Определение № 735 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5345/2014 г.
ВКСIII гражданско отделение10.10.2014 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 378 от 20.08.2014 год. по ч.гр.д.№ 202/2014 год. на Русенския окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 5345/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданска колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 378 от 20.08.2014 год. по ч.гр.д.№ 202/2014 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 7.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4393/2014 г. на Русенския районен съд, с което е отказано връщане на внесената по делото държавна такса. Поддържа се, че определението е неправилно, като искането е то да бъде отменено и се върне платената от заявителя държавна такса. Според жалбоподателя по въпроса дължимо или недължимо платена е държавната такса при оттегляне на заявление за издаване на заполед за изпълнение по чл.417 ГПК е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира частната касационна жалба за процесуално недопустима по следните съображения. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искане за връщане на внесена в заповедно производство държавна такса. Съобразно приетото в т. 8 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване”. Поради задължителния характер на посочения тълкувателен акт частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и настоящото производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г.о