Определение № 4194 от 08.11.2022 г. на ВКС по д. № 3814/2022 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.4 от АПК. Образувано е въз основа на определение от 5.10.2022г. по гр.д.№ 2159/2020г. на Районен съд София, с което повдигнат спор за подсъдност между него и Административен съд София относно компетентния съд да разгледа предявения иск от „Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика доктор Бенчев“ЕООД гр.София срещу заповед за налагане на санкция № РД 15-1370 от 10.12.2019г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд съобрази следното: Съдебното производство е образувано възо основа на жалба, входирана в Административен съд София на 27.12.2021г. от Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика доктор Бенчев“ЕООД гр.София, със заявено искане за отмяна на обжалваната заповед на директора на Столична здравноосигурителна каса за налагане на санкция, представляваща прекратяване на индивидуален договор № 22-3756/2018г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен с НЗОС, чрез СЗОК и „АМПМ-ИП-доктор Бенчев“ЕООД, преддставлявано от доктор Р. Б. Б., изпълнител по договора. В заповедта изрично е посочено, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок, по реда на АПК. С определение № 303 от 14.01.2020г.по адм.д.№ 288/2020г. Административен съд София е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на СРС. Неговите мотиви са: Чл.59, ал.13, изр.2 от Закона за здравното осигуряване, предвижда обжалването на заповедите на директора на РЗОК за прекратяване на договорите с изпълнителите на медицинска помощ в случаите по ал.11, т.1 /какъвто е настоящия случай/да става по реда на АПК, като се визира реда за разглеждане на спорове относно административни договори. Съгласно §149, ал.4 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр.77/2018г./, в сила от 1.01.2019г., съдебните спорове относно недействителност, изпълнение и прекратяване на административни договори, сключени преди влизане в сила на този закон, се извършва пред гражданските съдилища, по реда на ГПК. Настоящият договор е сключен през 2018г. /т.е. преди 1.01.2019г./, поради което компетентен е гражданският съд. Това определение е обжалвано пред ВАС, във връзка с което са образувани производства по ч.адм.д.№ 9290/2020г. и ч.адм.д.№ 12141/2020г. на ВАС, но като недопустима частната жалба е оставена без разглеждане. След изпращане на делото на СРС, с определение в съдебно заседание на 5.10.2022г. по гр.д.№ 2159/2020г., съдът е повдигнал препирня за подсъдност пред вид обстоятелството, че се обжалва административен акт, за който изрично е предвиден административен ред за обжалване. При тези обстоятелства, настоящият смесен петчленен състав намира, че компетентен да се произнесе по спора е Административен съд София. Въпросът не може да се счете за спорен, защото е изрично уреден с нормата на чл.59, ал.13, изр.2 от Закона за здравното осигуряване, съгласно която заповедта на директора на РЗОК за прекратяване на договор, сключен с изпълнител на медицинска помощ в случаите по чл.11, т.1 и т.2 /каквато е процесната/, „подлежи на оспорване по реда на Административно-процесуалният кодекс“. Нормата е приета с ДВ бр.98 от 2015г. и е в сила от 1.01.2016г. Изричната законова уредба, уреждаща въпроса за реда, по който става оспорването на процесния вид договори, изключва приложението на общата норма на §149, ал.4 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ бр.77/2018г., в сила от 1.01.2019г./, приета три години по-късно, във връзка с изменението на АПК, касаещо уредбата на административните договори. Определеният от закона съдопроизводствен ред на обжалване не подлежи на промяна.