Определение № 92 от 13.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 564/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] против решение № 4017 от 10.10.2013 г. по в.гр.д.№ 541/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 1835 от 06.03.2013 г. по гр.д. № 524/2012 г. на Благоевградски районен съд. С последното се отхвърля като неоснователен искът по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 КЗ и във вр. с чл. 86 ЗЗД на касатора срещу К. К., [населено място] за признаване за установено съществуването на вземане за сумата от 6 767,45 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на трето лице на основание сключен договор за застраховка „гражданска отговорност”, както за сумата от 1 383,32 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 22.01.2010 г. до 13.01.2012 г. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Цената на предявения иск в конкретния случай е под 10 000 лв., а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела. Неправилното посочване от въззивния съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционен контрол, който се определя изрично от ГПК. По изложените съображения, касационната жалба е недопустима и затова следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение