Определение № 298 от 10.06.2010 г. на ВКС по д. № 279/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К. срещу въззивното определение на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 12876/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на осн. чл.95, ал.1 от ГПК, отм. на производството по иска на касатора срещу УАСГ, с който на осн. чл.209, ал.3 от ГПК, отм. е предявена нищожността на съдебното решение по гр.д. № 3166/93 г. от 29.04.96 г. на СРС,79-ти състав. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е допустима. Не са налице обаче основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК, на които се позовава касаторът. Необосноваността на въззивното решение или определение, дефинирана по посочения от касатора начин в ТР №1/01 г. и разисквана в приложените две решения на ВКС без задължителен характер е касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, но не и такова за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Противоречивото решаване по см.на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК на процесуалния въпрос за допустимостта на производството по иска, не се обосновава с различното му решаване от съдебните инстанции по делото, според соченото от касатора, а с влезли в сила решения /определения/по други дела. Въпросът кои от пороците на съдебното решение предпоставят нищожността му, като такъв по съществото на иска ВКС не разглежда в това производство. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и ВКС на РБ, трето г.о.