Определение № 6035 от 29.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1678/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 8/24.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 416/2024 г., с което Апелативен съд - Варна, потвърждавайки решение № 260014/11.06.2024 г., постановено по гр. д. № 134/2019 г. по описа на Окръжен съд - Силистра, е отхвърлил предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) против К. С. К., Л. И. Ж., Л. К. К., последната малолетна, действаща чрез законните си представители К. С. К. и Л. И. Ж., и Г. В. Н. искове с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ /загл. отм./ сега ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 431 500 лева, както следва:

1. на основание на основание чл.144, във връзка с чл.141 от ЗОНПИ от Г. В. Н.:

• поземлен имот с идентификатор [№], по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], общ. С., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-66/02.06.2008 г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: [населено място], [улица], с площ 410 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план: 286/2450/, кв. 28/221/, парцел 13, ведно с построените в него: сграда с идентификатор [№], със застроена площ от 29 кв. м., бр. етажи - 1, с предназначение: хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор [№] със застроена площ по скица 124 кв. м., бр. етажи - 2, първи етаж, състоящ се от входно антре, кухня с дневна и столова, кабинет, сервизни помещения, стълбище към етаж 2, вторият етаж, състоящ се от стълбище към етаж едно, антре, три спални, дрешник и сервизни помещения, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, при съседи на поземления имот: [№], [№], [№] и [№], с пазарна стойност на недвижимия имот към момента на подаване на исковата молба 150 000 лв.

2. на основание чл. 142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл.141 от ЗОНПИ от Л. И. Ж.:

• лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д41, peг. [рег. номер на МПС], рама № [№]., двигател № [№], с пазарна стойност на автомобила към момента на подаване на исковата молба 20 000 лв.

3. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от К. С. К.:

• сумата в размер на 4 500 лв., представляваща невъзстановени на собственика К. К. направени допълнителни парични вноски в капитала на „Сек партс“ ООД.

4. на основание чл.142, ал. 2, т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ от Л. И. Ж.:

• сумата в размер на 255 000 лв., представляваща невъзстановени на собственика Л. Ж. направени допълнителни парични вноски в капитала на „ВЕ-РА“ ЕООД /през 2012г. - 70 000 лв., през 2013г. - 40 000 лв., през 2014г. - 63 000 лв., през 2015г. - 6 000лв., през 2016г. - 38 000лв. и през 2017г. - 38 000лв./

5. на основание чл. 142, ал. 2, т. 3, във връзка с чл.141 от ЗОНПИ от Л. К. К.:

• сумата в размер на 2 000 лв., представляваща вноски по банковата сметка [банкова сметка] /налични в края на проверявания период/;

Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са в следния смисъл:

I. Процесуалноправни въпроси от значение за изхода на делото и обусловили решаващата воля на съда, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС – основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 от ГПК?“

2. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни?“

3. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи в тази насока?“

Касаторът твърди, че въззивният съд е решил въпросите в противоречие с изходната тълкувателна позиция, възприета в ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и множество цитирани решения, постановени от различни състави на ВКС.

II. Материалноправни въпроси:

1. „Представляват ли „доходи, приходи и източници на финансиране“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОНПИ и участват ли при определяне размера на нетните доходи съобразно нормата на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ:

• получените от проверяваното лице суми от придобитото и в последствие отчуждено имущество, без предварителен анализ дали за придобиването му са установени законни източници на средства?

• получените от проверяваното лице суми от върнати допълнителни парични вноски, без предварителен анализ дали за предоставянето им са установени законни източници на средства?

Касаторът твърди, че въззивният съд е решил въпросите в противоречие с решение № 50221 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 4789/2021г., III г.о. на ВКС; Решение № 71 от 25.06.2018 г. по гр.д. № 2636/2017г., IV г.о. на ВКС и др.

Материалноправен въпрос:

Представлява ли имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ вземане, възникнало от извършени от ответника/от проверяваното лице през проверявания период допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ, които в края на периода не са възстановени?

Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с изходната тълкувателна позиция, възприета в мотивите към т. 1 ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС.

Правен въпрос от значение за изхода на делото и формиране решаващата воля на съда от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК:

1. Установеността на конкретните данъчни задължения във връзка с установени укрити доходи в ревизионно производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и ангажиране на наказателната отговорност на извършителите на престъпления по посочените норми на Наказателния кодекс (НК), глава седма „Престъпления срещу данъчната, финансовата и осигурителната системи“, предпоставя ли установен законен доход съгласно §1, т.2 от ДР на ЗОНПИ?

По същество релевира оплакване, че решението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 141, § 1, т. 4 ДР, а и по чл. 145, ал. 1 ЗОНПИ - касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Претендира разноските по делото.

Ответниците по касационната жалба възразяват, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендират разноски пред настоящата инстанция.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че от ангажираните по делото писмени доказателства е установено, че ответникът К. С. К. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №34/17г. по описа на ОСлО при ОП-С. за извършено в периода 13.02.2011г. - 25.03.2017г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството му на представляващ „Сек партс“ ООД в съучастие с К. К. К., престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 26 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ, а именно: не е издал фактура или друг счетоводен документ, затаил истина в подадени справки декларации по ЗДДС и ГДД по ЗКПО /подробно посочени в исковата молба/ и избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на „Сек партс“ ООД в особено големи размери по см. на чл. 93, т. 14 от НК - 304 926, 17 лв., от които 237 871, 20 лв. по ЗДДС и 67 054, 97 лв. по ЗКПО. Констатирал е, че е било внесено предложение от ОП-С. от 24.08.2018г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78А от НК по отношение на обвиняемия. Констатирал е, че по предложението е било образувано АНД №214/18 г. по описа на ОС- Силистра, по което е било постановено решение № 41/26.09.2018г., влязло в сила на 12.10.2018г., с което К. К. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 255, ал. 4 от НК, вр. ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. Съдът е установил, че с протокол от 22.02.2018г. е била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на К. К. и на Л. Ж. за периода 14.07.2011 г. до 22.02.2018 г. Отбелязал е, че проверяваният 10-годишен период е от 22.02.2008 г. до 22.02.2018 г. Приел е, че между страните не е спорно, че ответникът К. К. е бил във фактическо съжителство с ответницата Л. Ж. от 14.07.2011 г. и до края на проверявания период, както и че същите имат две общи деца, родени съответно 2011г. /ответницата Л. К./ и през 2017 г. – /ответникът К. К./. Посочил е, че страните не спорят, а и това се установява от представените доказателства, че ответницата Г. Н. е майка на ответника К. К.. От доказателствата по делото е приел за установено, че в хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние за процесния период /придобито имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени разходи/ на проверяваното лице, съпругата му, децата му и неговата майка.

От събраните пред първата инстанция писмени доказателства въззивният е приел, че в началото на проверявания период ответниците са притежавали следното имущество: К. К. е притежавал ид. ч. от земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], и ид. ч. от недвижим имот - апартамент № 21, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 7. Установил е, че в началото на проверявания за ответницата Л. Ж. период тя е притежавала 100 % от капитала на „ВЕ-РА“ ЕООД, учредено на 06.06.2007г., разпределен в 500 дружествени дяла, всеки на стойност 10 лв., недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 10, ап. 56, представляващ обект с идентификатор [№], л.а. “Опел Астра“, рег. [рег.номер на МПС], закупен на 13.03.2008г., и налични суми по банкова сметка в размер на 20, 46 лв.; дружествени дялове: - К. К. а/ 100 % от капитала на „Рокенрола” ЕООД, учредено на 09.11.2017г., разпределен в 2 дружествени дяла, всеки на стойност от 1 лв.; б/ 50 % от капитала на „Сек партс БГ” ООД, учредено на 10.09.2015г., разпределен в 5 000 дружествени дяла, всеки на стойност от 1 лв., от които за К. К. 2 500 дяла; в/ 50% от капитала на „Сек партс”ООД, учредено на 02.12.2008г., разпределен в 500 дружествени дяла, всеки на стойност от 10 лв., от които за К. К. 250 дяла.

