Определение № 843 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 674/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу въззивно решение от 09.03.2012 г. по възз. гр.д. № 508 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е обезсилено изцяло решение от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1926 /2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.19,ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между страните по делото: [фирма], А. Н. И., Н. Н. И. и М. П. П. и А. П. П., като правоприемници на починалата си майка С. Д. П., договор за доброволна делба от 01.11.2004 г. и анекс към него от същата дата, като с решението са разпределени отделните самостоятелни обекти в жилищна сграда в [населено място], индивидуализирани в решението и са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу ответниците за заплащане съответно на сумите 3,802.50 евро (от А. Н. И.), 1,238 евро (Н.Н.И.) и 4,498 евро (М.П.П. и А.П.П.) срещу ответниците за уравнение на дяловете във връзка с обявяването за окончателен на предварителния договор от 01.11.2004 г. и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещната страна А. Н. И. в отговор на касационната жалба твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не изразяват становище по касационната жалба. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е оценяем и цената му не е под 5,000 лева. Първоинстанционното и въззивното производствоса проведени по реда на ГПК от 1952 г. (отм.) За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: сключеният на 01.11.2004 г. договор и анекс от същата дата и двата с нотариална заверка на подписите е по съществото си договор за групов строеж, а не предварителен договор за доброволна делба, поради което не подлежи на обявяване за окончателен по реда на глава тридесета от ГПК (отм.); той е сключен на основание чл.183 ЗУТ, но нито в заглавието си, нито в съдържанието си е предварителен договор за доброволна делба, така той е наречен едва в исковата молба, а по същество цели да уреди съсобствеността между страните, произлязла от извършения групов строеж; този договор се предшества от предварителен договор за учредяване право на строеж от 13.07.2004 г., който обаче не е изпълняван от страните и въз основа на който те не са си учредили взаимно право на строеж, поради който са сключили договора от 01.11.2004 г., с който също не са си учредили взаимно право на строеж, а са възложили на дружеството да извърши строителството, посочили са как се разпределят имотите според договорения процент и са конкретизирали кой от обектите ще стане собственост на всеки от участниците в груповия строеж; но за да се приеме, че договорът за групов строеж има задължителните характеристики на предварителен договор за доброволна делба и той да подлежи на обявяване за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД, е необходимо страните да са уредили всички спорни въпроси помежду си във връзка с разпределение на съсобствеността на сградата, придобита от тях по приращение, т.к. не са си отстъпвали право на строеж, включително да преразпределят в приемливо за тях съотношение построеното в повече /в по-малко спрямо одобрения проект, да индивидуализират с всички задължителни елементи всеки от самостоятелните обекти; както и да съобразят припадащите се идеални части от общ.ч. на сградата за всеки от самостоятелните обекти; При липсата на такова съгласие спорът за разпределение на съсобствената вещ (вещи) подлежи на решаване по друг процесуален ред, а не чрез обявяване на договора за окончателен; в липсващите елементи от индивидуализацията на отделните обекти не може да се внася промяна от съда - така напр. в така нар. Предварителен договор не са посочени границите на обектите, а те са посочени чрез идеално число, а в решението на съда това число става друго, т.к. строителят е изпълнил строежа в отклонение индивидуален обект; от констативния акт за установяване на годността на строежа се установява, че към деня на исковата молба има още шест физически лица собственици на дворното място, а вероятно са придобили и отделни апартаменти; Изводът на въззивния Варненски апелативен съд е, че като е приел иска като такъв по чл.19,ал.3 ЗЗД за допустим, първоинстанционният В. е смесил процедурата по обявяване на предварителен договор за окончателен с процедурата по провеждане на съдебна делба и е заместил липсващата воля на страните със своя акт, позовавайки се на СТЕ, поради което обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. По предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК: От изложеното е видно, че изведените от жалбоподателя и уточнени от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправни въпроси: Дали естеството на един договор зависи от заглавието, което са му дали страните по него, или от насрещните права и задължения, които са уговорени в него; Дали може да бъде окончателен договор, чийто предмет са вещни права върху недвижими имоти, чиито граници не са индивидуализирани или договор, в който е отразена уговорка на страните по него за сключването на друг договор, който определят като „окончателен договор” и дали е допустим иск по чл.19,ал.3 ЗЗД по отношение на такива договори; Дали във визираните договори обектите са индивидуализирани, когато са посочени чрез препратка към строителни книжа с посочване на номера на обекти и какви са правните последици при отклонение от проектите, или изменение на проектите, включително и на номерацията на обектите; Както и изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: Недопустим или неоснователен е искът по чл.19,ал.3 ЗЗД в случаите, когато съдът приеме, че предварителният договор не съдържа всички съществени елементи на окончателния договор, включително достатъчна индивидуализация на недвижимите имоти (обектите), са обусловили изхода от спора и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 1,855.15 лева за разглеждане на касационната му жалба. Воден от изложеното съдът