Определение № 21 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „Чез Електро България“АД [населено място] срещу решение № 263075 от 13.05.21г.по в.гр.дело № 272/21г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 23.09.20г.по гр.дело № 70932/15г.на СРС, 69 състав.С него жалбоподателят е осъден да заплати на „Кеш Ауто“ЕООД,на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД,сумата от 20 821.84лв, представляваща недължимо платена цена за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение в периода от 1.10.12г.до 31.05.15г.за обект, представляващ автоцентър, находящ се в [населено място], [улица]. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите считат,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. Може ли енергиен обект – трансформаторен пост да бъде придобит от търговско дружество, което не е лицензиант на дейността разпределение на електрическа енергия, през 2001г.,със сделка за покупко-продажба във формата на нотариален акт; 2.Обвързани ли са и двете лица,подписали договор от всички негови клаузи,дори и едната страна да е съставила текста; 3.Освобождава ли от отговорност за неизпълнение едната страна по договора бездействието на другата,когато задължението за действие ,за започване на процедура за извършване на фактическа промяна е на другата; Намират ли се в зависимост на обуславящо и обусловено задължението на присъединеното лице да поиска промяна на мястото за измерване и дължимостта на таксата според мястото на измерване; Може ли електроразпределителното дружество, без съдействие от присъединяваното лице, да промени едностранно страната на която да е измерването – на по-високата страна на напрежението и обратно; 4.Дължи ли се връщане на даденото по договор с продължително и периодично изпълнение,когато клиент е бил присъединен през процесния период и съответно е получил мрежова услуга пренос на електрическа енергия. В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба „Кеш Ауто“ЕООД моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118,том 1,рег.№ 3065 от 19.10.2001г.по н.д.№ 108/01г.на нотариус М. Г.,“ЮБН АУТО“ООД е закупило от „Софийски имоти“ЕАД УПИ,находящ се в [населено място], [улица],кв.Военна рампа,заедно с построените в имота сгради,вкл.трафопост с площ от 75 кв.м.С договор за прехвърляне на предприятие от 9.12.2005г.“ЮБН АУТО“ООД е прехвърлило на ищеца „Кеш Ауто“ЕООД самостоятелно предприятие- автоцентър, находящ се в [населено място], [улица], в което предприятие е включен и описаният по-горе имот,ведно с намиращия се в него трафопост.От назначената СТЕ е прието за установено,че трафопостът е разположен в имота на ищеца.Обектът в имота на ищцовото дружество чрез трафопоста е присъединен съм електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение – 20 кV и е бил снабдяван от ответното дружество с електрическа енергия, като чрез понижаващ трансформатор, находящ се вътре в трафопоста, ел.енергия се трансформира към абоната на ниско напрежение.Вещото лице е посочило,че СТИ е разположено вътре в трафопоста и е измервало ниско напрежение /понижаването на напрежението от средно на ниско се е извършвало в трафопоста на ищеца/, мястото на присъединяване са кабелните накрайници на кабели средно напрежение в трафопоста, както и че мрежата след трансформатора към сградите е за ниско напрежение.Установено е от договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществено дейност от 5.05.2011г. и споразумение към него,че „ЧЕЗ Електро България“АД се е задължило да продава на ищцовото дружество електрическа енергия ниско напрежение.Въззивният съд е приел за безспорно обстоятелството,че през процесния период ищецът е заплатил на ответника сумата 27 953.20 лв за пренос през разпределителна мрежа ниско напрежение, видно и от съдебно-счетоводната експертиза.Експертиза е установила още,че цената за пренос на електрическа енергия,ползвана от ищеца през процесния период по цени за средно напрежение е в размер на 7 131.38 лв. При тези данни по делото въззивният съд е направил извод,че след като процесният имот ведно с изградените в него сгради и инфраструктура е собственост на ищеца, то и мрежата след трафопоста,чрез която е била доставяна електрическа енергия ниско напрежение,е била собственост на ищцовото дружество.Посочил е,че собствеността върху части и елементи от енергийната разпределителна мрежа е уредена последователно в Закона за електростопанството /отм./, Закона за енергетиката и енергийната ефективност / от 1999г.отм. 2004г./ и Закона за енергетиката.Принципът в законодателството относно собствеността на енергийните обекти е,че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейността в областта на енергетиката.Затова § 4 ал.1 ПЗР на ЗЕ предвижда,че енергийни обекти,които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок; при приватизация на имущество на фирми и дружества, в които има изградени енергийни обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното предприятие, като единствено изключение се допуска ,когато обектът снабдява с енергия само един потребител.В случая е установено,че силовият трансформатор към електроразпределителната мрежа е разположен в имота на ищеца.При това положение границата на собственост върху електрическите съоръжения следва да се определи съгласно чл.29 ал.1 вр.чл.28 ал.1 т.1 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /ДВ,бр.40/16.05.2000г./, предвиждащи границата на собствеността да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.Установено е,че СТИ е монтирано в собствения на ищеца трансформаторен пост на ниво ниско напрежение.Доставената на ищеца електроенергия на ниво средно напрежение се трансформира до ниво ниско напрежение от съоръжения, собственост на ищеца, разположени в неговия трафопост.Направен е извод,че СТИ не е поставено на необходимото място съобразно чл.120 ЗЕ и чл.14 ал.1 ПИКЕЕ.Дължимостта на цената за пренос на ел.енергия е обвързана от спазването на изискването консумираната ел.енергия да е измерена в местата,установени от ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на ел.енергия. Количеството консумирана електрическа енергия,измерено в места,различни от уговорените или нормативно определените,не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос.При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от определеното, тези два елемента на цената на електрическата енергия са недължими.По изложените съображения въззивният съд е приел,че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,поради което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско напрежение.Относно депозираните договор от 5.05.11г.и споразумение към договора, съдът е приел, че те са сключени в резултат на подадено то ищеца заявление, в което е отбелязано, че се иска сключване на договор без промяна на параметрите на съществуващото присъединяване към разпределителната електрическа мрежа,а в споразумението в частта,с която се посочва дали се иска доставка на електрическа енергия средно или ниско напрежение,се попълва служебно от служител на ответното дружество,поради което сключването на договора и споразумението към него не са в резултат на обща воля на страните, а на представени предварително типови бланкови договори от ответника, на съдържанието на които ищецът не е могъл да влияе.Дори при наличие на договор за пренос на ел.енергия ответникът обективно не е могъл да извършва услугата пренос на ел.енергия ниско напрежение, тъй като понижаващият напрежението трансформатор се е намирал в имота на ищеца. С оглед на изложеното въззивният съд е приел, че ответникът не е извършвал услугата пренос на ел.енергия ниско напрежение, поради което и платената за това цена е платена при първоначална липса на основание и подлежи на връщане. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса:“ Може ли енергиен обект – трансформаторен пост да бъде придобит от търговско дружество, което не е лицензиант на дейността разпределение на електрическа енергия, през 2001г.,със сделка за покупко-продажба във формата на нотариален акт“.Собствеността на процесния обект не е оспорена от ответника в отговора на исковата молба по чл.131 ГПК и в тази насока не са събирани други доказателства освен представените от ищеца нот.акт № 118/2001г. и договор за прехвърляне на предприятие от 9.12.05г.,с които ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния трафопост.Съгласно чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, а когато не стори това, съгласно чл. 133 ГПК той губи възможността да го направи по-късно. С изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал.1 ГПК, невъведените от ответника възражения срещу предявения иск се преклудират. Въпросът:“ Обвързани ли са и двете лица,подписали договор от всички негови клаузи, дори и едната страна да е съставила текста“ не е от значение за изхода на спора.По делото не е било спорно, че страните са в договорни отношения, че е доставяна електрическа енергия, издавани са и заплащани фактури за цена на пренос на ниско напрежение.Предмет на спора между страните е дали ответникът е предоставил услугата да доставя електрическа енергия при ниско напрежение или е доставял електрическа енергия при условията на средно напрежение. По въпросите: „Освобождава ли от отговорност за неизпълнение едната страна по договора бездействието на другата,когато задължението за действие, за започване на процедура за извършване на фактическа промяна е на другата; Намират ли се в зависимост на обуславящо и обусловено задължението на присъединеното лице да поиска промяна на мястото за измерване и дължимостта на таксата според мястото на измерване; Може ли електроразпределителното дружество, без съдействие от присъединяваното лице, да промени едностранно страната на която да е измерването – на по-високата страна на напрежението и обратно“, съдът е приел,че разпоредбите на ПИКЕЕ не въвеждат задължение за потребителя да инициира промяна в начина на присъединяване.Поставените въпроси са извън предмета на спора. Основният спорен въпрос, разрешен от въззивния съд, е за собствеността на присъединителните съоръжения и съответно за дължимостта на начислените от ответника към ищцовото дружество такси за пренос на ел.енергия в издаваните от ел.оператора фактури, като е спорно нивото на напрежение, на което се начисляват таксите.В решение № 75 от 25.03.13г.по гр.дело № 864/12г.на ВКС,Първо г.о.е дадено разяснение на понятието „граница на собственост върху електрическите съоръжения” по смисъла на чл.120,ал.2 от Закона за енергетиката вр. чл.127 от закона и чл.28,ал.1 от Наредба № 6 /09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи е различно от понятието „граница на имота на потребителя” по смисъла на чл.120,ал.1 от ЗЕ.В него е посочено,че съгласно чл.120,ал.2 от Закона за енергетиката граница на собственост върху електрическите съоръжения се определя съгласно изискванията на наредбата по чл.116 ал.7 ЗЕ и на правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ. Т.е. за съдържанието на този израз разпоредбата препраща към наредбата, предвидена в двете посочени разпоредби на закона. Това е Наредба № 6 /09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи.Разпоредбите на чл.116,ал.7 ЗЕ и чл.27 от Наредбата определят границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя. Съгласно чл.28,ал.1 вр. чл.27 от Наредбата когато електрическата енергия се доставя на потребителя от съоръжения на енергийното предприятие на ниво ниско напрежение, границата на собственост (на неговите електрическите съоръжения) е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Понятието „граница на имота на потребителя” („граница на имота на клиента” след изменението с редакцията ДВ, бр.54 /2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е употребено в разпоредбата на чл.120,ал.1 от ЗЕ. То няма определение в закона, поради което следва да се тълкува и разбира в смисъла, който се влага в понятията, включени в израза. Понятията граница и имот се използват във вещното право и в правото по устройството на територията (например чл.28 ЗС, пар.5.т.2, т.11,т.12, от ДР на ЗУТ) и се отнасят до границите (външните очертания) на недвижимите вещи, които са обект на собственост, които ги обособяват от околните имоти и от части от терена и инфраструктурата. В решение № 227 от 11.02.13г.по т.д.№ 1054/11г.на ВКС, ТК, Второ отд. е прието,че съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата за измервне на количеството енергия /обн.ДВ,бр.38 от 11.05.07г./, цената за достъп и цената за пренос се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в в местата за измерване определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тези две цени е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача за заплащане на цена и достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. В случая е установено,че средството за търговско измерване е монтирано вътре в трафопоста, а не на границата на собственост.Трансформацията от средно към ниско напрежение се извършва чрез понижаващ трансформатор в самия трафопост.С оглед на данните по делото, че СТИ не е постановено на необходимото място съобразно чл.120 ЗЕ и чл.14 ал.1 ПИКЕЕ, обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Въпросът: Дължи ли се връщане на даденото по договор с продължително и периодично изпълнение, когато клиент е бил присъединен през процесния период и съответно е получил мрежова услуга пренос на електрическа енергия, е по съществото на спора и отговорът му е обусловен от конкретните фактически обстоятелства. С оглед на това поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о.