Определение № 3958 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2633/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Л. С. Н., чрез процесуалния представител адв. В. П., против определение № 1010 от 31.03.2026 г. по в. ч. гр. д. № 243/2026 г. на Окръжен съд-София, с което е оставена без уважение подадена от него частна жалба срещу определение № 752 от 11.12.2025 г., постановено по гр.д. № 647/2025 г. по описа на РС-Костинброд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 299, ал. 2 ГПК и той е осъден да заплати на В. А. С. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 400.00 евро. В частната касационна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Позовава се на това, че след отхвърляне на иска за делба на втория етаж с влязлото в сила решение от 02.07.2007 г. по гр.д. № 60/2007 г. по описа на РС-Костинброд, е установено, че ответниците С. С. и В. С. са представили и се ползвали по гр.д. № 908/2019 г. на РС-Костинброд на нотариално заверено заявление до началника на отдел „Архитектура и градостроителство“ при ГНС-Костинброд по чл. 56 ЗТСУ № 272 с вх. № 818/20.01.1978 г., по силата на което С. Н. И. и В. И. И. са отстъпили правото на надстрояване на северния близнак от жилищната сграда на сина си А. С. Н. (баща на ответниците), но с влязлото в сила решение по това дело е установено, че това заявление е неистински документ. Посочва и, че в приключилата делба не е участвал другия собственик на дворното място Р. И. В.. Позовава се и на това че при отхвърляне на иска за делба на втория етаж не е установено с диспозитива на решението, че ответниците са собственици. Като ново обстоятелство сочи и съставеният констативен нот акт, с който те са признати за изключителни собственици. В изложението по чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира три процесуалноправни въпроса: 1. Отхвърлянето на иска на едно основание (съдебна делба), съставлява ли процесуална пречка за предявяването на иск на друго основание (чл. 124 ГПК), когато са настъпили нови факти от значение за делото, установени в по-късно заведено дело, след влизане в сила на съдебното решение за делба, с което е отхвърлен искът.; 2. При отхвърляне на иск за делба, може ли да се предяви установителен иск за собственост на същия имот, който е бил предмет на делбата, когато е установено със съдебно решение (след влизане в сила на решението за делба), че документът, дал основание за отхвърляне на част от иска, е неистински.; 3. Представлява ли новонастъпил факт, изключващ забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК, съставеният след влизане в сила на решението за делба, констативен нотариален акт. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, установена с решение № 380 от 15.10.2012 г. по гр. дело № 1015/2011 г. на ІV г.о., решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр. дело № 1924/2013 г. на І г.о., решение № 878 от 16.10.2008 г. по гр. дело № 850/2008 г. на ІІІ г.о. и решение № 33/22.03.2005 г. по т.д. № 284/2004 г. на ІІ т.о. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната касационна жалба и данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че правилно е прекратен, като недопустим поради отвод да присъдено нещо, предявеният пред РС – Костинброд иск по чл. 124, ал.1 ГПК от Л. С. Н. да се признае за установено по отношение на ответниците С. А. С. и В. А. С., че той е собственик на основание наследство от родителите си С. Н. И. и Р. И. В. на 1/2 идеална част от втори етаж от северен близнак на двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ *** от кв. 60 по плана на К., целият с площ от 1128 кв. м., който втори етаж по КК представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ на сградата от 83 кв.м. включващ и пристройка с площ от 23 кв.м., с адрес на имота: [населено място], [улица], ет. 2, В исковата молба частният жалбоподател твърди, че е наследник на С. Н. И., че дворното место, в което е построена сградата, в която се намира процесния втори етаж е придобито като съсобствено от С. Н. И. и Р. И. В., които след реализиране на строителството на жилищна сграда-близнак в него със строителни книжа, са сключили съдебна спогодба на 03.10.1977 г. по гр.д.№ 9057/1977 г., по силата на която С. Н. И. и съпругата му В. И. са получили в дял северния близнак от жилищната сграда. С нотариално заверено заявление до началника на отдел „Архитектура и градостроителство“ при ГНС-Костинброд по чл. 56 ЗТСУ № 272 с вх. № 818/20.01.1978 г., С. Н. И. и В. И. И. са отстъпили на сина си А. С. Н. (баща на ответниците), правото на надстрояване на северния близнак от жилищната сграда, като същият построи още един етаж с площ от 60 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, входно антре и тераса, по одобрен архитектурен план. Ищецът Л. С. Н., сега частен жалбоподател е посочил, че с решение от 02.07.2007 г., постановено по гр.д. № 60/2007 г. на РС-Костинброд, е отхвърлен предявеният от него срещу ответниците С. А. С. и В. А. С. иск за делба на втори етаж от двуетажната жилищна сграда, представляваща северен близнак от построената двуетажна къща-близнак. Срещу съсобственика Р. И. В. е отхвърлен със същото решение иска за делба само за първия етаж. В тази част решението е потвърдено с решение № 365/09.05.2008 г., постановено по в.гр.д. № 918/2007 г. на Софийски ОС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 143/26.02.2009 г. по гр.д. № 48/2009 г. на ВКС и е влязло в сила. По предявеният сега иск за собственост, ищецът Л. С. Н. се позовава на нов факт – това, че с решение от 25.05.2021 г., постановено по гр.д. № 908/2019 г. на РС-Костинброд, е допусната делба на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] при квоти: ¼ ид.ч. за Л. С. Н., 1/8 ид.ч. - за С. А. С., 1/8 ид.ч. – за В. А. С. и ½ ид.ч. за Р. И. И.. С отделен диспозитив на същото решение е признато за установено, че заявлението по чл. 56 ЗТСУ е неистински документ, тъй като подписите не са положени от С. И. и В. И.. Това решение е потвърдено с решение № 61/17.02.2022 г., по в.гр.д. № 605/2022 г. на Софийски окръжен съд и е влязло в сила. С решение от 27.10.2022 г., постановено по същото гр.д. № 908/2019 г. на РС-Костинброд е извършена делбата, като образуваните дялове са разпределени на съделителите. Освен решението, с което заявлението по чл. 56 ЗТСУ /отм/ е посочено като ново обстоятелство, като такова е посочено и снабдяването на ответниците С. А. С. и В. А. С. с констативен нот. акт на 30.12.2022г., с който са признати за собственици по наследство и давност на втория етаж и същия ден С. А. С. прехвърля на В. А. С. ½ ид.ч. от него. При тези фактически твърдения, Л. С. Н. е поискал да се признае за установено по отношение на ответниците С. А. С. и В. А. С., че той е собственик на основание наследяване от С. Н. И. и В. И. И. на 1/2 идеална част от втори етаж от двуетажна жилищна сграда-северен близнак. Ответниците са депозирали отговор, в който изразяват становище за недопустимост на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като спорът за втори етаж от къщата е бил окончателно решен с влязло в сила съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване на производството поради отвод за присъдено нещо, като е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо относно собствеността върху втория етаж, за който е отхвърлен иска за делба с влязлото в сила решение от 02.07.2007 г. по гр.д. № 60/2007 г. на РС-Костинброд, защото е прието, че е придобит от ответниците. Позовал се е на чл. 299, ал.1 ГПК, за да приеме, че въпросът не може да бъде пререшаван. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите в частната жалба, че заявлението по чл. 56 ЗТСУ /отм/, което е признато за неистински документ е относимо към спора за собственост, тъй като в мотивите на решение от 02.07.2007 г. по гр.д. № 60/2007 г. на РС-Костинброд, неистинският документ въобще не е бил взет предвид, а е било прието, че „с представеното заявление правото на надстрояване не е надлежно отстъпено“, защото не е отстъпено от всички съсобственици, а А. С. Н. е придобил по давност втория етаж и е станал негов собственик, поради което иска за този етаж е отхвърлен. Въззивният съд е приел, че в приключилото производство по гр.д. № 60/2007 г. по описа на РС-Костинброд, ищецът Л. Н. е следвало да изчерпи всичките си възражения против евентуалните основания, на които ответниците основават вещното си право. Така като е приел, че иска не се основава на нови факти и по него е формирана сила на пресъдено нещо, е потвърдил определението, с което производството по сега предявеният иск за собственост е прекратено на основание чл. 299, ал.1 ГПК. Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна частна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Поради изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззиввото определение със съдебната практика по първия поставен въпрос, уточнен така: отхвърлянето на иска на съдебна делба, съставлява ли процесуална пречка за предявяване на иск за собственост на друго основание чл. 124, ал.1 ГПК, когато са настъпили нови факти от значение за делото, установени в по-късно заведено дело, след влизане в сила на съдебното решение за делба, с което е отхвърлен искът. Влязлото в сила решение е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск между същите страни за същото искане и на същото основание. За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение и предявения по-късно иск. Под обективен идентитет се има предвид двете решения да са постановени по еднакво искане и на същото основание, а под "същите страни" се има предвид и случая когато иска за защита на същото субективно право е предявен от процесуален субституент, или от прокурора, от необходим другар, от наследници и правоприемници в хода на процеса. Няма обективен и субективен идентитет, когато в исковата молба има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество, към който момент се преклудират всички възражения. Основанието на иска са фактите и обстоятелствата, от които се извежда претендираното право. Щом се сочи нов факт или обстоятелство, то иска е предявен на ново основание и липсва обективен идентитет. Това се отнася и за случаите, когато ищецът се брани против правоизключващо възражение на ответник, който се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по предходното дело. / / Решение № 409 от 12.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 62/2004 г., I г. о./ Решение № 475 от 9.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2010 г., I г. о., Решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр. д. № 1924/2013 г. на ВКС, І г.о. Решение № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. І гр.о. Решение № 380 от 15.10.2012 г. по гр. дело № 1015/2011 г. на ІV г.о./ Тъй като съгласно чл. 298 ГПК, решението влиза в сила само между страните, по заявеното в исковата молба искане и на предявеното основание, за да е налице идентитет между две дела е необходимо да са идентични страните – тези от чието име или против които е предявен иска и техните правоприемници, придобили права в хода на производството или след влизане в сила на решението, основанието на исковете – юридическите факти на които се основава търсената защита и искането към съда. Липсата на идентичност между което и да е от тези три отличителни характеристики на предявения иск е основание да се приеме, че по-късно предявеният иск е допустим. По правило няма тъждество между две дела, когато петитумът по двата иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот и същите юридически факти. Това се отнася и когато в по-късно предявен иск за делба ищецът е посочил друго основание за възникването на съсобствеността върху същите имоти между същите страни. /Определение № 139/19.07.2018 по ч.гр.д.№ 2663/2018 г. на ВКС, І гр.о./ С решението, с което се отхвърля иск за делба се формира сила на пресъдено нещо, че между страните не е налице съсобственост на посочения имот. Това решение не формира сила на пресъдено нещо по въпроса кой е изключителен собственик на имота. Дори да е разгледано възражение за придобивна давност и да е прието за основателно, мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. /т. 18 от ТР № 1/2001 г. на ВКС/. Затова решението, с което се отхвърля иск за делба не е пречка за предявяване на иск, че ищецът е изключителен собственик на същия имот. В този случай е неоснователно възражение за отвод за присъдено нещо, тъй като не се формира сила на пресъдено нещо относно изключителното титулярство на правото на собственост. /Определение № 461 от 15.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., I г./ Различен е случая когато след отхвърляне на иск за делба се предявява иск за собственост на идеална част от същи имот между същите страни, защото за да се произнесе по допускане на делбата с решение по чл. 344, ал.1 ГПК, съдът изследва дали е налице съсобственост, т.е. дали страните се легитимират като съсобственици върху имота и при какви права. Когато е отхвърлен иск за делба на една вещ, със сила на пресъдено нещо се отрича правото на собственост на ищеца върху идеална част от тази вещ. Ищецът, чиито права върху вещта са отречени с влязлото в сила решение, не може да предявява нов иск за делба на същата вещ срещу същите ответници, тъй като въпросът за наличието на съсобственост, който е основен предмет на първата фаза на делбата, вече е решен с влязлото в сила решение и не може да бъде пререшаван в нов процес. Приложима е в този случай забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК. Последващ иск за делба или за собственост на същото лице, спрямо същите ответник за идеална част от същия имот би бил недопустим и на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно образуваното дело подлежи на прекратяване. /Определение № 131/05.07.2022г. по ч.гр.д.№ 1467/2022г. на ВКС, ІІ гр.о./ Забраната на чл. 299 ГПК обаче не е налице, когато в исковата молба по по-късно заведеното дело има позоваване на нови, относими към спора факти, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Тези факти не са преклудирани от формираната сила на пресъдено нещо. Дали те са относими към спора се преценява според твърденията на ищеца. Въпрос по същество е дали въз основа на твърдените нови факти, преценени в съвкупност с останалите доказателства доводи и възражения на страните, резултата по спора ще е различен. При преценката дали е налице отвод за присъдено нещо, съдът преценява дали факта е нов /настъпил след приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество/ и дали е относим към търсената от ищеца защита с исковата молба. Към този момент не може да се предполага какви възражения ще направи ответника и дали поради новия факт те ще се окажат основателни или не. В настоящия случай ищеца се позовава и по предявения сега иск за собственост на основание наследяване от родителите си, като твърди и, че те не са отстъпвали право на строеж на брат му /наследодател на ответниците/ С влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска за делба, със сила на присъдено нещо е установено, че няма съсобственост. С решението обаче не е установено, че ищеца или ответника са изключителни собственици на втория етаж. Установеното по-късно с диспозитива на влязлото в сила решение от 25.05.2021 г. по гр.д. № 908/2019 г. на РС-Костинброд между Л. С. Н., С. А. С. и В. А. С., и още един участник - Р. И. И., че заявлението по чл. 56 ЗТСУ /отм/ е неистински документ, защото не е подписан от посочените в него заявители /родители на ищеца и баба и дядо на ответниците/ е относимо към това, че на основание суперфиция и наследяване ответниците не са станали изключителни собственици. Същевременно не е установено със сила на пресъдено нещо, че ответниците са станали собственици по давност, защото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на персъдено нещо /т.18 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/ В исковата молба се твърди и са представени доказателства, че след влизане в сила на решението, с което е отхвърлен иска за делба на втория етаж и след установяване с влязлото в сила решение, че заявлението по чл. 56 ЗТСУ /отм/ е неистински документ, ответниците С. А. С. и В. А. С. са признати за собственици по наследство и давност на втория етаж с констативен нот. акт на 30.12.2022г. и същия ден С. А. С. прехвърля на В. А. С. ½ ид.ч. от него. Издаването на констативен нот. акт на основание чл. 537, ал.2 ГПК, с който ответникът е признат за собственик, след като преди това по отношение на него е уважен иск за собственост на ищеца против същия ответник за същия имот е признато за ново обстоятелство, наличието на което преодолява забраната на чл. 299, ал.1 ГПК, защото се създава привидност, че е ответникът е собственик, на практика се оспорват правата на ищеца - Решение № 147 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4332/2017 г., I г. о. В този смисъл са и Решение № 142/30.05.2011г. по гр.д.№ 1471/2010г. ІІ гр.о./Решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр. д. № 1924/2013 г. на ВКС, І г.о. и / В обобщение, по предявеният сега иск за собственост не е налице отвод за присъдено нещо, т.е. разпоредбата на чл. 299, ал.1 ТРС не е пречка за предявяването му, защото след влизане в сила на решението, с което е отхвърлен иска за делба между страните по настоящия спор, е постановено и влязло в сила решение, с което е установена неистинност на документ – заявление по чл. 56 ЗТСУ /отм/, което има значение към правоизключващо възражение от ответниците за придобиване на втория етаж в изключителна собственост на основание суперфиция и предвид снабдяването им с констативен нот. акт през 2022г. по обстоятелствена проверка, с който са признати за собственици на основание давност, по което не е формирана сила на присъдено нещо с влязлото в сила решение за отхвърляне на иска за делба. Затова определението, с което е прието противното и производството е прекратено на това основание, е неправилно и следва да се отмени. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение