Определение № 2067 от 10.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 411/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото И. С. С., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. М. М. срещу решение № 185/13.10.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 252/2022 г. на Ловешкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение № 142/19.04.2022 г. по гр. дело № 1481/2021 г. на Ловешкия районен съд и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) „Армеец““ АД осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 394 и чл. 386 от КЗ за заплащане на сумата 9 946.52 лв., претендирана като застрахователно обезщетение по договор за застраховка „каско“, обективиран в комбинирана застрахователна полица № 0306Х0493960/24.07.2019 г. за застраховки „каско“ и „злополука“, по заведена щета № 25520030100051, за имуществени вреди по лек автомобил „БМВ 525“ с рег. [рег.номер на МПС], причинени при застрахователно събитие ПТП, настъпило на 06.04.2020 г. около 11.30 ч. на жп-прелез, находящ се на пътната връзка на път 301, км. 42+600, до птицекомплекс Умаревци-Йоглав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2021 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските за двете съдебни инстанции по делото. Касационната жалба на ищеца С. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на същото поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ответното „ЗАД „Армеец““ АД в отговора си на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му пълномощник юрк. И. Й., излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като се изтъква, че от страна на касатора не са формулирани правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и че той бланкетно се позовава на чл. 280, ал. 2 от ГПК; при условията на евентуалност в отговора се излагат и доводи за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение било неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК, както и че правните въпроси от значение за спора били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, евентуално – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане до касация съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. В жалбата, както и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (наименовано „допълнение“ на жалбата, изготвено и подадено също чрез адв. М. – в изпълнение на изричните указания на администриращия въззивен съд) обаче не е формулиран материалноправен и/или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вместо това в изложението са преповторени и доразвити, изложените и в касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на решаващия извод на въззивния съд за допусната от касатора-ищец груба небрежност при преминаването на жп-прелеза, по смисъла на т. 17 от раздел ХVIII, във вр. с т. 14.5 от раздел IV на общите условия на застраховката „каско“. В тази връзка в изложението е посочена и цитирана практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, по приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ (отм.) и чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, но отново – без да е налице формулиран от страна на касатора правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и да е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. В края на изложението отново се сочи, че въззивното решение било постановено при нарушение на материалния закон, в противоречие с практиката на ВКС – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК, предвид което жалбоподателят счита, че е налице основание за допускане на касацията. Съгласно задължителните указания по приложението на чл. 280, ал. 1 от ГПК, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на обжалваното въззивно решение. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към това тълкувателно решение, допускането на касационното обжалване се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Оплакванията за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост (каквито единствено е навел касаторът в случая) представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК – материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение. Поради това, оплакванията на жалбоподателя (касационните основания) не могат да бъдат обсъждани по същество в селективната фаза по чл. 288 от ГПК на касационното производство, а биха подлежали на разглеждане от касационната съдебна инстанция по реда на чл. 290 от ГПК, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 или ал. 2 от ГПК. Липсата на формулиран от страна на касатора правен въпрос, поначало само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Наличието на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК би могло да бъде установено, само ако касаторът е извел и формулирал един или няколко материалноправни или процесуалноправни въпроса, по които се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение, за да прецени касационната съдебна инстанция дали тези правни въпроси (един или повече) са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, на Конституционния съд (КС) или на Съда на Европейския съюз (СЕС), респ. – дали въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При липса, както в случая, на формулирани такива правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението на жалбоподателя, тази преценка в производството по чл. 288 от ГПК не може да бъде извършена. Няма основание касационното обжалване на въззивното решение да се допуска и поради твърдяната от касатора, „неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК“, дори да се приеме, че с това се визира основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, страдащо от особено тежък и явен порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното `и съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивното решение, установим пряко и единствено от съдържанието на акта, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на ВКС, на КС или на СЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационното обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК съставлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая жалбоподателят не сочи такива видимо тежки пороци на обжалваното въззивно решение, а бланкетно се позовава на чл. 280, ал. 2 от ГПК, нито пък обжалваното въззивно решение обективно страда от такъв явен и тежък порок, който да бъде установен пряко и единствено от самото съдържание на решението и на мотивите към него. Не е налице и никоя от останалите две хипотези по чл. 280, ал. 2, предл. 1 или предл. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъди осъден да заплати на ответното дружество, претендираните от последното разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата му в производството пред настоящата съдебна инстанция, които, определени съгласно чл. 25а, ал. 3, предл. последно от НЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, предвид вида и количеството дейност на процесуалния му представител по делото – юрисконсулт, а именно – изготвяне на отговор на касационната жалба и на изложението към нея, възлизат на сумата 100 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение