по касация А. А. П. не е депозирала отговор. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: Производството по делото е образувано по исковата молба, предявена от И. Г. П. и Т. А. П. срещу А. А. П. и Й. Д. П.. Ищците поддържат, че заедно с ответницата А. П. (като преживяла съпруга от брак с продължителност повече от 10 г.) са наследници по закон на своя син Р. П., починал на 14.03.2018 г. Легитимирайки се като едноличен собственик по силата на обявено на 23.03.3018 г. саморъчно завещание с дата 03.08.2017 г., съставено от името на Р. П., с н.а. от 02.04.2018 г. ответницата А. А. П. продала на ответницата Й. Д. П. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** за сумата 18 000 лв. С решението на първата инстанция, в частта, в която същото е влязло в сила, е признато за установено, че саморъчното завещание не е написано и подписано от Р. П., т.е. е нищожно на основание чл. 42, б. „б” във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН. Предвид нищожността на завещанието, ищците са заявили, че сделката от 02.04.2018 г.

не поражда действие за следващата им се по силата на чл. 9, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 6 ЗН 1/6 ид.част от апартамента, както и

е сключена в нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС, тъй като съсобственицата А. П. е продала своята част – 5/6 ид.части от недвижимия имот, без преди това да е предложила на ищците да купят тази част. Последното е мотивирало ищците да поискат да изкупят 5/6 ид.ч. от имота за сумата 15 000 лв. - при уговорените с ответницата Й. Д. П. условия. С въззивното решение, в обжалваната с касационната жалба част, е потвърдено първоинстанционното решение № 1095 от 25.07.2019 г. по гр.д.№ 1986/2018 г. на РС – Пазарджик в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящите касатори срещу настоящите ответници по касация иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на 5/6 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ жилище с адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет. 5, ап. 20. Прието е, че искът не може да бъде уважен, тъй като към момента на сключването на договора за продажба от 02.04.2018 г. имотът не е имал съсобствен характер. Ищците не са имали права върху него, защото след смъртта на съпруга си, ответницата А. А. П. е станала собственик на 1/2 ид.част от имота, а останалата 1/2 ид.част е придобила по силата на саморъчното завещание, което е обявено надлежно по реда на чл. 27 ЗН. Според въззивния съд от това следва извод, че към датата на продажбата имотът не е имал съсобствен характер, поради което за продавача не е съществувало задължението по чл. 33, ал. 1 ЗС. Имотът е придобил съсобствен характер едва след влизане в сила на решението на районния съд, с което е прогласена нищожността на саморъчното завещание. Обстоятелството, че при това положение съсобствеността е възникнала към момента на откриване на наследството (14.03.2018 г.) поради ретроактивното действие на прогласената нищожност, не води до извод за нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗС от страна на продавача, тъй като правно значение има моментът на сключване на договора, към който съсобственост върху имота не е имало. Формираната от въззивния съд правораздавателна воля сочи на основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК. Изложените мотиви, че ответницата А. А. П. е придобила вещни права върху процесния апартамент по силата на саморъчното завещание, а впоследствие същите са отпаднали поради „ретроактивното действие на прогласената нищожност”, са несъвместими с аксиоматичната принципна характеристика на този вид недействителност на сделките, че наличието й изначално изключва пораждането на целените със съответната сделка правни последици. Несъвместимостта се констатира, без да е необходимо да се навлиза в анализ на събраните доказателства и доводите на страните, което доказва наличието на основанието за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза 3 ГПК. В такава ситуация е безпредметно да се обсъжда дали поставените от касаторите правни въпроси в контекста на чл. 280, ал. 1 ГПК обективират основания за допускане на обжалването. При допускане на обжалването касаторите дължат заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 224 лева. Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби