Определение № 3942 от 06.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4952/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юрк. С. П., и касационна жалба на К. К. К. с адрес в [населено място], чрез адв. В. Г., против решение № 770 от 8 юли 2024 г., постановено по в.гр.д. № 651/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 240 от 19 януари 2024 г., постановено по гр.д. № 4809/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати на основание чл. 178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, ал. 6, вр. чл. 58а ЗМВР на К. К. сумата от 1913,80 лева, представляваща сбор от дължимо допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР, осъществена на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и 14.11.2022 г., дължимо през м. декември 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 65,57 лева, представляваща обезщетение за забава върху допълнителното възнаграждение за периода 01.01.-18.04.2023 г., като исковете са отхвърлени за горницата над претендираната сума от 7655,20 лева допълнително възнаграждение и 262,27 лева обезщетение за забава. В касационната жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд е приел, че в периода от м. октомври 2013 г. до м. октомври 2020 г. служителят е упражнявал водолазна дейност. В този случай не е изпълнено условието на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители на МВР. Според съда обаче служителят е извършвал водолазна дейност и преди 2013 г. след придобиване на съответна квалификация, следователно е придобил степен и квалификация за период от 3 години назад преди 2013 г. Неясна била възприетата от съда логическа връзка между придобиването на квалификация и реална пряко осъществявана дейност, тъй като, за да бъде реализирана тази дейност, следвало да бъде пряко възложена ако лицето не я упражнява по силата на служебното си правоотношение. Жалбоподателят проследява хронологично нормативната уредба, регламентираща допълнително заплащане за извършване на водолазна дейност повече от 10 години, и излага твърдение, че К. не е заемал водолазна длъжност и такава не му е възлагано с длъжностната характеристика. Оспорва се приетото от съда за смисъла на различни по степен актове и липсата на съобразяване с действието им във времето; твърди се, че неправилно е приложена и Инструкция № 8121з-33, в която е дефинирано понятието „водолазна дейност“. По делото се установявало, че притежаваната от ищеца квалификация и реализирани водолазни спускания не съвпадат. Не били ангажирани като доказателства водолазен дневник, лична книжка, заповеди, поради което решението било постановено при неправилно интерпретиране на събраните доказателства. Съдът тълкувал разширително разпоредбите на чл. 14 от наредбата и чл. 41 от инструкцията, не изложил мотиви кои дейности и мероприятия влизали в дефиницията за водолазна дейност и така необосновано приел, че се дължи допълнително възнаграждение за извършване на водолазна дейност повече от 10 години. В действителност служителят през всички години е заемал длъжности, свързани с пожарогасене, а в случай че е осъществявана водолазна дейност, то това е било при реда и условията на Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. на министъра на вътрешните работи. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Отговор по тази касационна жалба не се представя от ответника К. К.. В касационната жалба на К. К. се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Ищецът бил назначен в системата на МВР през 1990 г. на длъжност „пожарникар“. Със заповед от 2007 г. е включен в списъка за придобиване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спасителна дейност под вода, като съгласно заповед от 18.10.2013 г. същият е придобил квалификация „инструктор водолаз“, повишена на 08.10.2014 г. на „старши инструктор водолаз“. Със заповеди от 2015 г. до 2019 г. ищецът е допуснат до водолазни дейности за срок до 31.10.2020 г., единствено през 2021 г. не е допуснат до такива дейности, а през 2022 г. е потвърдена квалификацията му и той е осъществявал спускания. С влезли в сила решения по други дела между страните било установено, че К. е извършвал водолазна дейност повече от десет години към 1 декември 2022 г. Според жалбоподателя от събраните гласни и писмени доказателства се установявало, че той не е прекъсвал изпълняваната от него специфична дейност, считано от 2007 г. до 2022 г. По делото били представени писмени доказателства за извършване на такава през 2009 г., 2010 г. и 2011 г., които обаче останали необсъдени от въззивната инстанция. Еднократното неявяване на ищеца на медицински преглед през 2020 г. е възпрепятствало спусканията му под вода през 2021 г., но не и извършването на водолазна дейност. Той винаги участвал във всяко едно мероприятие, свързано със специфичната дейност предвид квалификацията си, като технически обезпечавал спусканията под вода. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В отговор на касационната жалба ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез юрк. С. П., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество. По делото е установено, че К. К. е назначен в системата на МВР през 1990 г. на длъжност „пожарникар“, като от 31.10.2014 г. до момента заема длъжността „командир на екип“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в I РС „ПБЗН“ към РД „ПБЗН“-В. при ГД „ПБЗН“ в МВР. Със заповед № 574/13.09.2007 г. на директора на НС „ПБЗН“ при МВР е заповядано да се проведе практически курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спасителна дейност под вода на служители на НСПБЗН-МВР. За придобиване на квалификация е включен в списъка гл. пожарникар К. К.. Със заповед № 3-832/18.10.2013 г. на директора на ГД „ПБЗН“ при МВР е присвоена водолазна квалификация на служители на ГД „ПБЗН“-МВР, сред които е ищецът с квалификация инструктор водолаз. Със заповед № З-706/08.10.2014 г. на директора на ГД „ПБЗН“-МВР е повишена водолазната квалификация на служители на ГД „ПБЗН“-МВР на Старши инструктор водолаз, като един от тях е К. К.. Със заповеди № 1983з-504/30.10.2015 г., № 1983з-546/13.10.2016 г., № 1980з672/18.10.2017 г., № 1983з-763/23.10.2018 г. № 1983з-387/2019 г. № 1983-04.11.2019 г. на директора на ГД „ПБЗН“ при МВР бива потвърдена водолазната квалификация на К. „Старши инструктор-водолаз“ и той е допуснат до водолазни дейности с посочената квалификация в срок до 31.10.2020 г. От разпореждане № 833р-3056/13.07.2020 г. и разпореждане № 833р-3176/23.07.2020 г. се установява, че К. е взел участие в издирване/спасяване на удавник в Черно море в к.к. К., както и в издирване на веществени доказателства за престъпление в Черно море, в [населено място], Втора буна. Със заповед № 1983з-634/13.11.2020 г. на директора на ГД „ПБЗН“ при МВР, К. временно не е допуснат до водолазни спускания. Със заповед № 1983з-182/16.03.2021 г. е отменена заповед № 1983з-634/13.11.2020 г., но К. не е сред служителите с потвърдена водолазна квалификация и не е допуснат до извършване на водолазни дейности през 2021 г. Със заповед № 1983з-1172/14.12.2021 г. е продължен срокът на действие на заповед № 1983з-634/13.11.2020 г. до издаване на медицинско заключение „годен за водолазна дейност“, след организиране и провеждане на медицински прегледи. Със заповед № 1983з-797/24.10.2022 г. е потвърдена водолазната квалификация „инструктор-водолаз“ на К., като му е даден допуск да извършва водолазни дейности. Тази заповед е издадена предвид заповед № 1983з-703/16.09.2022 г., с която е заповядано провеждане на лагер и изпит за издаване на допуск за служители, сред които е ищецът. Според протокол от 10.10.2022 г. К. е издържал изпита и му е присвоена квалификация „инструктор-водолаз“. От дневник за извършване на проверка за водолазното оборудване РД „ПБЗН“-В. се установява, че К. е извършвал проверка на дихателния автомат като част от проверката на водолазното оборудване в периода след 18.10.2022 г., както и че не е участвал в спускания през 2021 г. и през 2022 г., с изключение на тези на 04.10.2022 г., 05.10.2022 г., 06.10.2022 г. и на 14.11.2022 г. От показанията на св. С., колега на ищеца, става ясно, че К. е старши пожарникар и изпълнява водолазни дейности от 2007 г. Според свидетеля през 2022 г. К. е изпълнявал водолазна дейност - тренировки и издирвателни акции. През 2022 г. е имало лагер в Б. за водолазен допуск и К. участвал. Свидетелят твърди, че ищецът е изпълнявал водолазни задачи при всяко едно произшествие. Не му е известно К. да е прекъсвал дейността си като водолаз за година-две, но признава, че той не се е явил веднъж за медицински допуск и е било отразено (вероятно в дневниците) да не се допуска до водолазно спускане. Свидетелят сочи, че ищецът е инструктор водолаз и има правомощия и идва да помага като медицинско осигуряване. За установяване размера на възнаграждението на К. за 2022 г. е приета счетоводна експертиза, която дава заключение в два варианта в зависимост от продължителността на извършване на дейността: вариант 1 - при продължителност от 10 до 15 години и вариант 2 – при продължителност 15 години. В открито съдебно заседание на 19.12.2023 г. вещото лице заявява, че от 01.11.2020 г. до 01.11.2022 г. ищецът не е допускан до водолазна дейност. Извода на експерта следва от преглед на заповедите за допуск до водолазна квалификация. Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 178, ал. 1, т. 2, вр. чл. 58а ЗМВР. Разяснена е приложимата към случая нормативна уредба: съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности; в чл. 179а, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а в ал. 2 от същата правна норма – че определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител, се определят със заповед на ръководителите на структури по чл. 37, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“. Цитиран е чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители на МВР, според който допълнителното възнаграждение по чл. 1 от Наредбата се изплаща на държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а ДР ЗМВР; посочено е, че в ал. 2 е предвидено, че правото на допълнително възнаграждение по ал. 1 възниква от датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност. Съгласно чл. 14, ал. 1 от наредбата, на държавните служители, извършващи водолазна дейност десет години, към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба, а съгласно ал. 2, ред. ДВ бр. 37/2021 г. в сила от 07.05.2021 г., на държавните служители, извършващи водолазна дейност петнадесет години, към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на четири брутни заплати, включващи основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба. И в двата случая, съгласно чл. 15, ал. 2 от наредбата, допълнителните възнаграждения по този раздел се изплащат независимо от допълнителните възнаграждения по чл. 10, ал. 2. Посочен е и § 1, т. 26а ДР ЗМВР (ред. ДВ бр. 60/2020 г.), съдържащ легалната дефиниция на понятието „специфични служебни дейности“, в която се включват пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на водолазна работа, както и че съгласно чл. 58а ЗМВР полицейските органи и органите за пожарна безопасност и защита на населението осъществяват водолазна дейност при условия и по ред, определени с инструкция на министъра на вътрешните работи. Съобразена е и Инструкция № 8121з-33/10.01.2019 г. (отм. с Инструкция № 8121з-976/27.06.2023 г., но действала по време на исковия период) за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи за пожарна безопасност и защита на населението в МВР относно първоначалната водолазна подготовка на служители в МВР, водолазните квалификации, изискванията за преминаването от една квалификация в друга, както и правилата за поддържане на водолазната квалификация; съобразно § 1, т. 4 ДР към инструкцията водолазната дейност е дефинирана като съвкупност от всички мероприятия и процеси, свързани с цялостното непосредствено организиране, подготовка, осигуряване и практическо реализиране на водолазните спускания; съобразно 10 водолазното спускане е дефинирано като процес на потапяне на водолаза под вода, пребиваване и работа на водолаза на зададена дълбочина и изваждане на повърхността, а съобразно т. 15 – „допуск до водолазни спускания“ преставлява даване на ежегодно разрешение на служителите на МВР за участие във водолазни спускания и медицинското им осигуряване при изпълнение на служебни задачи. Съдът взема предвид и заповед № Iз-881/03.08.2012 г., с която министърът на вътрешните работи е утвърдил Правила за водолазната дейност в МВР, в които са дефинирани много термини като водолазна квалификация, водолазно спускане и др. Макар в правилата да няма дадена дефиниция на понятието „водолазна дейност“, при анализа им съдът е приел, че понятието водолазна дейност според правилата е с идентично съдържание като дефинираното в § 1, т. 4 ДР към Инструкция № 8121з-33/10.01.2019 г. /отм./. Затова е отхвърлено възражението на ответника, че до 2019 г. не съществува понятието „водолазна дейност“, а въведеното за пръв път с Инструкция № 8121з-33/10.01.2019 г. /отм./ има действие само занапред и преди тази дата не може да се говори за извършвана от служителите на МВР водолазна дейност. Посочено е, че класификацията на водолазите е идентична с тази по Инструкция № 8121з-33/10.01.2019 г. /отм./; идентични или поне много сходни са някои от изискванията за придобиване на квалификация и за повишаване на квалификацията; идентично е решен и въпросът, свързан с изискването към всички служители с водолазна квалификация всяка година да се явяват на изпит за допускане до водолазни спускания. С оглед изложеното съдът е приел, че в периода от м. 10. 2013 г. (заповед № з-832/18.10.2013 г.) до м. 10. 2020 г. (заповед 1983з-634/13.11.2020 г.), или за период от 7 години К. е упражнявал водолазна дейност и се е ползвал с допуск да извършва тази дейност, удостоверяван ежегодно в този период. С първата от двете заповеди му е присвоена водолазна квалификация „инструктор водолаз“, а с последващата заповед № з-706/08.10.2014 г. той вече е с повишена на „старши инструктор водолаз“ квалификация, като последната е потвърдена със заповедите от 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Със заповед № 1983з-634/13.11.2020 г. същият временно не е допуснат до извършване на водолазни спускания до явяването им на изпит за даване на допуск, а той не фигурира като лице с потвърдена водолазна квалификация или присвоена такава и в заповед № 1983з-182/16.03.2021 г., чийто срок на действие е продължен със заповед № 1983з-1172/14.12.2021 г. Едва със заповед № 1983з-797/24.10.2022 г. му е потвърдена водолазната квалификация „инструктор водолаз“ и бива допуснат до извършване на водолазни дейности от 01.11.2022 г. до 01.11.2023 г. Следователно за 2-годишен период от м. 11. 2020 г. до м. 11. 2022 г. ищецът е бил без допуск да извършва водолазна дейност. Съдът е обсъдил спорния въпрос дали ищецът е извършвал водолазна дейност в периода от м. 10. 2007 г. до м. 10. 2013 г., като е отбелязал, че този въпрос е разрешен по различен начин в две съдебни решения на Окръжен съд – Варна относно други претенции на ищеца срещу ответника – решение № 1684/10.11.2021 г. по гр.д. № 2005/2021 г. и решение № 192/26.02.2024 по гр.д. № 186/2024 г. Съдът е споделил изводите в решение № 1684, че К. е извършвал водолазна дейност повече от 10 години към 2022 г., тъй като в периода от м. 11. 2013 г. до м. 10. 2020 г. тази дейност е извършвана съгласно издадените заповеди за присвояване на квалификация и потвърждаване на квалификация и за допуск до водолазни спускания. Според съда ищецът е извършвал водолазна дейност и преди това, след придобиване на квалификация за леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спасителна дейност под вода през 2007 г. Придобиването през 2013 г. на квалификация „инструктор водолаз“ е обусловено от предходна квалификация „водолаз Втора степен“ и „водолаз Първа степен“. Освен това през 2014 г. при действието на Правилата за водолазна дейност в МВР, приети със заповед № Iз-881/03.08.2012 г., на ищеца е повишена квалификацията в „старши инструктор водолаз“, за което е трябвало да отговаря на редица изисквания, едно от които е да е извършвал водолазна дейност с квалификация „инструктор водолаз“ поне 2 години. Като се има предвид, че присвояването на квалификация и разрешаването на допуск става ежегодно, но веднъж годишно – през м. октомври на съответната година, според съда това означава, че поне една година К. е бил с квалификация „водолаз Втора степен“, поне една година е бил с квалификация „водолаз Първа степен“ и поне две години до 2014 г. – „инструктор водолаз“, или е изпълнявал водолазна дейност с допуск поне общо 3 години преди 2013 г., когато е текла едната от изискуемите 2 години с квалификация „инструктор водолаз“. За неоснователно е прието възражението на ответника, че до 2012-2013 г., позовавайки се на нормата на чл. 20 от Правилата за водолазна дейност в МВР, К. не е изпълнявал водолазна дейност, защото не е заемал водолазна длъжност и това не му е било възложено с длъжностна характеристика. Според съда, макар това да е вярно, той е изпълнявал такава след курса от 2007 г., защото е обучаван по водолазно дело и водолазна медицина, а водолазно дело според определянията в цитираните по-горе правила е област от науката и практическата дейност, обхващаща всички въпроси, свързани със спускането на хора под вода или в хипербарни устройства, с помощта на специална екипировка и технически средства за изпълнение на работа под вода, а водолаз е специалист, който е придобил съответните знания и умения и е допуснат за изпълнение на дейности под вода; дори и да не е налице пълно съвпадение на знанията и уменията, придобити през 2007 г. в курса по водолазно дело, и водолазната дейност, те са приравнени, доколкото след приемане на правилата и издадените въз основа на тях заповеди, начиная от заповед № з-832/18.10.2013 г. и следващите, присвоената водолазна квалификация и издадения на К. допуск да изпълнява водолазна дейност се явяват повишение на водолазната му квалификация, придобита преди това. Предвид посоченото, съдът е стигнал до извод, че до м. 10. 2020 г. К. е изпълнявал вече 10 години водолазна дейност и за продължително изпълнение му се дължи допълнителното възнаграждение по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. За недоказано е прието, че за целия период от 2007 г. до 2013 г. ищецът е изпълнявал водолазна дейност и е разполагал с допуск до водолазни спускания. Освен това съдът е изключил периода от м. 11. 2020 г. до м. 11. 2022 г., в който К. е бил лишен от допуск, като е уточнил, че макар да е осъществил спускания, не следва да бъде прието, че е изпълнявал пълния обем от дейностите, включващи се в понятието „водолазна дейност“. Крайният извод на съда е, че ищецът не е извършвал водолазна дейност 15 години до м. декември 2022 г. и не му се следва допълнителното възнаграждение по чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. Дължимото допълнително възнаграждение по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., което не е било изплатено, е определено съобразно заключението на вещото лице в размер на 1913,80 лева. Касационният съд приема, че не се обосновават поддържаните основания за допускане на касационното обжалване и по двете жалби. По касационната жалба на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР: Касаторът поставя въпроси във връзка с приложението на Инструкция № 8121з-33/10.01.2019 г. (въпроси 1, 2 и 4), които обобщено се отнасят до действието й във времето, и по-конкретно дали дадена с инструкцията дефиниция може да се прилага за дейност, извършвана преди приемането на този нормативен акт, както и дали нейни разпоредби представляват положителни предпоставки за плащане на процесното допълнително възнаграждение. Следва да се посочи, че въззивният съд не е нарушил ЗНА, като е приложил по-късно приет нормативен акт към по-рано осъществили се обществени отношения, а е сравнил Правилата за водолазна дейност в МВР, въз основа на които са издавани заповеди относно водолазна квалификация и допуск до водолазна дейност на служители на МВР преди приемането на Инструкция № 8121з-33/10.01.2019 г., и самата инструкция. И двата акта се отнасят до една и съща област от обществени отношения, като при сравнение въззивният състав е установил, че те я уреждат по сходен начин, поради което и е определил обхвата на понятието „водолазна дейност“ по аналогия с дадената в по-късно приетия акт дефиниция. Липсата на легална дефиниция на това понятие преди влизането в сила на инструкцията е обусловила необходимостта съдът да изясни съдържанието му, вкл. като проследи нормативната уредба във времето. Това не означава, че инструкцията е приложена за период, предхождащ влизането й в сила. Що се отнася до предпоставките за получаване на претендираното допълнително възнаграждение, въззивният съд се е позовал на Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г., действала през процесния период, която е нормативният акт, в който същите са уредени и на който не може да бъде противопоставена нито Инструкция № 8121з-33/10.01.2019 г., нито Правилата за водолазна дейност в МВР. Въпросът „за да се установи, че лице е извършвало водолазна дейност повече от 10 години, което е условие за заплащане на допълнително възнаграждение, необходимо ли е да има възлагане със заповед, когато тази дейност не е вменена с длъжностната характеристика на служителя и не заема такава длъжност по щат“ не представлява правен въпрос. Той касае конкретния случай и предполага изясняване на конкретната фактическа обстановка, поради което и не обуславя допускане до касационно обжалване. Същото се отнася и до въпроса „предвиденият ред, когато се извършва водолазна дейност след нарочна заповед на ръководителя за тази категория служители, подлежи ли на разширително тълкуване и по аналогия“. Пита се каква е доказателствената сила и значение на приетите по делото заповеди за обявяване на квалификация и даване на допуск до водолазни спускания на служителя спрямо реда кога лицата извършват водолазна дейност и непосредствено осъществяват водолазни спускания по заповед на ръководителя, когато тази дейност не е вменена с длъжностната характеристика на служителя, респ. не заема такава щатна длъжност. Въпросът се поставя във връзка с периода 2007-2013 г., за част от който съдът е приел, че ищецът е осъществявал водолазна дейност. Изводът е направен въз основа на приложените по делото заповеди на директора на ГД „ПБЗН“ от 2013 г. и 2014 г. С оглед посочената в тях водолазна квалификация на служителя и действалите Правила за водолазната дейност в МВР, според които за съответната квалификация е необходимо да са проведени определен брой водолазни спускания, съдът е приел, че ищецът е осъществявал водолазна дейност поне три години преди 2013 г. Представените заповеди като официални свидетелстващи документи се ползват с доказателствената сила по чл. 179, ал. 1 ГПК – в случая с тях се установява, че на съответната дата е присвоена или повишена квалификацията на служителя и той е допуснат до водолазни дейности. Тези обстоятелства не са оспорени от ответника в производството. Изграждането от въззивния съд на косвена доказателствена верига чрез тълкуването на действалите Правила за водолазната дейност в МВР и издадените заповеди не се обхваща от поставения въпрос. На последно място се пита следва ли да бъде доказан от касационния ответник фактическият въпрос за извършвана от него водолазна дейност повече от десет години към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година. Въпросът касае разпределянето на доказателствената тежест, което е извършено с доклада по чл. 140 ГПК на първоинстанционния съд, приет без възражения. В него е посочено, че ищецът следва да докаже твърденията си относно продължителността на извършване на водолазна дейност. Дали доказването е успешно проведено, е въпрос по съществото на спора, който не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК. Неоснователно е твърдението на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение. Поддържаната квалифицирана форма на неправилността предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. При проверка на обжалвания акт изброените пороци не се откриват. По касационната жалба на К. К.: На първо място се поставя въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата, които са от значение за установяване на правнорелевантните факти. В практиката на ВКС многократно е посочвано, че въззивният съд има това задължение, тъй като изследва самостоятелно предмета на спора и излага собствени мотиви по него. Въпросът е поставен във връзка с изложени от касатора оплаквания за произнасянето на съда по възраженията му във въззивното производство и обсъждането на представени по делото доказателства. В случая обаче това са доводи за неправилността на решението, които не подлежат на обсъждане в настоящото производство. За пълнота следва да се посочи, че въззивният съд се е произнесъл по направените възражения, като е обосновал кои от тях отхвърля и защо, и е обсъдил доказателствата, които е преценил като относимите към спора. Въпросът дали е допустимо пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства е намерил положително разрешение в практиката на ВКС. И този въпрос е обоснован с оплакванията на касатора за неправилно интерпретиране на доказателствата по делото, поради което за него важи гореизложеното. Следва да се уточни, че изводите за осъществена водолазна дейност за част от процесния период, макар и направени въз основа на косвено доказване, се основават на конкретни данни и на логическите съждения на съда, интерпретирал тези данни. Косвеното доказване почива на верига от доказателства и не може да се изгради при липса на каквито и да е заповеди за дейността на ищеца между 2008 и 2010 г. От друга страна, съдът подробно е аргументирал изводите си за липса на водолазна дейност в периода от м. ноември 2020 г. до м. ноември 2022 г. – за този период са налице писмени доказателства, които съобразно даденото от съда тълкуване на понятието „водолазна дейност“ не се опровергават от свидетелските показания. Въпросът следва ли служителят, при влязло в сила решение по спор с работодателя си, с което е установено наличието на определени години стаж, да доказва в последващо производство отново този факт, е некоректно поставен. По делото е установено, че между страните са водени предходни дела за претендирано допълнително възнаграждение за същата дейност, но за различни периоди. Постановени са две съдебни решения, влезли в сила, в чиито мотиви по различен начин се разрешава въпросът относно наличието на определени години стаж за извършване на водолазна дейност. Доколкото изразеното в мотивите на предходно съдебно решение не е обвързващо за съдебния състав, разглеждащ последващ спор между страните, и доколкото няма основание въззивният съд да възприеме безкритично благоприятното за ищеца разрешение, то поставеният въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване. Въпросът „при наличие на трудово правоотношение и квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спасителна дейност под вода, тече ли срок (стаж) за периода на липса на допуск до водолазни спускания, който да се зачита на служителя за такъв по см. на чл. 14 от Наредбата“ не представлява правен въпрос, нито може да обоснове допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се отговори на това питане, е необходимо да се изследва конкретната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Следователно касационно обжалване и по този въпрос не следва да се допуска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,