Определение № 246 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 277/2023 г.

Образувано е по частна жалба на Ш. А. С. и А. Х. К. срещу определение № 490 от 23.11.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 379 /2022 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Русенския окръжен съд, с което е оставено без уважение искане на двамата жалбоподатели за освобождаване от задължението да заплатят държавни такси за въззивно обжалване. Въззивният съд е приел, че производството е по чл.153 ЗПКОНПИ по искове срещу двамата жалбоподатели. По въззивната жалба на Ш. А. С. е указано да внесе 145.82 лева държавна такса, а на А. Х. К. – 803.80 лева. Те са поискали освобождаване от държавни такси, но РОС е приел, че данните по делото опровергават твърденията, че молителите са материално затруднени. Ш. А. С. притежава недвижим имот с площ 1 470 кв.м. във Ветово, който не е предмет на производството по делото, но върху който е наложена възбрана. Въззивният съд е приел, че жалбоподателите разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимите държавни такси. Те са в трудоспособна възраст – на 42 и на 48 години; Няма данни да са с влошено здравословно състояние и са в състояние да реализират доходи чрез полагане на труд; Ш. А. С. притежава недвижим имот във В., който не е посочила в декларацията си и който въпреки наложената възбрана, може да бъде източник на доходи за молителката; Наложеният запор върху банковата сметка на А. Х. К. също не представлява пречка за извършване на плащане, доколкото съобразно разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗПКОНПИ въз основа на мотивирана молба на заинтересованото лице или по искане на Комисията съдът може да разреши извършване на плащане, или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение в случаите на неотложна необходимост. Липсват данни молителят А. Х. К. да е правил искане в тази насока. Отделно от горното съдът съобразява и данните по делото за получени от молителите парични преводи чрез „W. union“ и „M. gram“, които са на значителна стойност и по делото не е установено последващото им преобразуване в друго имущество. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Насрещната страна КПКОНПИ оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението за допускане на касационно обжалване частните жалбоподатели извеждат следния въпрос (дословно): Дали приложното поле на разпоредбата на чл.83,ал.2, т.т. 1-6 ГПК са уредени примерно, но не и изчерпателно (арг. от т.7), критериите въз основа на които следва да се преценява налице ли са предпоставките за освобождаване на едно физическо лице от държавна такса и/или от съдебни разноски за водене на делото, ако формално лицето има номинално имущество, което очевидно не може да се осребри и да послужи за заплащане на такса за въззивна жалба? Жалбоподателите твърдят, че ВТАС е разрешил въпроса в противоречие с приетото в определения на ВКС по ч.т.д. № 2993 /2017, II т.о. и по ч.гр.д. № 1724 /2019, III г.о.. Въпросът не е обуславящ, т.к. въззивният съд не е приел, че частните жалбоподатели имат номинално имущество, нито че то очевидно не може да се осребри и да послужи за заплащане на такса за въззивна жалба, нито от обсъдените от него факти може да се направи извод, че по делото има такива данни. Напротив, както беше посочено, въззивният съд е приел, че по делото има доказателства, че А. Х. К. има банкова сметка с достатъчна наличност за заплащане на държавна такса (до размер 145 500.80 лева според РОС), за което има установена в ЗПКОНПИ възможност (чл.119, ал.1), но няма данни той да е предприел необходимите действия за това (А. Х. К. не твърди и не е представил доказателства, че е направил искане за това); че Ш. А. С. притежава недвижим имот (дворно място в населено място), който въпреки наложената възбрана може да бъде източник на доходи. Въззивният съд е приел също, че двамата частни жалбоподатели са получили значителни парични преводи чрез „W. union“ и „M. gram“, които са на значителна стойност (според решените на РОС в левова равностойност над 200 000 лева за Ш. А. С. и над 95 000 за А. Х. К.) и че по делото не е установено последващото им преобразуване в друго имущество. Въпросът дали предпоставките за освобождаване от държавна такса са уредени с разпоредбата на чл.83,ал.2, т.т. 1-6 ГПК примерно или изчерпателно, е без значение, щом по делото са установени визирани в разпоредбата конкретни обстоятелства, въз основа на които е направен мотивиран и обоснован извод, че физическите лица имат средства да заплатят дължимите държавни такси, от които искат да бъдат освободени. Поради това приетото от въззивния съд не е в противоречие с приетото в посочените две определения на ВКС, в които е установена различна фактическа обстановка - че физическите лица нямат достатъчно средства да заплатят дължимите разноски. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът