Определение № 1605 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 645/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Термопак - 77“ ООД срещу решение № 333 от 02.10.2024 г., постановено по в.т.д. № 322/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 112/ 05.03.2024 г., постановено по т.д. № 514/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С първоинстанционното решение е прекратено на основание чл. 155, т. 1 ТЗ дружеството „Термопак - 77“ ООД. В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че апелативният съд не е изследвал причините, поради които е настъпило влошаване на отношенията между съдружниците в дружеството „Термопак - 77“ ООД, чието прекратяване се иска, както и не е изложил съображения дали и как те водят до невъзможност за развиване на търговската му дейност. Касаторът се позовава на практика на ВКС, като счита, че в нея е прието, че за да се заключи, че влошените отношения между съдружниците представляват важни причини за прекратяване на едно търговско дружество, трябва те да са се формирали при и по повод на осъществяване на търговската дейност на дружеството и да водят до фактическа невъзможност за функциониране на органите му на управление. Счита, че въззивният съд е направил неправилен извод, че „Термопак - 77“ ООД не функционира като търговец от месец септември 2022 г., когато е затворен магазинът, чрез който то основно извършва търговска дейност. Това е така, тъй като чрез магазина се осъществява само една част от дейността на дружеството и неговото затваряне не я блокира изцяло. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касация – С. М. В., е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, Aпелативен съд – Пловдив е приел, че предмет на разглеждане е иск с правна квалификация чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на търговско дружество „Термопак - 77“ ООД поради важни причини, които налагат това. Счел е, че ищецът С. М. В. е съдружник в това дружество, като притежава повече от 1/5 от капитала му, а именно Ѕ от него, поради което е процесуалноправно легитимиран да предяви конститутивния иск за неговото прекратяване. Съдът е посочил, че във въззивната жалба, подадена в срока за обжалване, не са заявени конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради което той дължи произнасяне само по това дали при постановяването му не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма. Направил е извод, че такъв характер няма нормата на чл. 155, т. 1 ТЗ, която не е императивна. Съд е приел, че от показанията на разпитаните в производството свидетели, доведени както от ищеца, така и от ответника, се установява, че е налице сериозно и непоправимо разстройство в отношенията между двамата съдружници в дружеството, притежаващи равни дялове от капитала, които са С. В. и Ю. В.. Това е изведено и от извършените по делото процесуални действия в писмена форма – в молбите, подадени в процеса от С. В. и Ю. В., като управител на ответното дружество, се заявяват обстоятелства, които свидетелстват за негативно отношение на всяко от тези физически лица към другото. В решението е посочено, че твърденията и на двете страни са, че между съдружниците се водят различни граждански дела, които също са аргумент за влошени житейски отношения между тях, като причините, довели до това, са ирелевантни. Изложени са съображения, че в резултат на това влошаване на отношенията между съдружниците не могат да бъдат приемани решения от върховния орган на дружеството, за преобладаващата част от които съгласно чл. 24, ал. 3 от дружествения договор е предвидено, че се вземат с единодушие. Тези отношения възпрепятстват и осъществяването на търговска дейност от дружеството, за което свидетелства и затварянето на магазина, чрез който то извършва тази дейност, от месец септември 2022 г. Това е дало основание на въззивния съд да счете, че ответното дружество не функционира като търговец, като причините, които са довели до това състояние, също са намерени за ирелевантни. С оглед на изложеното е заключено, че по делото е доказано, че са налице важни причини за прекратяване на дружеството „Термопак - 77“ ООД, както е приел и първоинстанционният съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя два въпроса, които заявява, че са разрешени в обжалваното решение и че са обусловили решаващите изводи за неоснователност на предявения иск, като по отношение на единия от тях поддържа две допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а по отношение на другия – само това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият въпрос, конкретизиран от съда съгласно посоченото в обстоятелствената част на изложението, е следният: Длъжен ли е въззивният съд да следи за правилното приложение на императивна материалноправна норма от първоинстанционния съд, дори ако такова оплакване не е въведено като основание за обжалване? Той се поставя от касатора във връзка с оплакването му, че въззивният съд е направил неправилен извод, че нормата на чл. 155, т. 1 ТЗ не е императивна материалноправна, а диспозитивна такава, поради което и доколкото в срока за въззивно обжалване е подадена бланкетна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, не следва да се произнася по това дали тя е правилно приложена. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на едно въззивно съдебно решение на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, трябва да е налице предвиденото в тази норма общо основание, което е въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело. Ето защо настоящият съдебен състав трябва първо да се произнесе дали поставеният въпрос отговаря на тези изисквания за осъществяване на общия селективен критерий. От мотивите на обжалваното решение е видно, че в него действително са изложени съображения за това какъв характер има нормата на чл. 155, т. 1 ТЗ, като е прието, че тя не е императивна материалноправна, за нарушението на която въззивният съд следи служебно. Това е направено, за да бъде обоснован извода на апелативния съд, че не следва да се произнася по това дали първоинстанционният съд е допуснал нарушение на тази разпоредба, защото в срока за въззивно обжалване дружеството „Термопак - 77“ ООД не е изложило никакви конкретни оплаквания за неправилност на решението на първата инстанция в подадената от него жалба. Въпреки този извод, в обжалваното решение все пак се съдържат подробни мотиви за това дали по делото е доказано, че са осъществени фактите, от които ищецът твърди, че е възникнало упражненото от него потестативно право по чл. 155, т. 1 ТЗ, както и дали те представляват важни причини, които да налагат прекратяването на ответното дружество. Обсъдени са и всички възражения на ответника, които са поддържани в първоинстанционното производство и които са тези, въведени като оплаквания за пороци на първоинстанционното решение в подаденото след срока за въззивно обжалване уточнение на въззивната жалба. Предвид това заключението на въззивния съд за характера на нормата на чл. 155, т. 1 ТЗ не е от решаващо значение за крайния изход на спора пред тази инстанция, защото той е разгледал и всички оплаквания на ответника за неправилност на първоинстанционното решение. Следователно по отношение на първия въпрос не е осъществен общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран още един въпрос, който, конкретизиран от съда въз основа на обстоятелствената част на изложението, е следният: Длъжен ли е съдът да изследва как влошените отношения между съдружниците се отразяват на дейността на едно търговско дружество, за да направи извод, че са налице важни причини за неговото прекратяване по предявен иск по чл. 155, т. 1 ТЗ? Този въпрос е свързан с прилагането на нормата на чл. 155, т. 1 ТЗ, поради което има характера на правен. Той е включен и в предмета на делото, тъй като то е образувано по предявен конститутивен иск, с който се упражнява именно уреденото в чл. 155, т. 1 ТЗ потестативно правно за прекратяване на търговско дружество с правноорганизационна форма ООД, като по него се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение. Ето защо по отношение на този въпрос е осъществено общото основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът се позовава на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като заявява, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Първото от тях е Решение № 30 от 10.09.2010 г. по т.д. № 320/2009 г. по описа на ВКС, II т.о. В него е налице произнасяне по тълкуване на нормата на чл. 155, т. 1 ТЗ и е прието, че понятието „важни причини“ няма легална дефиниция, като това априорно е невъзможно поради разнообразието на проявните му форми, което налага при преценката за наличието им да се отчита факта, че всяко търговско дружество е със своя специфика - предмет на дейност, пазарни условия, права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и пр., но при обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството водещи следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник. Посочено е и че влошените отношения между съдружниците не могат да бъдат игнорирани, когато са довели до фактическа невъзможност за функциониране на органите на управление на търговското дружество. От мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е съобразил, че от събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между двамата съдружници в ответното дружество „Термопак - 77“ ООД, които притежават равни дялове от капитала му, са силно влошени. Наред с това той е направил и извод как тези влошени отношения влияят на възможността за функциониране на върховния орган на дружеството, който е общото събрание на съдружниците, като е счел, че те правят това невъзможно, защото с оглед на тях и на предвидените в дружествения договор правила за мнозинството за вземане на решения от този орган, което е с единодушие по повечето от въпросите в компетентността му, такива решения реално не могат да бъдат приемани. Това разрешение напълно отговаря на това, дадено в цитираното решение на ВКС, което означава, че липсва противоречие, което да осъществява допълнителното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Второто решение на ВКС, постановено по ред на чл. 290 ГПК, което касаторът сочи в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, е Решение № 226 от 28.12.2012 г. по т.д. № 1012/2011 г. по описа на ВКС, II т.о. В него обаче липсва произнасяне по поставения въпрос за тълкуване на чл. 155, т. 1 ТЗ. В това решение е даден отговор само на процесуалноправни въпроси за задълженията на съда във връзка с доклада на делото, както и за прилагане на процесуалното правило, установено в чл. 176 ГПК. Ето защо и то не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа, че разрешението, дадено в обжалваното решение, противоречи и на това в решение № 662 от 20.06.2006 г. по т.д. № 86/2006 г. по описа на ВКС, II т.о., което е постановено при действието на ГПК /отм./. Това решение обаче не представлява съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която съгласно задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, включва само тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. /отм./, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от действащия ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, като заявява, че обжалваното възззивно решение е очевидно неправилно. В практиката на ВКС се приема, че очевидната неправилност на въззивното решение, при наличие на която то се допуска до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, се свързва с особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, които следва да могат да бъдат констатирани от касационната инстанция само въз основа на мотивите на акта. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице при допуснато от въззивния съд особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон и когато решението е явно необосновано. Според съдебната практика особено тежко нарушение на закона е налице при прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, както и при нарушение на основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Въззивното решение е явно необосновано, когато съдът е направил изводите си при грубо нарушение на правилата на формалната логика. За да мотивира наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касаторът сочи, че решението е необосновано, защото част от изводите на въззивния съд противоречат на правилата на формалната логика, които са тези, че непоправимото разстройство в отношенията между съдружниците в дружеството „Термопак - 77“ ООД води до невъзможност то да осъществява целите, за които е учредено, и да развива търговска дейност, както и че със затварянето на магазина, в който дружеството осъществява основната си търговска дейност, се стига до нейното пълното прекратяване. Тези оплаквания обаче сочат на проявната форма на порока необоснованост, която представлява касационно основание за обжалване на решението като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК, а не на изискуемата съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК по-тежка форма на този порок. Освен това те не са установими само от мотивите на обжалваното съдебно решение, без да е необходимо да се разглеждат събраните в производството доказателства и да се прави извод дали от тях се установяват обстоятелства за отношенията между съдружниците в ответното дружество, за вида на осъществяваната от последното търговска дейност и за това дали тя продължава да се осъществява, или е напълно преустановена. От съдържанието на изложените от въззивния съд мотиви не може да се приеме, че той е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика при формиране на изводите си за това какви факти приема за доказани по делото и какво е тяхното значение за възникване на предявеното в процеса потестативно право по чл. 155, т. 1 ТЗ. Ето защо обжалваният съдебен акт не е очевидно неправилен и неговото касационно обжалване не може да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 333 от 02.10.2024 г., постановено по в.т.д. № 322/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 3-ти граждански състав. Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК разноски се следват на ответника по касация, който е направил искане за тяхното присъждане. Тази страна е представила доказателства за направени разходи за водене на делото пред касационния съд в размер на 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение