Определение № 379 от 26.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 721/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от И. П. К. и П. А. К., от [населено място] бряг, общ. Д. касационна жалба срещу решение от 26.06.2012 г. по гр. д. № 282/2012 г. на Кюстендилски ОС, с което е обезсилено решение от 08.03.2010 г. по гр. д. № 194/2009 г. на Дупнишки районен съд като недопустимо, постановено по недопустим иск. При извършена проверка за допустимостта на касационната жалба настоящият съдебен състав на ВКС, І г. о. констатира следното. Касаторите са предявили срещу С. И. К. и В. И. Г. иск за установяване, че УПИ ., в кв. 14, по плана на [населено място] бряг, срещу който е насочено принудително изпълнение по искане на втората ответница, не е собствен на С. К.. Цената на иска е определена на сумата 2427.30 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 т.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Касационната жалба е подадена на 25.02.2012 г., т. е. след 21.12.2010 г., поради което и на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК от 21.12.2010 г. допустимостта на касационното обжалване следва да се определи по цената на иска, която по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имота. В случая цената на иска е определена от ищците с исковата молба въз основа на данъчната оценка на имота издадена на 09.01.2009 г. от [община]. Тази цена не е променяна по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК. Тя е под определената в закона минимална сума, поради което подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като се прекрати образуваното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.