Определение № 227 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4705/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от С. Б. М., В. Б. П.-М., и С. Е. М., тримата чрез пълномощник адв. С. В. С., срещу въззивното решение № 260155 от 14.07.2021 г. по гр.д. № 53/2021 г. на ОС-Кюстендил, в частите по начина на извършване на делбата.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като въззивният съд не се е съобразил със желанието на съделителите да се изнесат на публична продан делбените имоти, а служебно е разпределил двата гаража по чл.353 ГПК, без да се съобрази с неудобството при ползването на единия гараж, също и поради необсъждане на събраните по делото доказателства- съдебно-техническа експертиза, относно наличните в дворното място стопански постройки и такива на допълващо застрояване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следния въпрос от значение за изхода на спора: Може ли делбеният съд да извърши служебно разпределение по чл. 353 ГПК, когато: А/ не всички съделители са заявили желанието си да се ползват от правото си по чл. 69, ал. 2 ЗН и Б/ част от съделите са се противопоставили явно на такова разпределение и са изявили желание за изнасяне на делбените имоти на публична продан? Твърди се, че извършеното от съда разпределение на двата гаража, при липсата на съгласие за такова разпределение от съделителите, е в противоречие с разрешение на същия такъв въпрос, даден с Решение № 74 от 25.03.2013 г. по го. д. № 744/2012 г. на ВКС, като в цитираното във въззивното решение Решение №16 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 1346 / 2018 г. на ВКС, 2-ро ГО, въпросът е решен в обратния смисъл подкрепящ тезата на въззивния съд, при което е налице и противоречиво решаване ВКС на въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба В. П. Б., чрез пълномощник адв.Д. З., оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна поради липса на посочените в нея допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира, че не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а поставеният в изложението въпрос е израз на несъгласието на касаторите с направените изводи от въззивния съд по начина на извършване на делбата. Наред с това сочат, че поставеният от касаторите въпрос за правилното приложение на чл.69 ЗН е налице установена съдебната практика, която е ясна и не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение N9488/14.07.2020 г. по гр.д.№1513/2013г. на РС- Кюстендил, в частта, в която са изнесени на публична продан допуснатите до съдебна делба два гаража-един със застроена площ от около 18 кв.м., изграден до северната имотна граница в УПИ-*, имот пл.№*, в кв.13 по плана на [населено място] чифлик, както и другия гараж, със застроена площ от около 15 кв.м., находящ се в близост до южната имотна граница на УПИ-*, имот пл.№*, откъм УПИ-*, като на основание чл.353 ГПК е разпределил същите два гаража между съделителите, като е възложил в дял В. П. Б. гаража със застроена площ от 18 кв.м., изграден до северната имотна граница в УПИ- *, имот пл.№*, в кв.13 по плана на [населено място], на стойност 3 339 лева, и възложил в общ дял на съделителите С. Б. М. и В. Б. П. - М. гаража със застроена площ от около 15 кв.м., находящ се в близост до южната имотна граница на УПИ-*, имот пл.№*, откъм УПИ-*, имот пл.№*, в кв.13 по плана на [населено място], на стойност 2389 лева, с осъждане на В. П. Б. да заплати общо на С. Б. М. и В. Б. П. - М., за уравнение на делът им сумата 950.00 лева. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, в която са изнесени на публична продан допуснатите до съдебна делба първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ от 85 кв.м., изградена в УПИ-*, имот пл.№*, в кв.13 по плана на [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и на постройки от допълващото застрояване, изградени в същия УПИ, както следва: в близост до северната имотна граница - баня с тоалетна, с площ от 10 кв.м., построена отчасти върху намиращ се от същата страна гараж; лятна кухня, със застроена площ от около 16 кв.м.; складово помещение, със застроена площ от около 10 кв.м.; складово помещение, със застроена площ от около 14 кв.м.; стопанска постройка за отглеждане на животни, със застроена площ от около 10 кв.м., външна тоалетна, със застроена площ от около 2 кв.м. и такива в близост до южната имотна граница - складово помещение, със застроена площ от около 9 кв.м., представляващо пристройка към гараж и стопанска постройка за отглеждане на животни, със застроена площ от около 12 кв.м., на стойност като получената при публичната продан сума да се разпредели между съделителите при дялове така: за В. П. Б. 1/2 ид. ч от получената продажна цена за първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда и 1/ 4 ид.ч. от получената продажна цена на постройките от допълващото застрояване, изградени в същия УПИ, и за С. Е. М., действащ чрез своята майка и законен представител В. Б. П. - М., - 1/2 ид. ч. от получената продажна цена за първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда и 1/ 4 ид.ч. от получената продажна цена на постройките от допълващото застрояване, изградени в същия УПИ, също е потвърдено и и в частта, в която е оставена без уважение претенцията на В. П. Б. против С. Е. М., действащ чрез своята майка и законен представител В. Б. П. - М., за присъждане на сумата до 1097.30 лв. припадаща му се част от стойността на средствата, с които се увеличила цената на имота, и в частта относно присъдените държавни такси по сметка на PC - Кюстендил и деловодни разноски на страните. Също с въззивното решение е прекратено производството по отношение на съделителката В. П. П.- поради отказ от наследство от същата, и е обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която е оставена без уважение претенцията на В. П. Б. против С. Е. М., действащ чрез своята майка и законен представител В. Б. П. - М., за присъждане на сумата над 1097.30 до 4189,20 лв., с която сума се твърди, че се е увеличила цената на имота, във връзка с извършени подобрения и е прекратено производството по делото в същата част.

С първоинстанционното решение № 9488/14.07.2020 г. по гр.д.№1513/2013г. на РС- Кюстендил, е допусната съдебна делба на два гаража- гараж със застроена площ от около 18 кв.м., изграден до северната имотна граница в УПИ-*, имот пл.№*, в кв.13 по плана на [населено място], и гараж, със застроена площ от около 15 кв.м., находящ се в близост до южната имотна граница на УПИ-*, имот пл.№*, откъм УПИ-*, имот пл.№*, в кв.13 по плана на [населено място] чифлик, между съсобственици и при права: 1/3 ид.ч. общо за С. Б. М. и В. Б. П.-М.; 1/3 ид.ч. за В. П. Б. и 1/3 ид.ч. за В. П. П., както и делба само между С. Е. М., действащ чрез своята майка и законен представител - В. Б. П.-М., и В. П. Б., на първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ от 85 кв.м., изградена в УПИ-*, имот пл.№*, в кв.13 по плана на [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и на постройки от допълващото застрояване, изградени в същия УПИ, както следва: в близост до северната имотна граница - баня с тоалетна, с площ от 10 кв.м., построена отчасти върху намиращ се от същата страна гараж; лятна кухня, със застроена площ от около 16 кв.м.; складово помещение, със застроена площ от около 10 кв.м.; складово помещение, със застроена площ от около 14 кв.м.; стопанска постройка за отглеждане на животни, със застроена площ от около 10 кв.м., външна тоалетна, със застроена площ от около 2 кв.м. и такива в близост до южната имотна граница - складово помещение, със застроена площ от около 9 кв.м., представляващо пристройка към гараж и стопанска постройка за отглеждане на животни, със застроена площ от около 12 кв.м., при права за жилището- по 1/2 за всеки от двамата, и за постройките от допълващо застрояване при права - 1/4 ид.ч. за С. М. и 3/4 ид.ч. за В. Б..

По начина на извършване на делбата на двата гаража и жилището с постройките на допълващо застрояване, в които части само се обжалва въззивното решение пред касационната инстанция, въззивният съд е приел следното.

По отношение извършване делбата на двата гаража, допуснати до делба между съделителите В. П. Б., С. Б. М., В. Б. П. М. и В. П. П. при права общо 1/3 ид.ч. за С. М. и В. П. - М., 1/3 ид.ч. за В. Б. и 1/3 ид.ч. за В. П., след като е зачел за действителен направения в хода на въззивното производство отказ от наследство от съделителката В. П., и увеличаване поради това на дяловете на другите съделители съответно на 1/2 ид.ч. за В. Б. и общо 1/2 ид.ч. за С. М. и В. М., предвид и желанието на В. Б. за разпределението им според начина на ползване, е приел, че делбата на гаражите следва да се извърши по колена, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички съделители, след като има достатъчно имоти за всяко коляно. За този извод се е позовал и на формирана съдебна практика с решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г., I г. о., ГК и решение № 16 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1346/2018 г., II г. о., ГК. Приел е, че по реда на чл.353 ГПК следва да разпредели двата гаража като еднакви по вид обекти, между тези две групи съделители в съответствие с начина на дългогодишното им ползване от двете групи съделители, поради което тегленето на жребий е невъзможно - като на В. Б. бъде предоставен гаражът от към северната граница с площ от 18 кв.м., изграден до северната граница на УПИ , кв.13 по плана на [населено място] оценен от вещото лице на 3 339 лева, а на С. М. С. М. и В. П. – М. да бъде предоставен гаражът от 15 кв.м., находящ се в близост до южната граница, на УПИ оценен от вещото лице на 2389 лева, като неравенството в стойността се уравни с пари.

По отношение извършване делбата на допуснатите до делба жилищен етаж и постройки от допълващо застрояване, е приел, че с първоинстанционното решение правилно същите са изнесени на публична продан. Приел е, че от първия жилищен етаж не могат да се обособят самостоятелни обекти, липсва и искане и основание за възлагане по реда на чл.349, ал.2 ГПК, останалите обекти на допълващо застрояване нямат статут на самостоятелен обект на права и не могат да бъдат поставени в дял на който и да било от съделителите, тъй като последните имали спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са от основното застрояване, което ги определя като принадлежност към жилищните обекти и изключва възможността предвид разпоредбата на чл.98 ЗС да се придобиват самостоятелно, при което не може да постави в дял на единия съделител- в частност на В. Б. постройките на допълващо застрояване, а в дял на другия съделител- жилището на първия етаж, за който решаващ извод за начина на извършване на делбата им се е позовал на посочени решения на ВКС.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставеният от касаторите въпрос, по следните съображения:

Поставеният с изложението въпрос е обусловил крайното решение по начина на извършване на делбата на двата гаража. По този въпрос обаче, няма противоречие между посочените в изложението две решения на ВКС- Решение №16 от 08.04.2019 г. по го. д. № 1346 / 2018 г. на ВКС, 2-ро ГО, и Решение № 74 от 25.03.2013 г. по го. д. № 744/2012 г. на ВКС, 2-ро ГО. И двете решения, макар и да разглеждат въпроса за начина на извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК, нямат сходство в сочения от касаторите смисъл. Първото решение дава отговор на въпроса, че по реда на чл.353 ГПК се извършва делба, без имотите да се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове от общото имущество за всеки от съделителите, макар и дяловете да не са равностойни, а когато в делбата участват наследници от различни колена и могат да се обособят дялове за тях, делбата следва да се извърши по колена, без да е необходимо за това съгласието на всички съделители. С това решение не е разглеждан въпрос дали делбените имоти са разнородни, видно от съдържанието му същите са били земеделски земи-ниви. Второто решение отдава значение на наличие на съгласие на съделителите за формиране на дялове и тяхното разпределение между съделителите по реда на чл.353 ГПК, а не чрез изнасянето им на публична продан, така че всеки да получи дял в натура, поради фактите по делото, сочещи, че имотите се различават според основните си характеристики- единия вилен имот е застроен, а другия вилен имот е незастроен. Настоящият случай е различен- до делба са били допуснати два еднакви по вид и предназначение имота - два гаража, като стойността им не се различава значително, и след като е зачетен направения отказ от наследство пред въззивната инстанция от съделителя В. П., останалите трима съделители са от две колена, и като е съобразил трайното ползване на гаражите от съделителите от тези две колена, въззивният съд, в съответствие с установената практика на ВКС, е разпредели гаражите между двете колена, без да съобразява дали всички съделители са поискали такова разпределение.

Ето защо не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, нито има необходимост от ново тълкуване на нормата на чл.69, ал.2 ГПК или на чл.353 ГПК за точното им прилагане по същия въпрос.

По отношение приетия с въззивното решение начин на извършване на делбата на жилището на първия етаж и на постройките на допълващо застрояване, с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран никакъв правен въпрос, поради което не е налице общото основание за преценка за допускане до касационно обжалване в смисъла на разясненията на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.

Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваните части до касационно обжалване. В резултат от служебната проверка от касационната инстанция не се установи вероятна нищожност или недопустимост на същото, то не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като не е постановено в явно нарушение на закона или извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора, касаторите следва да заплатят на ответника разноски за защита от адвокат в размер на 500 лв., удостоверено с договор за правна защита и съдействие от 3.11.2021 г. Касаторът няма право на възмездяване за разноски в касационното производство.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК