Определение № 50060 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2913/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. М., чрез адв. И. С. и адв. Д. С., срещу въззивно решение № 933 от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 300/2022 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20196548 от 11.10.2021г. по гр. д. № 61419/2019 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от К. Д. М. против „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 33/26.08.2019 г., за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата от ищцата до уволнението длъжност „Ръководител, отдел по маркетинг/Ръководител, отдел „Връзки с клиенти“ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането ѝ без работа поради уволнение в размер от 24 158.42 лв. за времето от 26.08.2019 г. до 26.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основаниeтo по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „за критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ“ – поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на III г.о., решение № 442 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на III г.о., решение № 111 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г. на IV г.о. и решение № 388 от 06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г. на III г.о.; 2/ „за съдържанието на договора за управление на управителя, който е упражнил правото по чл. 328, ал. 2 КТ“ – сочи се противоречие с решение № 123 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на III г.о. на ВКС; 3/ „Следва ли въззивният съд да се произнесе по наличието на бизнес план /задача/, която се твърди, че е поставена пред управителя А. Й., при положение, че по делото не са представени доказателства от страна на ответника, че такъв бизнес план /задача/ е поставян с Договора за назначаване на работа в чужбина от 26.04.2019 г., нито са представени други документи, стоящи извън този договор, съставени преди или след сключването на самия договор, от които да се установява, че такава бизнес задача е поставяна?“ – поддържа се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 481 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. на IV г.о., решение № 117 от 30.04.2015 г. по гр. д. № 5537/2014 г. на IV г.о., решение № 718 от 21.12.2010 г. по гр. д. № 67/2010 г. на III г.о., решение № 249 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. на IV г.о., решение № 230 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 346/2015 г. на IV г.о., решение № 76 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. на III г.о. и решение № 261 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 593/2017 г. на IV г.о. Ответната страна не взема становище по касационната жалба. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ. Посочил е също, че процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Отчел е, че в представената Заповед за уволнение № 33/26.08.2019 г. на А. Й. и Ф. Анастасиу - управители на „Метро Кеш енд Кери България“ ЕООД е посочен работодателят, авторът на заповедта - управителите на ответното дружество, в мотивите към нея е уточнено, че трудовият договор с ищеца се прекратява на основание чл. 328, ал. 2 КТ, в рамките на законоустановения 9-месечен срок, поради сключването на договор за управление на предприятието с А. Й., влязъл в сила на 01.08.2018 г. и поставени бизнес цели и задачи от ръководството на дружеството, обективирани в приет бизнес план за следващите три години, възложен за изпълнение от новия управител. В тази връзка въззивният съд е посочил, че съгласно приетото в решение № 379 от 10.11.2015 г., постановено по гр. д. № 2863/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, това посочване на конкретния договор за управление и на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ в мотивите на заповедта, е напълно достатъчно за нейното мотивиране при това основание за уволнение (за разлика от други основания). Приел е също, че не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически основания за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за освобождаването му /в случай, че са установени кумулативните предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ / е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Въззивният състав е счел, че ищцата е заемала длъжност, която е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, вр. чл. 328, ал. 2 от КТ. Отчел е, че съгласно цитираната дефинитивна правна норма "Ръководство на предприятието" е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието. Следователно, тази разпоредба разширява приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. Съдът се е позовал на съдебна практика, съгласно която въпросът дали един служител е част от ръководството на предприятието се разрешава при преценка на естеството на възложените на служителя трудови функции, както и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Въззивната инстанция е съобразила, че в конкретния случай по делото е установено, че за заеманата от ищцата длъжност не й е връчена длъжностна характеристика. По делото била представена такава от ответника, която не следвало да се цени като доказателство, защото липсвали данни за времето, по което е изготвена, за автора й, дали е съгласувана и дали е била връчена на ищцата. Съдът е приел, че в случая конкретно възложените трудови функции на ищцата са установени със събраните гласни доказателствени средства, а тяхното изпълнение – от приетите писмени доказателства. От тях несъмнено се установявало, че ищцата е имала ръководни функции по отношение на поверената й структура - отдел "Връзки с клиенти". Подчинените й десет служители получавали непосредствените си си задачи, свързани с контакт с клиенти през кол център, с поддръжка на клиентска база данни и управление на жизнения цикъл на клиента. С оглед дейността на ответното дружество – търговия, безспорно според въззивния състав е, че работата на отдела, ръководен от ищцата, има важно значение за цялостната дейност на дружеството. Тези обстоятелства се установявали и от показанията на свидетеля В., непосредствен ръководител на ищцата. Той разказва, че след ежеседмичните срещи с ищцата тя е тази, която разпределяла задачите в подчинения й отдел, съобразно бизнес целите на цялата компания. Ищцата в качеството си на ръководител на отдел можела да прави предложения за структурни промени в него, за определяне на работно време и възнаграждения на подчинените й служители, можела да изменя и функции и задачи след съгласуване с ръководството. При тези съображения съдът е стигнал до извода, че длъжността на ищцата била ръководна и като заемаща такава имала право на годишен бонус (видно от Приложение № 1 към процедурата за годишен бонус в структурата на предприятието). В обобщение въззивният съд е заключил, че на ищцата са били възложени освен дейности по ръководство и контрол на работата на отдел "Връзки с клиенти", и такива, от които зависят пряко стопанските резултати на предприятието. На ищцата е възложено да следи и планира работата на служителите в поверения й отдел така, че при изпълнение на поставените им задачи те да изпълняват трудовите си функции точно и в срок; да контролира процеса на изпълнение на трудовите им задължения на служителите, да им оказва помощ и съдействие, а при необходимост да осигурява взаимозаменяемост. Ищцата е имала правомощие да взема решения от оперативен характер, отнасящи се до ефективното изпълнение на служебните задължения и организация на работа в поверения й отдел. В същото време нейната трудова функция пряко засяга дейността на цялото предприятие на територията на страната и резултатите от тази дейност. Като втори спорен въпрос по делото въззивният състав е посочил дали представеният договор от 01.08.2019 г., сключен с управителя А. Й., е такъв за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. Приел е, че сключената с управителя на търговското дружество-работодател мандатна сделка разкрива предметното съдържание на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ. От предметното съдържание на договор за назначаване на работа в чужбина от 01.08.2019 г. съдът е установил, че А. Й. е поел задължение спрямо ответното дружество за постигане на определен стопански резултат, изпълнявайки стратегическия бизнес план за развитие на ответника, а именно План за създаване на стойност. По този начин подписвайки нов договор през 2019 г., след изтичането на първоначалния му мандат, започнал през 2016 г., А. Й. бил подновил задължението си да изпълнява стратегически бизнес план за развитие на ответника за нов период с нови икономически параметри. По изложените съображения въззивната инстанция е приела, че представеният договор с управителя Й. е договор за управление на предприятието, който, като елемент от фактическия състав на процесното уволнително основание, е приложим по отношение на определен кръг работодатели, а именно търговец или стопанско предприятие, което има за основна своя задача постигането на конкретни стопански резултати, бизнес задачи с конкретни икономически показатели, конкретна производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, и именно поради това се предава управлението на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок конкретен стопански резултат (така изрично се е позовала на решение № 108/19.03.2012 г., постановено по гр. д. № 819/2011 г. на ВКС, IV ГО). Съдът е отбелязал, че новият договор за управление, сключен между ответното дружество и управителя Й. е влязъл в сила от 01.08.2019 г. Съгласно чл. 328, ал. 2 КТ уволнението на това основание следва да се извърши след започване на изпълнението на договора, но не по-късно от 9 месеца. Установил е като безспорно по делото, че управителят е започнал веднага изпълнение на задълженията си. Трудовото правоотношение с ищцата било прекратено със Заповед от 26.08.2019 г., в рамките на деветмесечния срок. С това според въззивната инстанция бил завършен фактическият състав на чл. 328, ал. 2 от КТ. Поради тези правни съображения въззивният състав е приел, че работодателят е уволнил законосъобразно ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. Поради обусловеността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ от изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът е установил, че те също следва да бъдат отхвърлени. Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, въззивният съд е посочил, че първоинстанцинното решение следва да се отмени в обжалваната част, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: По отношение на първия формулиран правен въпрос, относно критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, настоящият състав намира, че същият е обуславящ правните изводи на съда, но не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът не е решен в противоречие с цитираната практика на ВКС. В процесния случай въззивният съд е приел, че заеманата от ищцата длъжност е ръководна по см. на пар. 1, т. 3 ДР КТ. За да стигне до този извод съдът е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства във връзка с трудовите функции, които са свързани с естеството на длъжността на ищцата. От тях е установил, че несъмнено ищцата е имала ръководни функции по отношение на поверената ѝ структура – отдел „Връзки с клиенти“. С оглед дейността на ответното дружество – търговия, е посочил като безспорно, че работата на отдела, ръководен от ищцата, има важно значение за цялостната дейност на дружеството. Съобразил е също, че ищцата в качеството си на ръководител на отдел можела да прави предложения за структурни промени в него, за определяне на работно време и възнаграждения на подчинените ѝ служители, можела да изменя и функции и задачи след съгласуване с ръководството. В същото време е отчел, че трудовата функция на ищцата пряко засяга дейността на цялото предприятие на територията на страната и резултатите от тази дейност. В обобщение въззивният състав е стигнал до извода, че на ищцата са били възложени освен дейности по ръководство и контрол на работата на отдела и такива, от които зависят пряко стопанските резултати на предприятието. За да отговори положително на първия въпрос, въззивният съд е посочил релевантните за определяне на една длъжност като ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ обстоятелства и е обсъдил установени ли са те в конкретния случай. Несъгласието на касатора с извода на въззивната инстанция, че заеманата от ищцата длъжност е част от ръководството на предприятието, не е основание за допускане на касационно обжалване. Следва, че въззивният съд в съответствие с издирената от него и цитираната от касатора практика на ВКС е формирал извод за ръководния характер на длъжността, преценявайки мястото ѝ в йерархичната структура на предприятието и характера на трудовите функции за длъжността. Затова не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалването по този материалноправен въпрос. Вторият поставен от касатора в изложението въпрос, относно съдържането на договора за управление на управителя, който е упражнил правото по чл. 328, ал. 2 КТ, отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд. По отношение на него не е налице допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора. Въпросът е зададен с оглед доводите на касатора, че неправилно въззивният съд е приравнил договора за назначаване на работа в чужбина от 26.04.2019 г. с договор за управление, доколкото представеният по делото договор за назначаване на работа в чужбина не съдържал бизнес задача. Несъгласието на касатора с изводите на съда представлява оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение – основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на решението до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Принципното разрешение във въззивното решение относно необходимото съдържание на договора за управление в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ не е в противоречие с цитираните от касатора съдебни актове, а и с константната съдебна практика, известна на настоящия състав. Дали фактическите и правни изводи на въззивния съд, в случая, са обосновани и съобразени с материалния закон няма как да се провери в производството по селектиране на касационната жалба по чл. 288 ГПК. Ето защо, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса, свързан с изискуемото съдържание на договора за управление, съответно за това дали в процесния случай то е налице. Не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по третия въпрос от изложението. Същият не е правен въпрос по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като не е поставен в контекста на правните разрешения на въззивния съд, а е привързан към субективното разбиране на касатора за установените в процеса факти, които съдът не е приел да следват от анализа на доказателствата. Въпросът е обоснован с липса на бизнес план /задача/, каквито изводи въззивният съд не е формирал. Напротив, с въззивното решение съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства и по конкретно – договора за назначаване в чужбина от 01.08.2019 г., и е приел, че А. Й. е поел задължение спрямо ответното дружество за постигане на определен стопански резултат, изпълнявайки стратегически бизнес план на ответника, а именно План за създаване на стойност. По този начин подписвайки нов договор през 2019 г., след изтичането на първоначалния му мандат, започнал през 2016 г., А. Й. е подновил задължението си да изпълнява стратегически бизнес план за развитие на ответника за нов период с нови икономически параметри. По изложените съображения въззивният състав е стигнал до извода, че представеният договор с управителя Й. е договор за управление на предприятието и работодателят е уволнил законосъобразно ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Така поставен третият въпрос не е правен, а фактически, като чрез навеждането му касаторът на практика отново излага несъгласието си с приетото от въззивния съд. От една страна питането съдържа твърдения и становища на касатора, които не са възприети от въззивния съд в решаващите му мотиви или по които съдът е застъпил обратно становище. От друга страна въпросът е относим към правилността на въззивното решение, която обаче не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. В обобщение не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответникът по жалбата не взема становище по нея и съответно не отправя искане за присъждане на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,