Определение № 1047 от 24.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1344/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по „ЕЛЕМОН" ООД срещу решение № 131/20.04.2023г. по в.търг. дело № 31/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдил решение № 540/29.11.2022г. по т.д. № 382/2022г. на Окръжен съд – Варна, с което са отменени като незаконосъобразни решения на общото събрание на съдружниците на „Елемон“ ООД от 03.06.2022г., обективирани в протокол от същата дата, както следва: по т.1 от дневния ред в частта за изключване на „Пандора“ ЕООД като съдружник в „Елемон“ ООД; по т.2 в частта за изплащане на изключения съдружник „Пандора“ ЕООД на стойността на притежавания от него дружествен дял в „Елемон“ ООД; по т.3 в частта за пропорционално преразпределяне между съдружниците на дяловото участие на изключения съдружник „Пандора“ ЕООД в размер на 33 200 лева и по т.4 в частта, касаеща отразяване на промените в дружествения договор на основание чл.74 ТЗ. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ПАНДОРА“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендират се разноски за настоящото производство в размер на 1500 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въззивният състав е определил за спорен въпросът за материалноправната незконосъобразност на взетото решение за изключване – дали са налице действия от страна на съдружника против интересите на дружеството. Другите две наведени основания в исковата молба - нарушена процедура по връчване на предупреждение за изключване и нарушения при формиране на мнозинството за вземане на решение за изключване, са приети от първата инстанция за недоказани, като същите не са били предмет на въззивното производство. Апелативният състав е приел, че основание за изключване на съдружника „Пандора“ ЕООД, посочено в отправеното по реда на чл.126, ал.3 ТЗ предупреждение, са действия против интересите и във вреда на дружеството, изразяващи се в създаване на ДЗЗД „Електро Север 2020“ с предмет на дейност „Строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи“ и участие на новосъздаденото ДЗЗД в процедура по възлагане на обществена поръчка, обявена от „Електроразпределение Север“ АД. Констатирано е, че съдружниците в „Елемон“ ООД са дружества с предмет на дейност, сходен с предмета на дейност на „Елемон“ ООД. Безспорно е сключването на договор с участието на „Пандора“ ЕООД, по силата на който е създадено гражданско дружество по реда на ЗЗД „Електро Север 2020“ с предмет на дейност „Строителство на преносни и разпределителни електрически и далекосъобщителни мрежи“, който предмет на дейност е идентичен с предмета на дейност на „Елемон“ ООД, както и че през м. юни 2020г. новосъздаденото дружество по ЗЗД е участвало в обществена поръчка, обявена от „Електроразпределение Север“ АД. За да се произнесе, решаващият съд е посочил, че съобразно практиката на ВКС по чл.74 ТЗ, следва да се извърши преценка, дали изключването е адекватно на виновно извършено от съдружника нарушение или неизпълнение на негови имуществени или неимуществени задължения по чл.124 ТЗ. Съдът дължи проверка и преценка доколко са налице сочените в решението на ОСС основание за изключване на съдружника, обусловена от установеност на съответни нарушения или неизпълнение на конкретни задължения на съдружника, които се обхващат от фактическия състав на чл.126, ал.3 ТЗ. В тази връзка съдът е счел, че доколкото в ТЗ не е установена забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружниците в ООД, при липса на въведена такава и в дружествения договор, само по себе си учредяването на ново дружество, или както е в настоящия случай участието в създаването на гражданско дружество по реда на ЗЗД, имащо сходен предмет на дейност с този на ответника по делото, не обосновава наличие на неправомерно поведение, нарушаващо общото задължение за лоялност и поради това насочено против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ. Също така е намерил, че по делото няма ангажирани доказателства за реално засегнати имуществени или неимуществени интереси на дружеството - ответник от създаването на гражданското дружество. В мотивите е посочено, че действително ДЗЗД е взело участие в процедура по възлагане на обществена поръчка, но от това не е произтекло реално засягане на права на „Елемон“ ООД. Няма доказателства за взето решение за участие и на „Елемон“ ООД в същата обществена поръчка. Посочено е, че гласните доказателства и на двете групи свидетели сочат на проведен разговор между съдружниците за участие в обявената обществена поръчка и на непостигнато съгласие между тях за това. Същевременно съдът е намерил, че освен установеното желание на част от съдружниците за участие други, доказателства за реално предприети действия от страна на „Елемон“ ООД за участие в процедурата няма ангажирани. Предвид горевъзприетото въззивният състав е заключил, че участието на ДЗЗД, в състава на който е „Пандора“ ЕООД, не представлява пречка за участие в търга и на „Елемон“ ООД. „Пандора“ ЕООД и „Елемон“ ООД са отделни и самостоятелни юридически лица, поради което участието на едно от тях в обединение, не е пречка за самостоятелното участие на другото. В този смисъл съдът е тълкувал изискванията по т.2.1.1 от указанията за участие в обществената поръчка. Поради установеното по делото е намерил, че дружеството – ответник по исковете, чиято е доказателсвената тежест, не е установило при условията на главно и пълно доказване наличието на поведение на съдружника „Пандора“ ЕООД, насочено против интересите и във вреда на „Елемон“ ООД, поради което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените искове по чл.74 от ТЗ. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Какво включва фактическият състав на задължението за лоялност, с което се обосновава действие против интересите на дружеството, при изследване от съда на материалните предпоставки за изключване на съдружник в хипотезата на чл.126, ал.3, т.3?“; Твърди се противоречие на обжалвания акт с решение № 171/14.03.20212г. по т.д. № 860/2010г. на II т.о. на ВКС.; 2/ Представлява ли процесуално нарушение, ако въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка?; Поддържа се наличие на несъответствие с: решение № 57/02.03.2011г. по гр.д. № 1416/2010г. на III г.о. на ВКС, решение № 34/22.02.2012г. по гр.д. № 652/2011г. на ВКС, решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на I г.о. на ВКС, решение № 536/19.12.2012г. по гр.д. № 89/2012г. на IV г.о. на ВКС и решение № 43/04.06.2014г. по т.д. № 213/2012г. на II т.о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. последно ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от касатора предпоставки по чл.280 ГПК. На първо място, въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по поставените два правни въпроса, поради което не е налице наведеният допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, вкл. свидетелските показания, като не се установява въз основа на тях да се установяват релевантни за спора факти, които да не са взети предвид при постановяване на решението, поради което не е налице противоречие на обжалвания акт с цитираната практика на ВКС по поставения процесуалноправен въпрос (под № 2). Материалноправният въпрос (№ 1) също е разрешен в съответствие със сочената практика по чл.290 ГПК - решение № 171/14.03.20212г. по т.д. № 860/2010г. на II т.о. на ВКС. В него е прието, че доколкото в ТЗ не е установена забрана за извършване на конкурентна дейност от съдружниците в ООД, то при липса на въведена такава и в дружествения договор, само по себе си учредяването на ново дружество, имащо сходен предмет на дейност с този на ответника по делото, не обосновава наличие на неправомерно поведение, нарушаващо общото задължение за лоялност и поради това насочено против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, при липса на доказателства за реално засегнати имуществени или неимуществени интереси. В решението е прието, че увреждащи по см. на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ са само онези правни и / или фактически действия, осъществени от съдружника, които нарушават общото задължение за лоялност, засягат имущественото състояние на търговеца – ООД или се отразяват негативно върху престижа и доброто му име, като е без значение дали от последното са настъпили имуществени вреди, тъй като нарушението е формално. Посочено е, че влошените отношения между съдружниците в ООД не са елемент от фактическия състав на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ, като те не са въздигнати от законодателя в самостоятелно основание за изключване на отделен съдружник, независимо дали той е допринесъл за тях. Обжалваното решение е постановено в съответствие с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК, с оглед установените факти по делото: липса на задължение за неизвършване на конкурентна дейност от съдружниците, установено в закона, дружествения договор или в решение на ОСС; дружеството - ответник по исковете не е участвало в обществената поръчка и липсва взето решение на ОСС за участие, като само е изразено желание на част от съдружниците за такова участие. Други доказателства не са ангажирани по делото, вкл. за обстоятелства, сочещи за накърняване на името и репутацията на дружеството или за реално засягане на интереси на дружеството посредством участието в обществената поръчка на обединените в гражданско дружество съдружници. Тъй като въззивното решение е постановено и по двата въпроса в съответствие с формираната практика на ВКС по чл.290 ГПК, като няма изменение на закона или на обществените отношения, които да налагат промяна на дадените от ВКС тълкувания, не е осъществена и втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На последно място, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая, въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд