Определение № 304 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5707/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. Т. и М. Т. Т. срещу решение №1018 от 07.06.13г. по гр.д.№3404/12г. на Пловдивския окръжен съд. При извършена служебна проверка за допустимостта на жалбата настоящият състав намира следното: Съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, в действащата му редакция, която е приложима в случая, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. В настоящия случай предмет на делото е иск по чл.108 ЗС за ½ ид.част от недвижим имот в [населено място]. Данъчната оценка на целия имот е 9373,70лв. Цената на иска, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е ½ от 9373,70лв или 4688,50лв., което е под определения в чл.280, ал.2 ГПК минимум от 5000 лв. При това положение въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Неоснователно е позоваването от жалбоподателите на практика на ВКС по старата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, която е неприложима в случая. В тази стара редакция се използва понятието „обжалваем интерес”, което не е дефинирано и което доведе до различни тълкувания в кои случаи следва да се прилага прагът от 1000лв. за разглеждане на касационни жалби срещу въззивни решения по граждански дела. Новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК не си служи с това понятие. В нея е посочено ясно, че преценката за обжалваемост се извършва на база цена на иска, а тази цена е дефинирана в чл.69 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение