Определение № 4151 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3721/2022 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Производството е образувано по молба с вх. № 261109 от 09.06.2022г. на А. Д. Д. за отмяна на влязло в сила определение № 104 от 17.03.2022 г. по ч.гр.д. № 463/2022 г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване на определение № 2449/24.09.2021 г. по в.ч.гр.д. № 702/2021 г. на АС – София, с което е потвърдено определение №260014/08.01.2021 г. на по гр.д. № 206/2020 г. ОС – Кюстендил за прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Ответникът- Община Кюстендил чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. приема за установено следното: Производството по делото пред ОС – Кюстендил съд е образувано по искова молба на А. Д., в която ищцата е предявила иск по чл.170 ЗЗД за прогласяване нищожността на законна ипотека вписана под № .., т. ..., рег. № ..../........ г. За да прекрати производството по делото първостепенният съд е приел, че иска е предявен на 08.08.2019 г., тоест след като Постановление № 201474104000069 за възлагане на недвижимия имот, предмет на ипотеката, е влязло в сила/08.08.2019 г./ и със същото ипотекирания имот е продаден на трето лице при редовно проведена публична продан. Прието е, че с изтичането на тази дата се е преклудирало и правото на ищцата да предяви иска по чл. 170 ЗЗД. Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване, приемайки, че с приключването на публичната продан се погасяват всички ипотеки върху имота, а с погасяването на ипотеката се погасява и правото на надлежно легитимираните лица да претендират недействителност на вписаната върху имота ипотека. Посочено е, че ищцата е била активно легитимирана да заведе иска преди окончателното приключване на публичната продан. С определение № 104 от 17.03.2022 г. по ч.гр.д. № 463/2022 г. ВКС не е допуснал до касационно обжалване на определение № 2449/24.09.2021 г. по в.ч.гр.д.702/2021г. АС София. Съставът на ВКС е приел, че въпросите са поставени във връзка с формирана практика на ВКС, че длъжникът по изпълнението, както и ипотекарният длъжник имат правен интерес да оспорват действителността на ипотеката и след приключване на изпълнението, включително след извършване на публичната продан на ипотекирания имот (в този смисъл са опр.№ 402/16г. на ІІІ ГО, решение №123/15г. на ІV ГО и определение №260/15г. на І ТО). Прието е, че в случая ищцата не е нито длъжник по изпълнението, нито ипотекарен длъжник, а срещу евицирания собственик разполага с други средства за защита по чл.191, ал.2 ЗЗД, т.е. липсва правен интерес да оспорва действителността на законната ипотека. При така установените обстоятелства по делото настоящият състав намира, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, тъй като атакуваното определение не подлежи на отмяна по чл. 307 ГПК. В конкретният случай атакуваното определение не е поставено при направен отказ от иска, а с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор, което изключва определенията по чл.274, ал.3, вр.чл.280 ГПК от нейния обсег. Постановеното от Върховния касационен съд определение №104 от 17.03.2022 г. по ч.гр.д. № 463/2022 г. и недопуснатото до касационно обжалване определение № 2449/24.09.2021 г. по в.ч.гр.д. № 702/2021 г. на АС – София, не попадат във визираното в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС изключение, съгласно което на отмяна подлежат единствено определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Предвид изложените съображения съдът: