Определение № 1745 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1619/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фантастико Груп“ ООД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Н. К., срещу решение № 148 от 04.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 145/2023 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 563 от 12.12.2022 г. по т. д. № 142/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от „Фантастико Груп“ ООД в качеството на правоприемник на „Винтерко - БГ“ ООД против „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 101 335.60 лв., претендирана като компесаторна неустойка в размер на 50 % от произведението на договорено прогнозно средномесечно количество електрическа енергия по цена на последно издадена от ответника фактура, дължима поради неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги № [ЕГН]/09.06.2021 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет +“, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявения иск. Касаторът поддържа, че необосновано и в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че изявлението, съдържащо се в изпратеното от ответника „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД писмо от 05.10.2021 г., няма характер на безусловно предизвестие за прекратяване на договора от 09.06.2021 г., а представлява евентуално предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., с течащ от този момент срок за смяна на доставчик от последна инстанция. Навежда оплаквания, че съдът е възприел неправилно съдържанието на писмото от 05.10.2021 г., включително относно посочените в него основания по чл.17, ал.2 от договора за прекратяване на договорното правоотношение; че не е обсъдил признанието на ответника в последващо писмо от 08.10.2021 г., че изявлението в уведомителното писмо от 05.10.2021 г. представлява предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., до която дата следва да се извърши смяната на доставчик от последна инстанция; че в нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.20а, ал.2 ЗЗД, съдът е приел за позволено от закона извършеното с писмото от 08.10.2021 г. оттегляне на изявлението за прекратяване на договора и се е произнесъл, че оттеглянето може да бъде направено във всеки момент до изтичане на посочения от ответника срок за прекратяване на действието на договора; че в противоречие с доказателствата по делото и с материалния закон - чл.92 ЗЗД, съдът е направил извод, че искането за заплащане на неустойка поради неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договора е преждевременно заявено и че несъгласието на ползвателя на услугите с предложеното от доставчика изменение на договора няма за последица настъпването на изискуемост на вземането за неустойка; че съдът не е извършил задълбочена преценка на доказателствата и е приложил неправилно разпоредбата на чл.95 ЗЗД, приемайки, че ползвателят на услугите сам се е поставил в невъзможност да продължи действието на договора до изтичане на срока на второто предизвестие като е предприел смяна на доставчика от последна инстанция веднага след получаване на писмото от 05.10.2021 г.; че съдът не е обсъдил в пълнота всички правнорелевантни факти и не се е произнесъл по всички твърдения и доводи в исковата молба и във въззивната жалба, имащи значение за правилното разрешаване на спора. В жалбата са развити и оплаквания за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради явно нарушение на материалния закон - чл.13 ЗЗД и чл.95 ЗЗД, и явна необоснованост на изводите на въззивния съд относно посочената в писмото от 05.10.2021 г. дата на прекратяване на договора, момента, до който е възможно оттегляне на предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги, подчинен на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТТЕ), и дължимите от ползвателя на услугите правни действия за смяна на доставчик от последна инстанция след получаване на предизвестие за прекратяване на договора. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, наред с поддържаната в касационната жалба очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.3, предл.3 ГПК, касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като е формулирал следните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК: „ 1. До кой момент може да бъде оттеглено едностранно изявление за предизвестие за прекратяване на двустранен договор; 2. Може ли да бъде оттеглено едностранно волеизявление на страна по договор за предизвестие за прекратяване на двустранен договор, след като е прието от насрещната страна; 3. Правилата на чл. 13 ЗЗД приложими ли са при едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да прекратяват права и задължения; 4. Разпоредбите на чл. 13 ЗЗД приложими ли са при предизвестие за прекратяване на договор; Разпоредбите на чл. 13 ЗЗД приложими ли са при предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги; 5. Поражда ли правни последици достигнало до адресата изявление за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги; Необходимо ли е за пораждането на правните последици на изявление за прекратяване на договор да е налице отговор на отправеното изявление; 6. Дали правните последици на изявление за прекратяване на договор настъпват с достигането на изявлението до адресата или настъпват с изтичане на срока, визиран в изявлението; 7. Допустимо ли е едностранно да бъде оттеглено предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги в случаите, в които предизвестието за прекратяване на договор поражда договорни и законови права и задължения за насрещната страна; 8. Какви са предпоставките за прилагане на чл. 95 ЗЗД; Предприети действия за смяна на доставчик съгласно ПТЕЕ след получено предизвестие за прекратяване на договор за комбинирани услуги за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги, могат да ли бъдат квалифицирани като недаване на съдействие на длъжник съгласно чл. 95 ЗЗД; 9. При евентуално отправено предизвестие за прекратяване на договор, което зависи от постигане на съгласие между страните по предложение за изменение на договора, отправеното от насрещната страна съобщение, че не е налице съгласие, и получено от отправилия предложението, достатъчно условие ли е, за да се счита, че предизвестието за прекратяване е породило своята цел; 10. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства; 11. Следва ли при тълкуване на едно изявление за прекратяване на договор да се търси действителната воля на страната отправила изявлението; Следва ли при изясняване на действителната воля да се взимат предвид всички доказателства по делото и следва ли да се приложат разпоредбите на чл. 20 ЗЗД“. За въпросите по т.1 - т.4 се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката в решение № 280/12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г. на ВКС, ІV г. о., и в решение № 981/1994 г. по гр. д. № 832/1994 г. на ВКС, ІІІ г. о. За въпросите по т.5 - т.7 и за въпроса по т.9 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че по тях няма формирана практика на ВКС и че касационното им разглеждане ще предотврати противоречивото им разрешаване от съдилищата, предвид разширяващия се свободен пазар на електрическа енергия. По отношение на въпросите по т.8 и т.11 се излагат твърдения за противоречие с практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, а в условията на евентуалност се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Във връзка с въпроса по т.10 се поддържа противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС в решения по чл.290 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД със седалище в [населено място] - чрез пълномощник адв. А. Т., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 141/2022 г. е образувано пред Окръжен съд - Варна по предявен от „Винтерко - БГ“ ООД, заместено в хода на процеса на основание чл.227 ГПК от правоприемника си „Фантастико Груп“ ООД, против „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 101 335.60 лв. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за комбинирани услуги № [ЕГН]/09.06.2021 г. за покупко - продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго - Про Маркет +“ със срок на действие до 30.06.2022 г.; С писмо от 05.10.2021 г. ответникът отправил до ищеца изявление за изменение на договора, а в условията на евентуалност, при непостигане на съгласие за изменение - изявление за прекратяване на договора без предизвестие, считано от 01.11.2021 г., с предупреждение, че ще инициира служебно прехвърляне на обектите на ищеца към доставчик от последна инстанция, като с цел избягване на допълнителни разходи насочил ищеца към предприемане на незабавни стъпки за стартиране на процедура по смяна на доставчика пред съответния мрежов оператор; С писмо от 07.10.2021 г. ищецът уведомил ответника за несъгласието си договорът да бъде изменян и отправил покана за заплащане на неустойка за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на договора, уговорена в чл.18 вр. чл.17, ал.1, б.“ж“ от договора; Същевременно ищецът бил принуден да сключи на 08.10.2021 г. договор с друг доставчик на ел. енергия, без възможност да проучи различни възможности за постигане на изгодни условия поради краткия срок за това - до 10-то число на месеца; С писмо от 08.10.2021 г. ответникът оттеглил изявлението за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., като посочил друга дата за прекратяване - 01.12.2021 г., но ищецът изразил несъгласие с предложената дата, позовавайки се на чл.13, ал.2 ЗЗД, и отново поискал да му бъде заплатена уговорената в договора неустойка; Ищецът отправил изявление до ответника за прихващане на неустойката в размер на 101 335.60 лв. срещу задължението си за заплащане цената на ел. енергия за м. септември, но впоследствие заплатил съответстващата на неустойката част от задължението поради опасността от прекъсване на ел. захранването на основание чл.123 ЗЕ. Въз основа на така изложените твърдения ищецът е формулирал петитум за осъждане на ответника да му заплати неустойка в размер на сумата 101 335.60 лв. - така, както е уговорено в клаузите на чл.18 и чл.17, ал.1, б.“ж“ от договора. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.92, ал.1 ЗЗД, като неговото решение е потвърдено от Апелативен съд - Варна с решението, предмет на обжалване с подадената от „Фантастико Груп“ ООД касационна жалба. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че с клаузата на чл.16 от сключения на 09.06.2021 г. договор за комбинирани услуги страните са постигнали съгласие при промени в нормативната уредба, решения на КЕВР, съществено изменение в цените на производителите на ел. енергия в резултат на промени в нормативната уредба, настъпили по време на действие на договора, които не са могли да бъдат предвидени към датата на сключване на договора, всяка от тях да може да поиска изменение на договора; Ако не се постигне съгласие за изменение на договора и запазването на действието на договора би довело до сериозни загуби за някоя от тях, увредената страна има право да инициира действия по прекратяване на договора, съгласно чл.17, б.“з“. В клаузата на чл.17, б.“з“ е предвидена възможност за всяка от страните, при наличие на изброени обективни предпоставки, както и на условията по чл.16, да прекрати едностранно договора, като в уведомлението за прекратяване/предизвестието следва да се посочи основанието за прекратяване и датата на прекратяване; В този случай прекратяването влиза в сила след потвърждаване от мрежовия оператор, че процедурата по смяна на доставчика е приключила, като до потвърждаването страните изпълняват задълженията си по договора. В чл.17 страните са уговорили и други възможни основания за прекратяване на договора, вкл. по взаимно съгласие (б.“в“) и с едномесечно предизвестие на страната (б.“ж“), считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който изтича предизвестието. В договора е уговорена и клауза - чл.18, според която при прекратяване на договора без съответната страна да е спазила срока на договореното в чл.17, ал.1 предизвестие, неизправната страна дължи неустойка в размер на 50 % от произведението на договореното прогнозно средномесечно количество ел. енергия за съответния обект по цената от последно издадената от доставчика и координатор фактура - за неспазения срок на предизвестието. Пред въззивната инстанция не е имало спор, че с писмо от 05.10.2021 г. ответникът, в качеството му на доставчик и координатор, е отправил до праводателя на ищеца „Винтерко - БГ“ ООД предложение за промяна на условията по договора, считано от 01.11.2012 г., обосновано с настъпила промяна в посока увеличение на цените на електрическата енергия на борсовите пазари, а именно - нов размер на надбавката, включена като компонент в образуването на заплащаната по договора цена, и преминаване към авансово заплащане на цената преди извършване на доставките. В условията на евентуалност - при несъгласие с предложеното изменение, ответникът е предложил на ищеца да прекратят договора по взаимно съгласие, считано от 01.11.2021 г., и е заявил, че при непостигане на съгласие писмото следва да се счита за отправено предизвестие за прекратяване на договора от 01.11.2021 г., в който случай той ще инициира служебно прехвърляне на обектите на ищеца към доставчик от последна инстанция съгласно ПТЕЕ; С цел избягване генерирането на допълнителни разходи при доставчик от последна инстанция, в срок не по-късно от 10.10.2021 г. - за обектите, присъединени към електроразпределителните мрежи, и 15.10.2021 г. - за обектите, присъединени към електропреносната мрежа, ищецът може да предприеме стъпки по смяна на доставчика си и/или координатор пред съответния мрежови оператор. Въззивният съд, след преценка на съдържанието на писмото, е направил извод, че обективираното в него изявление няма характер на предизвестие за прекратяване на договора, а има за цел да предизвика изменение на договора в изрично посочени параметри (увеличение на надбавката и авансово плащане на цената на услугите преди извършване на доставката), „съобразно тренда за увеличаване цените на доставяната ел. енергия на борсовите пазари, съответно на БНЕБ“. Изводът, че с писмото не е отправено предизвестие за прекратяване на договора, е мотивиран и с липсата на конкретно посочено основание за прекратяване - така, както изисква договорната клауза на чл.17, ал.2, а също и с евентуалното изявление за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 01.11.2021 г., ако не бъдат приети предложените изменения. Въззивният съд е изложил съображения, че тълкувано по правилата на чл.20 ЗЗД, съдържанието на писмото насочва към извод, че с него ответникът е отправил в евентуалност - при липса на постигнато взаимно съгласие за прекратяване на договора, предизвестие за прекратяване действието на договора, считано от 01.11.2021 г., т. е. течащо от този момент предизвестие, в срока на което да бъде извършена смяна на доставчика от последна инстанция от страна на ищеца. В същия смисъл е изтълкувано и последващото писмо от 07.10.2021 г., с което ответникът, след получаване на писмено несъгласие от ищеца с предложеното изменение на договора, придружено с искане за заплащане на уговорената в клаузата на чл.18 неустойка, отново е предложил изменение на договора и в условията на евентуалност е направил изявление за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие по чл.17, б.“ж“, но вече от 01.12.2021 г. С аргумент, че възникването на право за ищеца да претендира неустойка по чл.18 от договора и изискуемостта на вземането за неустойка са обусловени от наличие на отправено от ответника безусловно изявление за прекратяване на договора, съдът се е произнесъл, че искането на ищеца за заплащане на неустойка е преждевременно заявено. По повод съдържанието и правните последици на писмото от 05.10.2021 г. въззивният съд е направил и съждения, че дори да се квалифицира като предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., обективираното в писмото изявление на ответника е оттегляемо и че същото е оттеглено с последващото писмо от 07.10.2021 г.; Оттеглянето на изявлението е достигнало до ищеца преди пораждане на последиците на първоначалното изявление от 05.10.2021 г. (преди 01.11.2021 г.) и дори преди изтичане на срока, в който ищецът е следвало да стартира процедурата за смяна на доставчика от последна инстанция, съгл. ПТТЕ - 10.10.2021 г. Според съда, оттеглянето е позволено от закона и не противоречи на императивна правна норма, вкл. на специалните ПТЕЕ (чл.99 и сл., чл.104), на които е подчинен договорът между страните, и в случая то е било възможно във всеки един момент до посочения в писмото от 05.10.2021 г. срок за прекратяване действието на договора, т. е. до 01.11.2021 г., „или поне допустимо“ най-късно до смяната на доставчика от последна инстанция, извършена преди 01.11.2021 г. В подкрепа на разрешението относно момента, до който е могло да бъде предприето оттегляне на изявлението за прекратяване на договора, съдът е цитирал практика на ВКС - решение № 102/08.08.2019 г. по т. д. № 2053/2018 г. на ІІ т. о. и решение № 7/14.03.2018 г. по т. д. № 926/2017 г. на І т. о., според която предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ за прекратяване участието на съдружник в ООД може да бъде оттеглено от съдружника, ако оттеглянето е направено преди изтичане на срока на предизвестието. Предвид обстоятелството, че изявлението на ответника от 07.10.2021 г. за оттегляне на предизвестието за прекратяване на договора е отправено преди посочената в писмото от 05.10.2021 г. дата за предприемане от ищеца на действия за смяна на доставчика от последна инстанция - 10.10.2021 г., съдът е направил извод, че ответникът е оттеглил валидно първоначалното си изявление за прекратяване на договора от 01.11.2021 г., след което в съответствие с договорните уговори е отправил ново предизвестие по чл.17, б.“ж“ за прекратяване на договора, считано от 01.12.2021 г. В съответствие с така направения извод въззивният съд е заключил, че не е налице предвидената в договора форма на неизпълнение, с която страните са обвързали правото на неустойка по чл.18 - неспазен срок на предизвестие по чл.17, б.“ж“. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изложил и съображения, че след като в срока на предизвестието ищецът е поел инициативата и е отправил искане за смяна на доставчика от последна инстанция, в разрез с чл.26 от договора той сам се е поставил в положение на невъзможност да продължи действието на договора до изтичане на предизвестието по чл.17, б.“ж“ на 01.12.2021 г. Действията на ищеца по смяна на доставчика са квалифицирани от въззивния съд като недаване на съдействие от длъжника за надлежно изпълнение на договора и с оглед на това е направен извод, че дори ответникът да не е спазил срока на предизвестието, поведението на ищеца попада в хипотезата на чл.95 ЗЗД. Въззивният съд е констатирал, че във въззивната жалба на ищеца са изложени доводи за причините, наложили предприемане на действия за смяна на доставчика незабавно след получаване на писмото от 05.10.2021 г., но е отбелязал лаконично, че тези доводи са извън предмета на спора и не следва да се обсъждат. В съответствие с възприетото разрешение на спора въззивният съд е споделил крайния решаващ извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска за заплащане на неустойка и е потвърдил обжалваното пред него решение, с което искът е отхвърлен. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение. В т.1 - т.4 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал правни въпроси, които са включени в спорния предмет на делото и се свеждат до това, оттегляемо ли е и до кой момент отправено изявление (предизвестие) за прекратяване на двустранен договор и приложими ли са към изявлението (предизвестието) правилата на чл.13 ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси и тяхното разрешаване е обусловило отхвърлянето на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По отношение на въпросите по т.1 и т.4 е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 280/12.10.2015 г. по гр. д. № 1898/2015 г. на ІV г. о. В същото решение, постановено по повод на трудовоправен спор, но съдържащо разрешения, приложими и към разгледания с обжалваното решение търговски спор, е изразено принципното разбиране, че правилата на чл.13 ЗЗД намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения; Независимо от това дали възникването на правните последици на едностранните сделки е обусловено от достигане на волеизявлението до определен адресат (за разваляне или за прекратяване на договор) или не е обусловено от такова достигане (за приемане или отказ от наследство), те установяват окончателни правни последици и не могат да бъдат оттеглени, след като са породили действието си; Едностранното волеизявление също може да бъде оттеглено преди да е породило действието си, но след това то става неоттегляемо. Касаторът се е позовал и на противоречие с практиката в решение № 981/1994 г. по гр. д. № 832/1994 г. на ВС, ІІІ г. о., но това решение е постановено в производство за преглед по реда на надзора - чл.225 ГПК (отм.), и с оглед разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не формира практика на ВС/ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поради констатираното противоречие с практиката на ВКС въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочените по-горе въпроси със съдържанието, прецизирано от състава на ВКС в съответствие с указанията в т.1 от цитираното по-горе тълкувателно решение. Поставените от касатора въпроси по т.5 - т.9 са изведени от конкретни факти по делото и предполагат проверка на правилността на изводите, до които е достигнал въззивният съд в резултат на анализа и на преценката на тези факти. По начина, по който са зададени, въпросите са от значение за правилността на обжалваното решение и следва да бъдат разгледани от касационната инстанция при постановяване на акта по чл.290 ГПК. С правилността на решението са свързани и въпросите по т.10 и т.11 от изложението, поради което те също следва да получат отговор в производството по чл.290 ГПК. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, но въз основа на мотивите към обжалваното решение съставът на ВКС не преценява решението като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 предл.3 ГПК. Доводите за явна необоснованост и за постановяване на решението в явно противоречие с материалния закон се припокриват с наведените в касационната жалба основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, чието наличие може да бъде преценявано единствено при осъществяване на същинския касационен контрол по реда на чл.290 ГПК, не и в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,