Определение № 50522 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2283/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Н. против решение № 265907 от 28.09.2021 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 6224/2020 г., с което е потвърдено решение от 22.04.2020 г., постановено по гр. дело № 45797/2018 г. по описа на СРС в обжалваната му част, с която по предявения от Т. Б. В., Г. К. Войнишка и Е. К. В. е признато за установено, че А. Г. Н. не е собственик на имот с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ нива от 1. 758 дка, IV категория, находяща се в местността „Копачето“, в землището на Д., район В., [населено място], с номер 021045 от картата на възстановената собственост на землището на Д.. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1.Когато ищците са се легитимирали с решение на поземлена комисия за собственици, за което по делото са налични доказателства за иницииране на неговата отмяна, доказан ли е правният интерес от завеждане на отрицателен установителен иск? 2.Когато ищците по предявен отрицателен установителен иск са го насочили към всички наследници на ответника по спорното право, съдът следва ли да конституира наследника по закон на починал преди завеждането на исковата молба, но посочен в нея наследодател? 3.При установяване в хода на делото, че претенцията на всяка от страните се отнася за различен имот, следва ли съдът да разглежда предявения отрицателен установителен иск? Ответниците по касационната жалба Т. Б. В., Г. К. В. и Е. К. В., чрез адв. А. Т., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване. С решение от 22.04.2020 г., постановено по гр. дело № 45797/2018 г. по описа на СРС е признато за установено по предявения от Т. Б. В., Г. К. В. и Е. К. В.. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. Г. Н., В. С. Н., Т. И. Н., С. Б. Б., Ю. И. Й., К. А. Й., Б. О. М., О. Д. П., С. Д. П., К. Г. М., С. И. М., Е. К. Н., С. Т. Д., А. Й. В., Т. Й. Б., Л. Н. Н., Е. Г. Д. и Д. Г. Н., не са собственици на имот с идентификатор ..... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ нива от 1. 758 дка, IV категория, находяща се в местността Копачето, в землището на Д., [населено място], с номер 021045 от картата на възстановената собственост на землището на Д.. Срещу решението в частта му, с която е уважен предявеният срещу А. Г. Н. иск, е подадена въззивна жалба. Останалите ответници по иска не са обжалвали решението на районния съд, нито са се присъединили към въззивната жалба по реда на чл.265, ал.1 ГПК. За да потвърди решението на районния съд в обжалваната му част, възивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23.04.1946г. С. В. е закупила нива от 3. 400 дка., находяща се в землището на [населено място], местност "Копачето". В. е починала на 16.08.1973 г. и е оставила за свои наследници съпруга си Г. М. Б. /починал на 25.08.1983 г. / и сина си К. Г. В. /починал на 28.09.2013 г. и оставил за наследници ищците по делото/. С решение от 25.12.1957 г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС са освободени от отчуждаване имотите, посочени в декларация, подадена от Г. М. Б., вкл. и нива от 4.6 дка в землището на [населено място], местност "Копачето". Със заявление-декларация от 24.01.1958 г. К. Г. В. внесъл в ТКЗС описаната нива от 4. 6 дка. С решение № 10011 от 18.02.2009 г. на ОСЗ-О. купел на наследниците на Г. Б. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1.758 дка, м. "Копачето", находяща се в землището на [населено място] - имот № 021045 по картата на землището. Ответниците по делото са наследници на Р. И. К. /по мъж Н. К./. В емлячния регистър на кметство [населено място]- т. ІІ, стр. 493, 1929/1934 г., на името на Р. К. са записани земеделски имоти, сред които и две ливади в м. "Крушата", с площ съответно от 0.7 дка. и 1.2 дка, както и нива в м. "Копачето", с площ от 0. 600 дка. С решение № 9075 от 01.12.2006 г. на ОСЗГ-О. купел на наследниците на Р. Крекова е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 1. 758 дка., находяща се в землището на [населено място], в м. "Крушата", имот № 21045 по КВС. Въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел за установено, че възстановените на страните имоти са идентични по граници и площ, като се различават единствено по описаната местност, в която се намират. За съседните на процесния имот също била описана местността "Копачето", а м. "Крушата" е ситуирана северно и западно от процесния имот и съседните му имоти. Процесният имот представлявал имот с пл. № .... по кадастралния план от около 1956 г. с площ от 2 065 кв. м. В кадастралния план, предхождащ действащата кадастрална карта, процесният имот е с пл. № .... и площ от 1 762 кв. м. В действащата кадастрална карта имотът е нанесен с идентификатор..... с площ от 1 762 кв. м. Съдът е посочил, че при разпита си в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че не е налице идентичност между декларираната от Р. Крекова нива в м. "Копачето", с площ от 0. 600 дка. и процесния имот. Предвид събраните доказателства, въззивният съд е приел, че претендираният от ответниците недвижим имот не е идентичен с процесния. Този извод е мотивиран с това, няма данни за границите на имота на Р. К. – такива не са посочени в препис-извлечението от емлячния регистър, поради което и посоченият документ не е годен да установи пространствения обхват на собствеността, не се установяват и от свидетелските показания, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, според която спорният имот се намира в м. "Копачето", която е различна от местността "Крушата" /"К. круша", "В. круша"/ – двете местности са съседни, като според кадастралния план от около 1956 г. този имот е бил с площ от 2 065 кв. м. – докато имотът /имотите/ претендиран от ответниците е с много по-малка площ /площи/. Направен е извод, че ответниците не се легитимират като титуляри на права върху спорния недвижим имот и предявеният отрицателен установителен иск е основателен. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По първия правен въпрос касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. В последното е прието, че при предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В случая въззивният съд при преценка допустимостта на предявения иск се е произнесъл в съответствие с цитираното ТР, като изводът за наличие на правен интерес от търсената защита е обоснован с това, че страните се легитимират като собственици с влезли в сила решения на ОСЗ, с които им е възстановено правото на собственост върху имот № 21045 по КВС. При формиране на тези си изводи съдът не е имал основание да не зачете влязлото в сила решение на ОСЗ, с което на ищците е възстановена собствеността върху спорния имот, защото доказателства, че същото е отменено не са представени. Направеното през 2010г. искане до Министъра на земеделието и храните за отмяна на влязлото в сила решение № 10011 от 18.02.2009 г. на ОСЗ-О. купел няма данни да е уважено, а на основание чл. 235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да зачете само настъпилите факти, а не и такива, които биха могли да настъпят. Третият правен въпрос е свързан с първия и касае преценката на съда за допустимостта на производството. Касаторът обосновава въпроса си с доводи, че същинска конкуренция на права може да има само ако и двете спорещи страни са релевирали самостоятелно право на собственост по отношение на един и същи обект на правото на собственост, а в случая съдът е приел, че имотите на ищците и на ответниците не са идентични. След като страните по спора се легитимират с решения на ОСЗ, с които им е възстановена собствеността върху имот № ..... по КВС с площ от 1, 758 дка, които решения видно от направеното отбелязване от ОСЗ са влезли в сила, то предявеният отрицателен установителен иск е допустим, защото всяка от страните претендира, че е носител на правото, засегнато от правния спор и това е правото на собственост върху имот № ..... по КВС. Изводът на въззивния съд, че страните са претендирали за възстановяване правото на собственост върху различни имоти, не е основание да се приеме нещо различно, защото релевантен за допустимостта на спора е фактът на постановяване на решения на ОСЗ, с което на страните е възстановена собствеността върху един и същи имот. Не следва да се допуска касационно обжалване и по втория формулиран от касатора въпрос, защото по съществото си той цели защита на чужди права, което според чл.26, ал.2 ГПК е недопустимо, освен в предвидените изрично в закона случаи, какъвто не е настоящият. Касаторът не е наследник на починалата преди предявяване на иска И. К. Х., срещу която също е била насочена исковата претенция, поради което и с неучастието на наследниците й в производството не се накърняват правата му. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗСПЗЗ и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ответниците по касация по 2 000 лв., представляващи направени разноски в производството пред ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,