Определение № 3732 от 24.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 417/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от Н. И. Д. и Ф. Б. Ф., чрез адв. Р. Р., и от Ц. А. П., чрез адв. И. Д., частна касационна жалба против определение № 1686 от 27. 06. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 1579/2023 г. на Софийския апелативен съд, потвърждаващо определение № 227 от 24. 04. 2023 г. по гр. д. № 359/2022 г. на ОС – Видин, с което, на основание чл. 270, ал. 3, вр. чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, е постановено връщане на исковата молба, обезсилване на първоинстанционното решение № 274 от 17. 07. 2017 г. по гр. д. № 2048/2015 г. на РС – Видин и прекратяване на исковото производство.

Подаден е отговор от ответниците С. П. С., В. С. С., Н. С. К. и С. И. К., чрез адв. Е. С., с който са развити съображения за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:

1. По основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на апелативния съд.

Същото следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му.

2. По основателността на частната жалба.

Съгласно указанията, дадени с точка 4 на ТР № 1/17. 07. 2001 г., приложими съгласно приетото в точка 5 от ТР № 19. 12. 2013 г. на ОСГТК, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания за отстраняването им. При неизпълнение на указанията първоинстанционното решение се обезсилва като недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба, която не е приведена в съответствие с изискванията на чл. 127 и/или 128 ГПК.

В точка 7 на ТР № 2/04. 01. 2001 г. е посочено изрично, че в коментирания случай въззивният съд се произнася с решение, след проведено открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на първоинстанционния съд и прекратява исковото производство. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд, т. е. произнасянето е по основателността на подадената жалба, поради което актът по допустимостта на производството ще бъде решение, а не определение. След като в дадения от въззивния съд срок нередовността на исковата молба не е била отстранена, следва делото да се насрочи за разглеждане в открито заседание, с призоваване на страните, за произнасяне на решение за обезсилване решението на районния съд. Следва да се посочи, че въззивната инстанция е оправомощена с определение да обезсили първоинстанционното решение и прекрати исковото производство само в изрично предвидените в закона случаи – например чл. 233 ГПК, чл. 231 ГПК и др. Постановеното от въззивната инстанция решение, с което се обезсилва първоинстанционното решение и се прекратява исковото производство на основание чл. 270, ал. 3, вр. чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, ще подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба, при условията на чл. 280 ГПК, ако не е сред изключените от касационен контрол актове по чл. 280, ал. 3 ГПК. ВКС ще е компетентен да се произнесе и по подадена частна жалба срещу въззивното определение с което, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено исковото производство.

В случая, от данните по делото е видно, че е постановено е решение № 247 от 17. 07. 2017 г. по гр. д. № 2048/2015 г. на РС – Видин, с което е отхвърлен предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби от ищцата Ц. А. П. (една лично от нея и една от процесуалния й представител адв. И. Д.) и от ищците Н. И. Д. и Ф. Б. Ф., чрез адв. Р., по които жалби е образувано въззивно производство по чл. 258-273 ГПК. С решение № 16 от 12. 04. 2018 г. по в. гр. д. № 20/2018 г. на ВОС първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивното решение е обезсилено с решение № 162 от 22. 10. 2019 г. по гр. д. № 4699/2018 г. на ВКС и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане, с указания за предприемане на действия по чл. 129, ал. 2 ГПК за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК. При новото разглеждане на делото е постановено решение № 109 от 176. 07. 2021 г. по гр. д. № 402/2019 г. на ОС – Видин, с което отново е потвърдено първоинстанционното решение № 247 от 17. 07. 2017 г. по гр. д. № 2048/2015 г. на РС – Видин. И това решение е обезсилено с решение № 50107 от 20. 12. 2022 г. по гр. д. № 657/2022 г. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да се изпълнят указанията, дадени с първото решение на ВКС. При новото разглеждане окръжният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания за привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Приел е, че дадените от въззивния съд указания не са изпълнени, исковата молба е останала нередовна, поради което са налице основания за прилагане на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК. Не е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е постановил определение, с което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.

По изложените по-горе съображения настоящият състав намира, че определението на апелативния съд и потвърденото с него определение на окръжния съд са недопустими. Същите следва да бъдат обезсилени, а делото върнато на ОС – Видин за насрочване на открито съдебно заседание и произнасяне с решение по основателността на подадените въззивни жалби, което произнасяне включва и преценка за допустимост на първоинстанционното решение.

Настоящото определение няма приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство, следва да се реши с приключващия исковото производство акт, според изхода на делото.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение