Определение № 136 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Електроразпределение Север“АД срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, трети състав № 97от 21.07.2021 г. по въззивно гражданско дело № 237 /2021г., с което е осъден да заплати на В. Ц. К. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на основание чл.50 ЗЗД. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила във връзка с необсъждане на подробно мотивираните доводи във въззивната жалба във връзка с приложението на чл.51 ал.7 от действащите между страните Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на всички събрани по делото доказателства. Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД“Алианц България“ АД е депозирал писмено становище, че поддържа касационната жалба, счита че е основателна и моли да се допусне касационно обжалване. Ответницата В. Ц. К. не е подала отговор на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК с оглед цената на предявените парични претенции, която е над 5000лв. Габровският окръжен съд е изменил обжалваното пред него първоинстанционно решение на Габровския районен съд по гр.д.№2025/2019г. по отношение на правната квалификация на иска като е уважил исковете по чл.50 ЗЗД за същите суми, които е присъдил първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в неговата отхвърлителна част до пълния размер на претендираните обезщетения. Въззивният съд е приел, че е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на пожар, възникнал на 28.04.2019г. в помещения, собственост на ищцата/стопанска постройка и гараж/ като е квалифицирал иска на основание чл.50 ЗЗД. Съдът е посочил, че заявените от ищцата вреди от пожара са настъпили от вещ /част от електроразпределителната мрежа/, към която са присъединени опожарените постройки и която е собственост и под надзор на ответното дружество, притежаващо лицензия за разпределение на електрическата енергия. Според съда причината за пожара е установена от заключението на пожаротехническата експертиза и тя е функциониране на електроразпределителната мрежа - запалване на изолацията на захранващия кабел, монтиран на електрическия стълб на улицата към електрическото табло в гаража на ищцата. При горенето на изолацията на кабела се е запалила покривната конструкция на гаража. Според въззивния съд по своето естество електроразпределителната мрежа, част от която е процесният захранващ кабел, представлява източник на повишена опасност. Вещта е рискова въпреки упражнявания от ответника надзор, с оглед естеството на своето предназначение, като не съществува техническа възможност за пълното й обезопасяване и собственикът не е освободен от отговорност за предизвиканите вреди /т.3 от ППВС №4/1975г./. Рискът от вреди, причинени от електроразпределителната мрежа, е за ответното дружество ,чиято дейност включва управление, експлоатация и поддръжка на електроразпределителните съоръжения. Това обосновава ангажиране отговорността на ответника по чл.50 ЗЗД, която е обективна и не следва да е доказано виновно поведение на служители на дружеството. В изложението за допускане на касационното обжалване отново се поддържа, че неправомерно и в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила въззивният съд е счел, че пожарът, предизвикал имуществените и неимуществените вреди на ищцата, е възникнал от електроразпределителната мрежа на ответното дружество по вина на последното. Изложени са подробни съображения за необоснованост на решението и погрешна преценка на доказателствата, но не е поставен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. При това съдържание на изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато. С ТР 1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС са дадени задължителни указания по приложението на разпоредбата на чл. 280 ал.1 ГПК, съдържаща основанията за допускане на касационното обжалване. В тълкувателното решение е прието, че и в производството по селектиране на касационните жалби при факултативното касационно обжалване, намира приложение принципът на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд е обвързан от формулираните от касатора правни въпроси, обосноваващи основанията на чл. 280 ал.1 ГПК. Съдът може само да ги преформулира и доуточни, но не може сам да ги изведе от изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Правните въпроси трябва да се поставят от касатора като същевременно те не трябва да бъдат хипотетично или теоретично формулирани и не трябва да са фактически, а да са свързани с тълкуване на конкретна правна норма, която съдът е приложил, за да разреши спора между страните. В случая касаторът не е поставил правни въпроси в посочения смисъл, поради което не е налице общото основание на чл. 280 ал.1 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска. Воден от горното, Върховният касационен съд, І г.о.