Определение № 1522 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 121/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хотелски комплекс Черноморец БС“ ЕАД срещу решение №41 от 11.05.2023 г. по в.т.д.№11/2023 г. на АС Бургас. С обжалваното решение е потвърдено решение №260059 от 01.07.2022 г. по т.д.№612/2019 г. на ОС Бургас, с което е прието за установено на основание чл.124, ал.1, вр. чл.422 ГПК, че „Хотелски комплекс Черноморец БС“ ЕАД дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД следните суми: 28 206.77 лв., цена на потребени през периода 17.09.2016 г. – 13.06.2018 г. ВиК услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода за обект, представляващ почивен дом в [населено място], [улица] /абонат №211465/, съгласно фактури, издадени от дружеството – ищец през периода 23.06.2017 г. – 22.06.2018 г., ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното изплащане и 5006.34 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 24.07.2017 г. – 11.07.2019 г., които вземания съставляват част от предмета на заповед за изпълнение №2659 от 17.07.2019 г. по ч.гр.д.№5670/ 2019 г. на РС Бургас. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е вероятно недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск /въз основа на недействителен документ за отчет/ и поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника /по отношение приетото, че е извършен редовен отчет/. Евентуално се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК извън поддържаната вероятна недопустимост на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички наведени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо. 2. Приложима ли е Наредба №4 и общите условия на ВиК при съзнателно възпрепятстване от страна на доставчика на редовен отчет в присъствието на абоната в нарушение на ЗЗП. 3. Дали в случай на недопускане на абоната до водомерното устройство е приложимо служебно отчитане на базата на потреблението от предходен отчетен период. Спрямо първи и трети въпроси се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо втори - че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД се основава на неудовлетвореното парично притезание за вземания по фактури, издадени за периода 23.06.2017 г. – 22.06.2018 г., за отчетен период 17.09.2016 г. – 13.06.2018 г., за цената на потребени услуги по доставена, отведена и пречистена вода, като се претендира и лихва за забавено плащане на горното задължение. Установил е от приетия като доказателство протокол от 12.09.2017 г., че на посочената дата ползваният от „Хотелски комплекс Черноморец БС“ ЕАД водомер за отчитане на водното потребление е бил свален и заменен с нов такъв, а от свидетелство за проверка № 258 от 13.09.2017 г. е намерил, че водомерът не съответства на метрологичните и техническите изисквания към него - Qmax -11,60 %, като вещото лице по изпълнената пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза е пояснило, че това означава отчитане на по-малко от потребеното количество вода. От заключението на експертизата е установил също така, че отчитането до демонтирането на водомера на 12.09.2017 г. е извършвано по водомер с идентификационен номер [ЕГН], за който при проверката е установено, че измерва по-малко от преминалото през него количество вода, а след тази дата по водомер с идентификационен номер 092521, като отчитането се е извършвало електронно, при осигурен достъп на инкасатора до измервателния уред на водоснабдявания обект и за процесния отчетен период преминалото през измервателните устройства количество вода възлиза на 11 230 кубични метра с цена от 28 206.77 лв. Изложил е съображения за неоснователност на поддържаните във въззивната жалба оплаквания, че протоколите за отчитане на ползваната вода са подписани от лица, несвързани с абоната и представител на същия не е бил допускан до измервателното устройство, тъй като тези твърдения се опровергават от разпита на свидетелката, която е работила, през релевантния период, като отчетник на водомерите в района, в който се намира и обекта на въззивника - същата с категоричност установява, че лично е събирала данните от водомера на въззивника в присъствието на управителя на дружеството или на посочен от него служител, чието присъствие е било нужно с оглед осигуряване достъп до водомера, намиращ се в шахта на територията на дружеството, зад портал. Посочил е също така, че от представените по делото два протокола за отчитане, единият носи подписа на управителя на въззивното дружество, а другият не е подписан от него, но двама инкасатори са удостоверили, че същият е присъствал на отчитането – чл.21, ал.4 от Общите условия на ВиК Бургас. Изразил е становище, че горното обстоятелство не опорочава удостоверителната сила на изявлението, извършено от длъжностното лице – отчетник инкасатор, в кръга на службата му, а установеното при проверката на водомера на въззивника от независима лаборатория обстоятелство, че същият измерва по-малко от действително преминалото количество вода сочи, че не може да се направи извод, че на абоната са начислявани суми за непотребени услуги по доставяне на вода, а напротив – същият е спестил разходи, като за период с неизвестна продължителност е ползвал повече от претендираното за плащане количество. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез подробно наведените в обстоятелствените части на редовни искова и допълнителна искова молби фактически твърдения /наличие на правоотношение между страните, изпълнение на задължението на ищеца да предоставя услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на студена вода за обект на ответника, посочване на периода, начина на измерване и цената на услугата и провеждане на заповедно производство/ и отправеното до съда искане /установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на посочените фактически твърдения/, предмет на делото, поради което в случая не се установява поддържаната от касатора евентуална недопустимост на решението /наведените доводи относно недействителността на документа за отчет и относно редовността на отчета, с които се свързва недопустимостта, се отнасят до правилността на решението/ и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените от въззивния съд мотиви касационно обжалване не може да се допусне и по втория, и третия от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси. Посочените правни въпроси са израз на поддържаните от касатора, но невъзприети от въззивния съд тези, че при осъществяването на процесните отчети, не са били допуснати представители на дружеството, както и че е осъществено отчитане, на база предходно потребление – обстоятелства, категорично отречени в решението, с оглед показанията на свидетелката, приетите писмени доказателства и заключението на СТЕ. В този смисъл посочените въпроси не са обусловили правната воля на съда и по тях, при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Също така при постановяване на решението си въззивният съд, съобразявайки се с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е собствени фактически констатации и правни изводи, като е обсъдил релевантните с оглед този предмет доводи и възражения на страните и е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. В решението се съдържа анализ на приетите по делото доказателства и мотивиран отговор на намерените за релевантни възражения на ответника, вкл. по отношение доказателствените искания, по отношение техническата изправност на водомерите, по твърденията за подписването на протоколите от лица, нямащи общо с дружеството касатор и по отношение недопускането на представители на последното при осъществяване на електронния отчет. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди и установява по делото/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС, в размер на 200 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,