Въззивният съд е посочил, че общата стойност на придобитите в периода и налични дялове към 22.02.2018 г. е 5 002 лв. Посочил е, че общата стойност на придобитите възмездно и налични към 22.02.2018г. недвижими имоти възлиза на 308 473, 10 лв. Посочил е, че през проверявания период ответниците са придобили възмездно и налични към 22.02.2018г. МПС на обща стойност 21 655 лв.; наличните суми към края на периода по банкови сметки - 2 000лв. по банкова сметка на Л. К.. Обобщил е, че общата стойност на имуществото, придобито от ответника и свързаните с него лица през проверявания период, което е налично към неговия край - 22.02.2018г. възлиза на сумата от 337 130, 10 лв. Изрично е посочил, че не включва в графата „имущество“ направените по реда на чл. 134 от ТЗ допълнителни парични вноски от ответниците, съответно от К. К. общо 83 500 лв. в „Сек партс“ ООД и 113 750 лв. в „Рокенрола“ ЕООД и от Л. Ж. 255 000 лв. във „ВЕ- РА“ ЕООД. Отбелязал е, че това са допълнителни парични вноски, направени в дружествата от ответниците като съдружници в тях за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства, подлежащи на връщане/част върнати, част невърнати в проверявания период/, които, според изричната норма на чл. 134, ал.3 от ТЗ, не се отразяват в капитала на дружеството, съставляват задължения на съдружниците, представляват кредитиране на дружеството от членовете му и следва да се различават от задължението за вноска в капитала. Допълнил е, че макар да постъпват в дружеството, тези вноски не са приход за него, подлежат на връщане, осчетоводяват се като част от пасива на дружеството, произтичащ от поето от него задължение за връщането им. Поради което е направил извод, че допълнителните вноски по смисъла на чл. 134 ТЗ не съставляват имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като парична вноска в капитала на юридическо лице по см. на чл. 145 от ЗОНПИ. Посочил е, че за целите на анализа сумите следва да се включат в графата разходи. Според въззивния състав доходите, приходите и източниците на финансиране, посочени в допълнителното заключение на СИЕ от 07.05.2024г. възлизат на 1 321 803, 10 лв. Съдът е приел, че извършените разходи възлизат на 951 239, 92 лв., /в т. ч. сумата от 452 250 лв. – допълнителни парични вноски в ТД направени по реда на чл. 134 ТЗ/. С оглед посочените стойности, е определил, че нетният доход възлиза на 370 563, 20лв. Съпоставен със стойността на придобитото имущество 337 130, 10 лв., е направил извод, че не е налице несъответствие. Посочил е, че дори и да се приеме, че в графата приходи не следва да участва сумата от 100 000лв., преведена продажна цена по договора, обективиран в н.а. № 127/25.04.2017 г., то би било налице несъответствие в размер на 66 566, 90 лв., което отново не е значително по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. к. не надвишава 150 000 лв. Намерил е, че след като не е налице значителното несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, е ненужно да изследва дали първият ответник е придобил имуществото със законни доходи. Съдът е направил извод, че поради липса на изискуемото се значително несъответствие между имуществото и нетния доход, предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора-ищец материалноправен въпрос: „Представлява ли имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ и участва ли при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗОНПИ вземане, възникнало от извършени от ответника/от проверяваното лице през проверявания период допълнителни парични вноски по чл. 134 ТЗ, които в края на периода не са възстановени? е обуславящ, а основателно е и твърдението, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Като е приел, че не съставляват имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗОНПИ вземанията, които според твърденията на Комисията в обстоятелствената част на исковата молба са възникнали от извършени от първия и втория ответник през периода 2012 г. - 2017 г. допълнителни парични вноски в посочените търговски дружества въззивният съд е постановил решението си в противоречие с положителния отговор на въпроса, даден в утвърдена практика на Върховния касационен съд (решение № 283/28.05.2025 г. по гр.д. № 2758/2024 г., ГК, IV ГО, решение № 587/16.10.2025 г. по гр. д. № 2887/2024 г., ГК, IV ГО и решение № 667/06.11.2025 г. по гр. д. № 4142/2024 г., ГК, IV ГО). Поради това е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос.

По отношение поставения въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, то този въпрос не е обуславящ и не е формирал правните изводи на въззивния съд, поради което не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос.

По останалите въпроси съдът ще се произнесе при разглеждане на спора по същество.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение