Определение № 4445 от 02.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Т. Д. и И. Д. Д. срещу определение № 251 от 15.04.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 174 от 2025 г. на Пернишкия окръжен съд, Гражданско отделение, III въззивен граждански състав, с което е изменено решение /с характер на определение/ № 122 от 14.02.2025 г. по гр.д.№ 738 от 2024 г. на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молба на И. Д. за изменение на постановеното по делото решение № 1087 от 12.12.2024 г. в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение е намалено до 2 000 лв.

Жалбоподателите считат, че присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение от 2 000 лв. е прекомерно високо с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената от адвоката работа и фактическата и правна сложност на делото. Претендират адвокатското възнаграждение да се намали до 414 лв.

Като основания за допускане на касационното обжалване на определението на Пернишкия окръжен съд се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК- противоречие с посочена практика на ВКС и на Съда на Европейския съюз по следните въпроси:

1. Прекомерно ли е адвокатското възнаграждение в размер на 2 000 лв. по иск за собственост на имот, придобит от ответниците-съпрузи по време на брака им, с цена на иска 1 140 лв., по дело, чийто изход е обусловен от техническото заключение на вещите лица дали имот № *** е идентичен с имота по нотариалните актове на ответниците или на ищеца ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното определение със следната практика на ВКС и СЕС: определение № 460 от 28.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 3559 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 3408 от 03.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 1606 от 2024 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 165 от 08.08.2019 г. по гр.д.№ 3314 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 2978 от 13.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 3966 от 2023 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение на СЕС по дело С-438/2022 г.

2. Направеното възражение за прекомерност на разноски от единия съпруг ползва ли другия съпруг, при положение че съпрузите са необходими другари по иск за собственост на имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност ? По този въпрос се твърди противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор от 04.07.2025 г. ответникът по частната жалба А. И. Й. оспорва същата. Счита, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускането й до касационно разглеждане. Според нея, поставените от касаторите въпроси са фактически, а не правни и отразяват вижданията на жалбоподателите, а не изложените от съда правни доводи. По същество жалбата също била неоснователна. Присъденото от съда адвокатско възнаграждение било далеч от минималните размери за този вид дела, посочени в действащата към датата на завеждане на делото редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това, неоснователни били твърденията на касаторите за незначителна правна и фактическа сложност на делото.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани страни /ответници по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за това.

За да се произнесе относно това дали са налице предпоставки по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението, ВКС взе предвид следното: Делото е било образувано по подаден от А. И. Й. срещу И. Т. Д. установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК на застроен недвижим имот, находящ се в [населено място], обл.П., с данъчна оценка на имота 1 140 лв. С определение от 12.06.2024 г. като ответник по иска е конституирана и съпругата на И. Д.- И. Д. Д.. Ответникът Д. е подал отговор на исковата молба с приложени към него писмени доказателства. Във връзка с постъпилия отговор, пълномощникът на ищцата адв.Г. е изготвил и депозирал в съда молба- становище от 18.06.2024 г., в която е взел становище по представените с отговора писмени доказателства и изложените в отговора доводи и възражения на ответника. Делото е разгледано в четири съдебни заседания, в които е прието заключение на експертиза и е разпитан свидетел. С решение от 12.12.2024 г. първоинстанционният съд е уважил иска и е осъдил ответниците солидарно да заплатят на ищцата общо 3 000 лв. разноски за адвокат. С решение от 14.02.2025 г., постановено по подадена от ответниците молба по чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските, чрез намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата.

С обжалваното определение въззивният съд е намалил присъдените разноски за адвокат от 3 000 лв. на 2 000 лв., платими както следва: 1 000 лв. от ответника И. Д. и 1 000 лв. от ответницата И. Д.. В мотивите на определението си е приел, че ответникът И. Д. своевременно е направил възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, поради което съдът е разгледал и се е произнесъл по това възражение. След като е съобразил доколко така договореният и изплатен размер на адвокатското възнаграждение съответства на вида на производството, на материалния интерес, на правната и фактическа сложност на делото, на начина, по който се е осъществявала защитата и доколко е адекватен на пазарната цена на адвокатската услуга, съдът е приел, че адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. е справедливо и обосновано: съответстващо на извършената от адвоката на ищцата работа и на фактическата и правна сложност на делото, по което са проведени четири открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ищцата е присъствал, прието е заключение на вещи лица и са приобщени гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел. По отношение на ответницата И. Д. съдът е приел, че направеното от нея едва с молбата по чл.248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано. Поради това е счел, че тази ответница дължи на ищцата разноски за адвокат в размер на 1 000 лв.

1. С оглед тези мотиви на съда не са налице сочените от касаторите основания на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пернишкия окръжен съд по първия поставен въпрос /Прекомерно ли е адвокатското възнаграждение в размер на 2000 лв. по иск за собственост на имот, придобит от ответниците-съпрузи по време на брака им, с цена на иска 1140 лв., чийто изход е обусловен от техническото заключение на вещите лица дали имот № 53 е идентичен с имота по нотариалните актове на ответниците или на ищеца ?/, поради следното: Този въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК- въпросът налага преценка и обсъждане на събрани по конкретното дело доказателства и установени по конкретното дело обстоятелства и като такъв е свързан с правилността на обжалваното определение, която обаче не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК.

Дори и да се приеме, че първият поставен въпрос касае правния въпрос какви обстоятелства следва да съобрази съдът при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение при направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, то този въпрос отново не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като по него няма противоречие между приетото от съда и посочената практика на ВКС и на Съда на ЕС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение въззивният съд е съобразил решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., което е в смисъл, че съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, посочени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/. Съобразил е фактическата и правна сложност на делото: вида и предмета на делото /предявен установителен иск за собственост на недвижим имот с цена на иска 1140 лв./, както и вида и количеството на извършената от пълномощника на ищцата работа по конкретното дело /изготвяне на искова молба и на молба- становище по отговора на исковата молба и представените към него писмени доказателства, процесуално представителство и защита на ищцата в проведените по делото съдебни заседания, в които е прието заключение на експертиза и са приобщени гласни доказателствени средства/. Съобразено е и обстоятелството, че оказаната от адвоката на ищцата правна помощ е била компетентна, с оглед крайния изход на делото /уважаване на предявения установителен иск за собственост/. Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът е приел, че адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. е справедливо и обосновано, съответстващо на извършената работа и съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Действително, предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /предишно заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ минимално адвокатско възнаграждение за конкретното дело /по предявен установителен иск за собственост с цена на иска 1140 лв./ възлиза на 414 лв., но предвид сложността на делото, неговата продължителност и осъществената от адвоката на ищцата конкретна дейност по това дело, присъдените разноски за адвокат в размер на 1 000 лв. не са прекомерно високи.

2. Вторият поставен въпрос /Направеното възражение за прекомерност на разноски от единия съпруг ползва ли другия съпруг, при положение че съпрузите са необходи другари по иск за собственост на имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност ?/ е от значение за делото, доколкото в мотивите на обжалваното определение е прието, че направеното от ответницата И. Д. едва с молбата й по чл.248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е преклудирано. Приетото от съда по този въпрос противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2016 г. на ОСГК на ВКС, според което съпрузите са необходими другари по настоящото дело, поради което на основание чл.216, ал.2 ГПК извършените от единия съпруг действия имат значение за неявилия се или за неизвършилия тези действия съпруг. Поради това касационното обжалване на определението следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По поставения въпрос настоящият състав на ВКС съобразява горепосочената задължителна практика на ОСГК на ВКС. Поради това приема, че доколкото ответникът И. Д. своевременно е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, следва да се приеме, че такова възражение е направила и втората ответница по делото И. Д.- съпруга и необходим другар по делото на И. Д..

Предвид отговора на поставения по делото правен въпрос и своевременно заявеното от ответника Д. възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение следва се приеме, че двамата ответници дължат на ищцата разноски общо в размер на 1 000 лв. Поради това обжалваното въззивно определение от 15.04.2025 г., с което са присъдени разноски в размер на 2 000 лв., се явява частично неправилно и като такова следва да се отмени. Като неправилно следва да се отмени и първоинстанционното определение от 14.02.2025 г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Вместо тях следва да се постанови определение, с което първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде изменено, чрез присъждане на разноски за адвокат на ищцата в размер на 1 000 лв., вместо присъдените от първоинстанционния съд 3 000 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение