Определение № 5768 от 11.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2299/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. З., чрез адв. В. С., против решението на СГС, ІV Е ВС от 29.02.2024г. по гр.д.№ 12172/21г., с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявения срещу касатора по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД иск за установяване съществуването на вземане в полза на „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 7 053, 28 лева - цена на топлинна енергия за периода 01.10.2016г.-30.04.2019г. и за 64, 49 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2016г. - 30.04.2019г. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК поставя въпросите: 1/“ Налице ли е извършена продажба на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиент на дружеството, без да са представени пълни доказателства за публикуване на Общите условия в един местен и един централен всекидневник?“ и 2/ „Каква е доказателствената сила на частен свидетелстващ документ – данъчна фактура, извлечение от сметка и пр., издадена от търговско дружество, неподписана от ищеца и приетата въз основа на тях съдебно- техническа експертиза?“. Двата въпроса се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие съответно с решения № 104/05.07.2010г. на ВКС, ІІ ТО по т.д.№ 885/2009г. и № 29/15.07.2011г. на ВКС, ІІТО по т.д.№ 225/2010г. (за първия) и № 1556/28.11.1984г. по гр.д.№ 977/84г, ВКС ІV ГО и решение № 197/23.12.2024г. по гр.д.№ 7364/2013г., ВКС (за втория). Сочи се и основанието на чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност, която се обоснова с твърдението, че Общите условия са публикувани само във в-к Монитор, а публикация в местен всекидневник липсва. Насрещната страна по жалбата – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Н.П., я оспорва и възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Третото лице помагач МХ Елвеко ООД не взема становище по жалбата. Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията на ответника, касаещи пасивната му материалноправна легитимация и размера на претенцията. Приел е, че в качеството на собственик на топлоснабдения имот от 1997г. и съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ ответникът е потребител на топлинна енергия по силата на закона. Изяснил е, че съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, а през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия, одобрени с Решение № ОУ- 01/ 27.06.2016 г. на ДКЕВР, в сила от м.07.2016 г., за чието публикуване в два всекидневника- съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, са представени доказателства по делото. Съдът е намерил за доказано от представените по делото извлечения за начислените на ответника суми, неоспорени документи за отчет, подписани за потребител и справки от фирмата за топлинно счетоводство, както и от заключенията на съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи, че в изпълнение на обвързващото страните облигационно правоотношение с предмет- доставка на топлинна енергия до процесния имот, ищецът е доставял до имота на ответника топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната сума от 7 053.28 лв. Приел е, че тя е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като са взети предвид броя отоплителни тела в жилището на ответника и че за включените в процесния период отоплителни сезони дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено на база реален отчет. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените от касатора въпроси не са обуславящи решаващите изводи на въззивната инстанция. Този за обвързващата сила на общите условия на ищеца е формиран въз основа на приетото, че те са публикувани в два всекидневника, съгласно изискването на чл.150, ал.2 ЗЕ, а това е видно от представените на лист 45-48 в първоинстанционното дело копия от в-к Монитор (централен всекидневник) и вестник 19 минути (местен всекидневник). Този за размера на главницата е изведен от установеното съответствие между доставения обем топлоенергия и действащите нормативно определени цени и при кредитиране на заключенията на техническата и счетоводната експертизи, за които вещите лица са изследвали не само представените от ищеца писмени доказателства, неносещи подписа на ответника, но и реалните отчети за топлоснабдения имот, които са подписани за потребител и които не са били оспорени от ответника. Последното е мотивирало въззивният съд да определи като несъстоятелно възражението на ответника, че за извършване на съдебно- техническата експертиза са ползвани само изходящи от топлопреносното предприятие документи. В обобщение, в случая отсъства общия селективен критерий за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване и като очевидно неправилно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок в правилността на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните, а такова в случая липсва. Възражението за липса на публикация на общите условия в местен всекидневник е оплакване за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т.3 ГПК, което е извън предмета на проверка в настоящата фаза на касационното производство. На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство в настоящото производство, които съдът определя на 300 лева. Мотивиран от изложеното, съдът