Определение № 1974 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1423/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ЕМ-УНИВЕРСАЛ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, [улица], подадена чрез адв. Чорбаджийски срещу Определение № 5406/05.12.2025 г., постановено по адм.д. № 2273/2025г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на „ЕМ-УНИВЕРСАЛ“ ЕООД против Решение № Р-DТ000192/23.10.2025 год. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Благоевград и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че жалбата пред административния съд е била допустима, както и, че в същата се съдържа означение на обжалвания акт - Акт за установяване на задължение по декларация № DТ000192/23.09.2025 год. Сочи се, че непрецизността на петитума е основание жалбата да се остави без движение, а не да се прекрати производството по делото. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се постанови друго, с което делото да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ (Д“МДТ“) при Община Благоевград, в писмен отговор оспорва основателността на жалбата. Настоящият състав, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото намира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на „ЕМ-УНИВЕРСАЛ“ ЕООД. В жалбата е посочено, че се обжалва Решение № Р-DТ000192/23.10.2025 год. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Благоевград, с което е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № DТ000192/23.09.2025 год. С разпореждане № 4997/07.11.2025 год. първоинстанционният съд е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя в седемдневен срок да представи поправена жалба, в която да посочи надлежния и подлежащ на обжалване акт на общинската администрация по смисъла на чл. 156, ал.1 от ДОПК, указания в какво се състои незаконосъобразността му и в какво се състои искането, като при неизпълнение в срок делото ще бъде прекратено. В указания срок е представена поправена жалба, в която е посочено, че се обжалва Решение № Р-DТ000192/23.10.2025 год. на директора на Д“МДТ“ при Община Благоевград и е отправено искане за отмяната му. С обжалваното определение съдът е приел, че на основание чл. 107, ал. 4, чл. 144, чл. 156, ал. 1 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, на обжалване по съдебен ред подлежи актът за установяване на задължение по декларация в частта, в която е потвърден с решение на горестоящия административен орган, а не самото решение на този орган. С оглед двукратно заявеното от страна на „ЕМ-УНИВЕРСАЛ“ ЕООД, че предмет на жалбата е решението директора на Дирекция “МДТ“ при Община Благоевград, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е правилно. Според чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионният акт, респективно на основание чл. 107, ал. 4 и чл. 144 ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ– издаденият АУЗД, може да се обжалва по съдебен ред в 14-дневен срок пред административния съд в частта, в която не е отменен с решението на горестоящия административен орган – ръководител на звеното за местни приходи в съответната община. Не подлежи на самостоятелно оспорване решението на горестоящия административен орган, в случая - Решение № Р-DТ000192/23.10.2025 год. на директора на Дирекция “МДТ“ при Община Благоевград. В настоящия случай, първоинстанционният съд е оставил жалбата без движение, като в съответствие с принципа за служебно начало в административния процес по смисъла на чл. 9, ал. 3 АПК и процесуалното задължение по чл. 171, ал. 4 АПК да съдейства и напътства страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им, съдът е указал на жалбоподателя кой е подлежащия на обжалване акт, като е посочил правните основания за това. Подлежащият на оспорване акт е посочен и в Решение № Р-DТ000192/23.10.2025 год. на директора на Дирекция “МДТ“ при Община Благоевград, според текста на което: на основание чл.156 вр. чл. 144 ДОПК, издаденият Акт за установяване на задължение по декларация № DТ000192/23.09.2025 год. подлежи на обжалване чрез решаващия орган пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен срок от получаване на решението. Правилно административният съд е приел, че въпреки дадената възможност на жалбоподателя да уточни подлежащия на обжалване акт, с подробни указания за това кой акт подлежи на обжалване, същият отново е посочил, че предмет на жалбата е решението на директора на Дирекция “МДТ“ при Община Благоевград. Съдът от своя страна е обвързан с петитума на жалбата, представляващ наведено от жалбоподателя искане за проверка законосъобразността на конкретен административен акт. С оглед на изложеното и изхождайки от разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, законосъобразни са изводите на административния съд, че делото е образувано срещу неподлежащ на самостоятелен съдебен контрол акт, поради което правилно с определението предмет на частната жалба съдът е оставил същата без разглеждане и е прекратил производство по делото. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение