Определение № 1007 от 04.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3020/2024 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б. Б., подадена чрез адв. М. П., срещу решение № 489 от 10.04.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 2665/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив. С последното е отменено решение № 2901/24.06.2023 г., постановено по гр.д. № 15601/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, и вместо него е постановено, че вина за разстройството на брака има съпругата К. Б., предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата В. и К. на бащата В. К. Б. и е определено местоживеенето им при бащата, ежемесечната издръжка, дължима на децата от К. Б., както и следния режим на лични отношения между децата и майката: всяка втора седмица от месеца след 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване и всяка четвърта седмица от месеца от 18.00 часа в понеделник до 18.00 часа в неделя; един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, като майката се задължава да го уведоми писмено кога ще ползва отпуска, а ако не го направи бащата ще има право да определи дните, през които майката ще взима децата, като я уведоми до 31 май на съответната година; прекарване на рождените дни на децата и майката и всички официални празници, както подробно е описано в решението, в зависимост дали е четна или нечетна година. Касаторката счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд или постановяване на друго решение, с което се уважат искания на К. Б. за приемане, че вина за разстройството на брака има съпругът, за предоставяне на нея родителските права по отношение на двете деца и да се определи режим на лични контакти, какъвто е определен от първоинстанционния съд. За допускане на обжалването се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Изложени са съображения, че съдът е процедирал в противоречие с т. ІІ, б. „е“ от ППВС № 1/1974 г., като е игнорирал дадените указания, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол особено когато те са в предпубертетна и пубертетна възраст, както е в случая. Изключение се допуска, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права. Поставя се въпросът: Когато при предоставяне упражняването на родителки права съдът се позове на „предпочитание“ на ненавършило 10-годишна възраст дете, то следва ли това дете да се изслуша по реда на чл. 15, ал. 2 от ЗЗакрД лично от съда? Цитират се ППВС № 1/1974 г. и решения на ВКС. Ответникът по касация В. К. Б. в писмен отговор на касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване и жалбата да не бъде уважавана. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: Страните са сключили брак през 2012 г., от който имат родени две деца – В. (родена през 2012 г.) и К. (родена през 2016 г.). С първоинстанционното решение гражданският им брак е прекратен и е прието, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. Упражняването на родителските права спрямо децата е предоставено на майката, а на бащата е определен режим за лични отношения и е осъден да плаща издръжка за децата. Така постановеното решение е обжалвано от бащата В. Б.. По изложените от него оплаквания въззивният съд най-напред е приел, че вината за разстройството на брака не може да се установи от показанията на тримата свидетели, които са подробно анализирани, а други източници на данни за брачни провинения на съпруга няма. По отношение упражняването на родителските права е посочено, че по делото не се спори, а и от показанията на свидетелките Г. и К. се установява, че през лятото на 2021 г. съпругата е напуснала семейното жилище, като грижите за децата се полагат и от двамата родители – като редуват седмиците и са всяка седмица при един от тях. Безспорно е и това, че и двете деца учат в основно училище в с. Я.. Според свидетелката Г. К. извежда децата на разходки, играят настолни игри, кара ги до училище, а после ги връща, когато децата са при нея. Същата живее в наето двустайно жилище в гр.П.. Свидетелката няма впечатления майката на К. да е гледала децата. Свидетелят К. разказва, че след раздялата на родителите, когато децата са при бащата В., изглеждат щастливи. Бащата ходи на родителските срещи, посреща децата от училище и изчаква пристигането на майката, когато тя трябва да ги гледа, за да й ги предаде. Децата трудно са се разделяли с баща си при предаването им на майка им. Грижел се е за здравето, когато са били болни при него. От показанията на изслушана пред въззивния съд свидетелка К., съседка в с. Я., се установява, че В. организира на децата киновечери, ходят заедно до магазина, помага им при решаването на задачи, като при нужда е искал помощ от свидетелката, която е учителка за решението на дадена задача. Пишел букви и смятал заедно с тях. Свидетелката сочи, че имало периоди, през които майката е отсъствала, без да е ясно къде е. Бащата е водил децата и на почивка на море. Майката на К. е помагала в отглеждането на децата само в началото, а после не е идвала често. Свидетелката В.-Н., майка на ищцата, разказва, че децата много се радвали когато отивали при майка си в П. и искали да учат в същия град. Свидетелката твърди, че помага на дъщеря си за грижите към децата. Според нея К. добре се справя като родител, старае се да има домашно приготвена храна. Така изслушаните свидетелски показания според съда се потвърждават от социалните доклади, които подробно описват жилищните условия и трудовата заетост на родителите. Пред въззивния съд е прието и не е оспорено от страните заключение на съдебно-психологична експертиза, от което се установява, че и двамата родители притежават родителски умения и компетентност и могат да полагат грижи за децата. Момичетата В. и К. изразяват позитивно отношение към родителите си, имат силна емоционална връзка с тях и ги възприемат като значими, с авторитет и нямат определено предпочитание към някои от тях. Желаят и двамата родители да присъстват в живота им. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че децата изразяват желание досегашния режим да продължи. Приемат настоящия партньор на майката. На моменти по-малкото дете изразява по-силна привързаност към баща си. Експертът е счел, че една промяна на местоживеенето на децата ще има психо-емоционално отражение, но при добра адаптация и добро отношение от страна на родителите това би се преодоляло. Въз основа на посочените доказателства съдебният състав е приел, че и двамата родители имат много добри възможности и качества да се грижат за децата си. Съдът е посочил, че с оглед Тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк. д. № 1/16 г. на ОСГК на ВКС, според което е недопустимо съвместното упражняване на родителските права, когато не се постигне споразумение по реда на чл. 59, ал. 2 СК, следва да даде предпочитание само на единия родител. Преценил е, че интересите на децата ще бъдат по-добре защитени, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата, при когото следва да се определи местоживеенето им. Съдът се е аргументирал с това, че децата учат в населеното място, в което е домът на баща им, а смяната на местоживеенето има психо-емоционално отражение, което макар да е преодолимо, е по-добре да се избегне. Съдът е отбелязал, че майката няма черти от негативната характеристика, посочени в т. ІІ, б. "е" от ППВС № 1/12.11.1974 г., а именно лош морал и липса на необходимите качества да възпитава децата, но личностните характеристики на бащата, който в психологическата експертиза е представен като скромен, толерантен, всеотдаен, отговорен, добър, трудолюбив, организиран, а честността е добродетел, която заема високо място в неговата ценностна система, го правят по-подходящ да упражнява родителските права. Посочено е, че майката също има положителна личностна характеристика, но в психологическата експертиза вещото лице я представя, по един по-пестелив начин спрямо този, избран за бащата. Отчетено е също, че при психологическото изследване на междуличностните отношения в семейството детето В. поставя себе си на първо място, след това бащата и после майката, а К. поставя на първо място бащата, след него майката и после себе си. Освен това на моменти К. изразява по-силна привързаност към баща си. Обстоятелството, че и двете деца поставят бащата най-близко да себе си, а майката е след него, също е посочено като аргумент за предоставяне на родителските права на бащата. На последно място, съдът е взел предвид и малко по-добрите жилищни условия при бащата, където децата имат детска стая, както и обособено пространство за отдих, учене и игра, докато при майката спалнята е една. Предвид изложеното първоинстанционното решение е отменено и въззивният съд е пререшил спора. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта относно определянето на вината за разстройството на брака предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, която изброява по кои въпроси по чл. 59, ал. 2 СК се осъществява касационен контрол. Затова касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане и производството по нея да се прекрати. В останалата част касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На първо място, следва да се посочи, че в изложението към касационната жалба не е формулиран конкретен правен въпрос във връзка с оплакването за противоречие с т. ІІ, б. „е“ от ППВС № 1/1974 г., а са изложени единствено съображения по правилността на обжалваното решение. Съобразявайки задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2009 г., съдът не следва сам да формулира въпросите, които касаторката евентуално би имала предвид, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало. Независимо от това и с оглед на това, че съдът при всяко положение на делото е задължен да следи служебно за интереса на децата и за пълнота на изложението, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че въззивният съд се е съобразил с критериите за предоставяне упражняването на родителските права на единия родител и определяне местоживеенето на децата, изброени в ППВС № 1 от 12.11.1974 г., което продължава да бъде актуално. В него е посочено, че за предоставяне упражняването на родителските права на единия родител от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Като такива са изброени възпитателските качества на родителите, моралния им облик на родителите, грижите и отношението на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът на децата, възрастта им, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и други материални условия на живот, вината за дълбокото разстройство на брака. При това положение не следва полът на децата да се абсолютизира като критерий, който да е водещ при решението на съда, още повече, че и в самото постановление, както и в трайната и многобройна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, изрично е посочено, че важни за преценката са всички релевантни обстоятелства в тяхната съвкупност, като те могат да бъдат от най-разнообразно естество, а не само отделни факти. Съдът не може да основе решението си само на някои от тях, а да игнорира други. В случая въззивният съд е извършил подробен анализ на установените възпитателски качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата и към двамата им родители, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието им, социалното обкръжение на родителите, жилищно-битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. При така установените данни по делото в различните етапи от развитието на процеса въззивният съд е приел, че децата се развиват добре, за което несъмнено фактор е, че родителите поддържат нормални отношения помежду им след раздялата си и са взели решение децата да прекарват равностойно време с всеки един от тях. Доколкото обаче в хода на производството не са постигнали споразумение за съвместно упражняване на родителските права, а съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС родителските права не могат да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им, въззивният съд е следвало да определи родител, който да упражнява родителските права. Като е приел, че съобразно съвкупната преценка на събраните доказателства децата се чувстват сигурно и спокойно в установената в дома им среда – семейното жилище преди раздялата на родителите им, харесва им училището в с. Я., в което понастоящем учат, там са приятелите им, изразеното в малко по-голяма степен желание да останат в с. Я. с оглед привързаността към баща си, съдът е предоставил упражняването на родителските права на бащата. Важно е да се отбележи, че съдът е приел, че към този конкретен момент интересите на децата обуславят родителските права да бъдат упражнявани от бащата, без да е отрекъл родителския капацитет на майката, желанието и възможността ѝ да полага грижи за тях и неминуемо важната ѝ роля в тяхното развитие, като е определил разширен режим на лични отношения, отчитайки и изразеното в производството желание на бащата за съхранение и поощряване на отношенията между децата и тяхната майка. В този смисъл решението на въззивния съд е постановено в съответствие, а не в противоречие с посоченото ППВС, както и трайната практика на ВКС. Не на последно място, определянето на упражняването на родителските права, местоживеенето на децата и личния режим с другия родител е дейност на съда по спорна съдебна администрация, решението по която не се ползва със сила на пресъдено нещо. Затова същите могат да бъдат изменяни, при промяна на обстоятелствата, при които първоначално същите са определени, като например промяна в поведението на родителя, на когото са предоставени родителските права, преместването в ново училище на децата и др. По поставения въпрос за изслушването на ненавършилото 10-годишна възраст дете, макар същият да е обуславящ, липсва основание за допускане на касационно обжалване по допълнително сочената от касаторката предпоставка. Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗЗДт изслушването на дете, което към момента на производството не е навършило десетгодишна възраст, не е задължително и е поставено в зависимост от преценката на съда за степента на развитие на детето, като решението на съда за изслушването му в този случай след преценка на конкретните обстоятелства се мотивира изрично. Съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС (решение № 60208/03.12.2021 г. по гр.д. № 3523/2020 г. на ВКС, IV г.о. и др.) участието на детето в съдебната процедура следва да става много внимателно и при подходящо наблюдение. Участието на детето в подобни процедури, търсенето на външна намеса при разногласие между родителите, могат да провокират тревожна и невротична симптоматика, а тя да се отрази сериозно върху психическото и личностното оформяне на детето. Освен това е вероятно реакцията на детето пред съда да не способства за установяване на действителните му чувства и желания, още повече, че изразеното от него не е задължително за съда. Мнението на детето при кого от родителите си иска да живее не е решаващ критерий, тъй като се вземат в предвид всички критерии в съвкупност, обуславящи интереса на детето. При всички случаи социалният работник, който изготвя доклада, провежда разговор с детето в подходяща атмосфера, и съобщава за наблюденията си в доклада, още повече, че в случая е ангажирано участие по делото на вещо лице психолог. В този смисъл следва да се приеме, че по въпроса не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата не е непълна, неясна или противоречива, както и е налице изобилна практика по прилагането ѝ. Освен това в случая достатъчна за изясняване отношението и на двете деца е била срещата им с вещото лице – психолог, което е придобило непосредствени впечатления от контакта им с родителите и е провело подробно психологическо изследване. Експертизата отразява констатациите на вещото лице и е приета без възражения, така че въззивният съд е могъл да се позове на нея, като решаващите изводи на съда не са били базирани единствено от желанието на децата, а с оглед направената съвкупна цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи не само за бита, но и за добро възпитание, израстване и емоционална зрялост. Този интерес се изследва и предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед възпитанието и изграждането им като личност, за което е нужен авторитет, доверие и здрава емоционална връзка, каквито в случая е установено, че са налице между децата и бащата. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора касаторката следва да заплати на ответника по касационната жалба разноските за касационното производство, за които са представени надлежни доказателства- договор за правна защита и съдействие от 10.07.2024 г., в който е удостоверено заплащането на адвокатско възнаграждение от 1 500лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба и какъвто е приложен по делото. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.