Определение № 576 от 27.09.2018 г. на ВКС по т. д. № 2600/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК само в частта, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” обжалва решение № 1207 от 29.05.2017 г. по в.гр.д. № 762/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 7 състав в частта, с която след частична отмяна на решението на Софийски градски съд І-4 състав по гр.д. № 5430/2014 г. касаторът е осъден да заплати на И. И. И. сумата 130 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Я. Н., настъпила при ПТП на 16.09.2013 г., ведно със законната лихва от 13.08.2014 г. С определение № 218 от 13.04.2018 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по отношение на присъдените в полза на Т. И. неимуществени вреди, а в посочената по-горе част касационното производство е било спряно, на основание чл.292 ГПК, до приключване на тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. След постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016, обявено на 21.06.2018 г., с определение № 245 от 05.07.2018 г. е констатирано отпадане на пречката за разглеждане на висящото /в посочената част/ т.д.№ 2600/2017 г. и то е възобновено и съответно насрочено за з.з. В касационната жалба се оспорват изводите на въззивната инстанция за наличие на материалноправна легитимация на И. И. да получи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на Я. Н.. Касаторът счита, че независимо от събраните по делото доказателства за съществуващата емоционална привързаност и обич между ищеца и загиналия, който се е грижил за него както за своите деца, ищецът няма право на обезщетение, тъй като е извън кръга на лицата, изчерпателно изброени в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., в какъвто см. е и ППВС № 2/1084 г. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Какъв е действителният кръг на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадал при непозволено увреждане съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и конкретно – има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пълнолетен пострадал лицето, което го е отглеждало като непълнолетен, извън случаите, в които починалият е бил взет за отглеждане и осиновяване и 2. Относно критериите по приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. По тези въпроси се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК / в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр.86/2017 г./ Ответникът по касация - И. И., чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита обжалваното решение за правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, относими към претендираното от И. И. обезщетение за неимуществени вреди, е извел извод, че между ищеца И. и починалия Я. Н. са били създадени отношения като между баща и син, независимо от липсата на биологична връзка между тях; Я. е бил отглеждан от тригодишната му възраст от И., заедно с майката на Я. - Т. И., като не е съществувала разлика в отношенията на И. към Я. и към останалите две деца, родени по време на брака между И. и Т. И.; Я. е наричал И. „тате”, тъй като не е познавал биологичния си баща. Подробно мотивираното становище на САС относно правото на ищеца И. И. на обезщетение за неимуществени вреди е основано както на задължителна за съдилищата практика – ППВС №№ 4/1961 г., 5/1969 г. и 2/1984 г., така и на създадена по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, при категорично установените по делото отношения между И. и починалото момче, сходни с отношенията между баща и син. Решаващият съдебен състав е възприел изцяло показанията на свидетелите З. П. и Г. Б., според които И. е преживял изключително тежко смъртта на Я. – много страдал и постоянно плачел, а за три месеца му побеляла косата. След отчитане на задължителните указания, дадени от Пленума на Върховния съд в ППВС № 4/1968 г. относно критериите, релевантни към понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и след преценка на конкретните обстоятелства по делото, а именно: младата възраст на Я. Н. – 27 годишен, съществувалите преди произшествието хармонични отношения между загиналото момче и И. И., както и, че ищецът е преживял много трагично смъртта на Я., въззивният съд е определил в полза на И. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000 лв., като е отменил отхвърлителното първоинстанционно решение в тази част. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по отношение на присъденото от въззивния съд обезщетение за понесени от И. И. неимуществени вреди от настъпила при ПТП смърт на 27-годишния Я.. По основния правен въпрос – дали И. И. попада в кръга на материалнаправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък е не само ППВС № 5/1969 г., но и вече постановеното Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в цитираните ППВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, което в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С постановяване на ТР № 1/2016 г. е преодоляна противоречивата практика във връзка с материалноправната легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, като е изоставено възприетото от Пленума на ВС изчерпателно определяне на лицата с право на обезщетение. Изразеното от въззивния съд становище относно правото на ищеца да получи претендираното обезщетение съответства на цитираните актове на нормативно тълкуване, поради което липсва основание за допускане на обжалването. Правилността на извода на САС за доказаност на трайна и дълбока емоционална връзка между И. и починалия и на отношения между тях, сходни с отношенията между баща и син, е извън производството по селекция на касационните жалби. По правния въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, макар и значим за изхода на делото, не е налице основание за достъп до касация. Предвид формираните решаващи изводи на въззивния съдебен състав, не би могло да се приеме, че при определяне на размера на обезщетението за претърпени от И. е допуснато отклонение от предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за прилагане на принципа за справедливост, или несъобразяване на обществено-икономическите и социални условия към момента на настъпване на увреждането. Извършената от САС преценка за размера на претендираното от И. обезщетение за неимуществени вреди е основана на установени по делото конкретни обстоятелства, поради което не би могло да се прави аналогия с размера на присъдени по други дела обезщетения за неимуществени вреди. Само за прецизност следва да се отрази, че въпросът под № 3 в изложението е поставен като материалноправен, независимо от твърдението на касатора „за липса на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД с действително търпимите морални вреди”. Последното твърдение е релевантно към правилността на атакуваното решение, каквато провер1ка би могла да се реализира само при разглеждане на касационната жалба по същество. В този смисъл е и приложимото Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.1. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение