Определение № 710 от 10.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1410/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „К-К.“ ЕООД, представлявано от управителя К. И. К., чрез процесуален представител адв.Ч., срещу определение № 4395 от 19.12.2022 г. по гр. д. № 4835/2022 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение. С това определение е оставена без разглеждане молбата на „К-К.“ ЕООД, за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила с недопускането му до касационно обжалване с определение №653 от 18.08.2022г. по гр.д.№4649/2021г. на Върховен касационен съд, ІVг.о., въззивно решение №32 от 05.08.2021г. по в.гр.д.№89/2021г. на Окръжен съд – Кърджали за потвърждаване на решение №6 от 17.02.2021г. по гр.д.№721/2020г. на Окръжен съд – Габрово; оставена е без уважение молбата на „К-К.“ ЕООД по чл.309, ал.1 ГПК за спиране изпълнението на влязлото в сила решение; осъден е „К-К.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. А. А., ЕГН [ЕГН], сумата 3500лв. – разноски по делото. С частната жалба се релевира оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. За да обоснове оплакването си за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт на касационната инстанция, жалбоподателят преповтаря съдържанието на подадената молба за отмяна с твърденията, че прието от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение се включва в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, както и, че решението, предмет на молбата за отмяна следва да се отмени на това поддържано отменително основание, тъй като съдът неправилно е приложил ТР№1/2016г. по т.д.№1 /2016г. на ОСГТК. Ответната страна - С. А. А., чрез процесуален представител адв.Д., взема становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски в размер на сумата 3530лв., чието плащане е удостоверено с договора за правна помощ. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните. Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по молба на „К-К.“ ЕООД, представлявано от управителя К. И. К., чрез процесуален представител адв.Ч., за отмяна на влязлото в сила с недопускането до касационно обжалване с определение №653 от 18.08.2022г. по гр.д.№4649/2021г. на Върховен касационен съд, ІVг.о., на въззивно решение №32 от 05.08.2021г. по в.гр.д.№89/2021г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение №6 от 17.02.2021г. по гр.д.№721/2020г. на Окръжен съд - Габрово, с което са уважени искове на три физически лица срещу молителя „К-К.“ ЕООД с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука и последвала смърт на близък в размер на по 100 000лв., ведно със законната лихва от 20.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. С атакуваното в настоящото производство определение тази молба за отмяна е оставена без разглеждане. За да постанови този резултат, съставът на ВКС, след като е констатирал, че молителят сочи основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, но не твърди да е налице постановление на съд или друго държавно учереждение, на което е основано решението и което впоследствие да е било отменено, както и, че не са релевирани други доводи, които могат да обосноват отмяна на някое от останалите изчерпателно посочени основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, е обосновал извод за недопустимост на молбата за отмяна. Досежно оплакванията в молбата за неправилно приложение от съдилищата на тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че това са доводи по същество на спора и са ирелевантни за отменителното производство по чл.303 ГПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и следва да се потвърди. С разпоредбите на чл. 303 и сл. ГПК производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено като двуфазно. Разглеждането на молбата за отмяна по същество се предхожда от постановяване на нарочно определение по нейната допустимост. При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство (каквито законодателят е въвел с чл. 280 ГПК за касационното обжалване), съдебната практика приема, че проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на мотивирано изложение с конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна от изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. С обжалвания съдебен акт е извършена такава проверка и правилно е прието, че не са налице конкретни и надлежни твърдения, обосноваващи наличието на поддържаното от молителя основание по чл.303 т.3 ГПК. Неотносими към допустимостта на молбата за отмяна са оплакванията на жалбоподателя за неправилно приложение на тълкувателно решение от съда, постановил акта, чиято отмяна се иска. В случая в молбата за отмяна са релевирани само оплаквания за неправилност на въззивното решение поради такова неправилно приложение на тълкувателно решение, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. Молбата за отмяна в конкретния случай не съдържа надлежни и обосновани твърдения за наличие на някое от отменителните основания по чл. 303 ГПК, поради което обосновано и законосъобразно предходният състав е обосновал извод, че следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. Само за пълнота на изложението, в контекста на доводите на молителя, следва да се посочи, че съгласно разясненията относно действието на приеманите от Върховния касационен съд тълкувателни решения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила решение. Предвид изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват, но същият следва да заплати своевременно поисканите, сторени и надлежно удостоверени такива от насрещната страна в размер 3530лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, III г. о.