Определение № 193 от 05.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3852/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна жалба, подадена от И. И. Т. против определение № 2058 от 10.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 1543/2018 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6091 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 5222/2017 г. на Варненски РС, с което той е осъден да заплати на ответницата П. Х. П. на основание чл. 78, ал.4 ГПК сумата 450 лв. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 83, ал.2 и ал.4 4 чл. 78, ал.4 ГПК, тъй като не е взето предвид, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, че отказът от иска не е пълен, а частичен само за част от претендираната площ на избата, която ответницата ползва и че не е справедливо да се присъжда целия размер на разноските, когато не се е развило цялото производство. В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: 1.В случаите на преждевременно разпореждане на съда за прекратяване на делото следва ли на ответника да се присъди адвокатско възнаграждение в пълен размер в случай че процесуалните действия не са извършени в пълен размер; 2. при прекратяван на делото и определяне на разноски, приложим ли е принципа на справедливост и документална обоснованост; 3.как следва да бъде документиран разходът за адвокатско възнаграждение; 4. задължителна ли е формата на договорът за правна помощ, определен от адвокатската колегия или е достатъчен документ, съдържащ свободен текст и разписка; 5. допустимо ли е предварително преди изцяло приключване на производството по делото да бъдат присъждани разноски на страна, спрямо която производството е прекратено преди да са приключени всички съдопроизводствени действия по делото. По тези въпроси се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, но се сочи и практика на окръжни съдилища. Ответницата по частната касационна жалба П. Х. П. оспорва допустимостта й, предвид цената на исковете, допускането до касация поради това, че решението е съобразено с практиката на ВКС и за неоснователност, предвид прекратяване на делото по отношение на нея. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. Неоснователно е възражението за недопустимост на жалбата. Предявени са два иска – по чл. 108 ЗС за избено помещение и иск по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на част от обект на правото на собственост, индивидуална собственост на ищеца в размер на 21560 лв. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, въззивните решения по искове за собственост подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска, а искът за парично вземане е над 5000 лв. Данните по делото са следните: По предявените два иска, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски с определение от 27.07.2017 г. на Варненски ОС. Предоставена му е и правна помощ, като е назначена адвокат И. К.. Варненският РС неколкократно е намерил, че исковата молба е нередовна относно това каква част от избеното помещение от 13,59 кв.м. държи ответницата, включително и след като няколко пъти е уточнявано, че такова помещение е обособено в производство по делба между страните по проект. Реално на место част от него попада сега в помещение, което ползва ответницата, а останала част се ползва от сина на страните. По делото след подаване на отговор на исковата молба е изготвен доклад, проведени са две съдебни заседания, в едното от които са разпитвани и свидетели. След многократните уточнения, които е изискал съдът, включително и на основание чл. 101 ГПК, не е допуснал изменение на иска в смисъл да се предаде реалната площ от 3,59 кв.м. от съществуващото помещение № 1 и са дадени указания на ищеца да уточни дали се отказва от иска против П. П. / определение от 23.03.2018 г. / С молба от 05.04.2018 г., ищецът е заявил, че се отказва от иска си за площ от 9-10 кв.м. от избата от 13,59 кв.м. и е посочил адрес на И. Т. – син на страните, към когото предявява иск за предаване на държането на останалите 9-10 кв.м. от избата. С определение от 12.06.2018 г. е прекратено производството по отношение на П. П. на основание чл. 233 ГПК поради отказ от иска. С молба от 30.04.2018 г. ответницата П. П. е поискала присъждане на разноски, като е приложена разписка за платен хонорар на адвокат В.П. за гр.д.№ 5222/2017 г. в размер на 450 лв., за която е отразено, че е внесена. Сумата е вписана и в списъка за разноските. С определение от 30.05.2018 г., РС е осъдил ищецът да плати разноски на първоначалната ответника П. П. в размер на целия договорен хонорар - 450 лв. Варненският окръжен съд е потвърдил това определение, позовавайки се на нормата на чл. 78, ал.4 ГПК и това, че по отношение на П., производството е било прекратено изцяло, а не частично и определението не е обжалвано и е влязло в сила. За неоснователен е преценен доводът, че след като ищецът е освободен от държавна такса и разноски не дължи такива и конкретно адвокатски хонорар, платен от противната страна на упълномощения от нея адвокат с мотив, че освобождаването от заплащане на държавна такса се отнася само за разноските, свързани с разглеждане на делото, но не се отнася за разходите, напарвени от другата страна. Като неоснователен е преценен и доводът, че разплащането на хонорара не е доказано документално, тъй като е представена разписка, която има характера на договор за правна помощ, а и в нея е отразено предаването на сумата. Въззивната инстанция се е позовала на т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС От досието на образуваното пред ВКС дело не е ясно дали е прекратено производството по отношение на тази ответница изцяло, или само в частта, в която е направен отказ от иска с молбата от 05.04.2018 г. Не е ясно прекратено ли е производството по отношение на другия иск за паричната сума. Това има значение за претендираните от ответницата П. П. разноски на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила, но според настоящия състав на съда, то съдържа очевидна фактическа грешка относно това, че в мотивите, съдът се позовава на молбата от 05.04.2018 г., с която е заявен частичен отказ от иска за разликата от площта от 9-10 кв.м. За разликата над тази площ до цялата площ на мазе от 13,59 кв.м., предвидено по проекта за разделяне в делбеното дело не е заявен отказ от иска. Не е заявен изрично и отказ от иска по чл. 59 ЗЗД. В диспозитива на определението обаче, съдът е прекратил производството по отношение на П. П. поради отказ от иска без да посочи по кой / коя част е заявен отказът от иска и дали е заявен отказ от иска и по другия иск. Обемът, в който е прекратено производството по иска по чл. 108 ЗС и дали е прекратен иска по чл. 59 ЗЗД са въпроси, които имат пряко отношение към размера на дължимите разноски поради прекратяване на иска/ исковете. Предвид изложеното, делото следва да се върне на Варненски РС за поправка на очевидна фактическа грешка в определението за прекратяване № 4178 от 12.04.2018 г. След влизане в сила на определението за поправка на очевидна фактическа грешка, делото да се върне на ВКС за произнасяне по частната касационна жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение