Определение № 315 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2405/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. Н. против решение № 1775/12.07.2019 г. по гр.д.№3258/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1454/07.03.2018 г. по гр.д.№ 11389/2016 г. на Софийски градски съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 15.05.2018 г., в частта му, в която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Лев Инс„ АД иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за размера над 28 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева, които вреди са в причинна връзка с ПТП от 05.06.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД, досежно присъдения размер на обезщетението, намирайки го крайно занижен и като необосновано във формираните изводи спрямо съдържанието на доказателствения материал. Страната твърди, че макар да е посочил, въззивният съд не е оценил правилно фактите, относими към определяне размера на обезщетението, а именно: броя, вида и тежестта на причинените на ищеца телесни увреждания, вида и продължителността на проведеното лечение, интензитета и периода на търпимите болки и страдания, възрастта на ищеца, последиците за здравето му и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние, създадените неудобства, както и обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането. Според касатора, свидетелските показания не са отчетени в пълнота. Така даденото от съда разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото въпрос, свързан с критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, се явява в противоречие със задължителната практика на ВКС, намерила израз в ППВС № 4/1968 г., според т.2 /мотиви/ на което понятието справедливост всякога е обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определянето на обезщетението. Съдът е следвало не само да посочи релевантните за това обстоятелства, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. В решението отсъства обосновка относно приетия размер спрямо конкретно установените обстоятелства. Ответната страна - ЗК „ Лев Инс „ АД – не е депозирала становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с ПТП от 05.06.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил, в размер на 60 000 лева. Спорен в настоящата фаза на инстанционното производство е единствено размера на присъденото обезщетение. За да го определи в размера на 28 000 лева, съдът е съобразил заключение на съдебно-медицинска експертиза, както и свидетелски показания / на сестрата на пострадалия /, преценени при завишена критичност, с оглед родствената връзка с ищеца. Съгласно експертното заключение, при процесното ПТП ищецът е получил счупване на дясна предмишница / лекувана чрез закрито наместване на фрактурите и гипс за 45 дни / и закрито счупване на горния край на лъчевата кост - счупване на горна трета и изкълчване на главата на радиуса / установено по-късно /, с липса на активни движения в лакетната става /лекувано оперативно – с наместване на фрагментите и фиксиране с плака и винтове /. Описан е остатъчен оперативен белег по долната част на дясната предмишница с дължина 20 см., както и друг – 9 см. – в областта на главичката на лъчевата кост. Отчетено е намаляване на мускулната маса с 1 см., в сравнение с лявата предмишница / хипотрофия /, която,обаче, е напълно преодолима и не се очакват усложнения / разпит на вещото лице в открито съдебно заседание /. Предстои нова интервенция за изваждане на металната плака. Провеждана е рехабилитация в домашни условия.Общият възстановителен период е бил 3 - 4 месеца, като първите 20 дни болките са били с интензивен характер. Движенията на дясната лакетна става са в норма. Болки ще се проявяват и за в бъдеще при промяна на времето и при по-голямо натоварване на дясната предмишница. Извън споделяне установеното от експертизата съдържание на травмата, разпитаната свидетелка – сестра на ищеца – е заявила, че предходно на ПТП ищецът е работел тежка физическа работа, към която, с оглед последиците, не може да се върне. По време на възстановяването се е нуждаел от чужда помощ, затова е останал да живее при сестра си известно време. Свидетелката споделя емоционални последици от катастрофата, страх от коли. Интервенцията за извеждане на металната плака предпоставя допълнителен възстановителен период от 30 дни. За да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28 000 лева, въззивният съд е възпроизвел вярно и точно установените факти, в съответствие с преждеизложеното. Съдът е съобразявал вида на травмите, съдържанието и периода на проведеното лечение, периода на възстановяване, вкл. този на интензивни болки и страдания, остатъчните белези и последици от увреждането, създадените битови неудобства, възрастта на пострадалия .Отказал е да кредитира показанията на разпитаната свидетелка, за обстоятелството, че брат й не се е възстановил след травмата и не е годен за работа, с оглед противоречието между същите и установеното от съдебно-медицинската експертиза успешно лечение и възстановяване. Отчел е социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1 / Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне справедливо обещетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.2 на ППВС № 4/1968 г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, по т.д.№ 43/2010 г. на 2 т.о., по гр.д.№ 1746/2014 г. на 3 г.о., по гр.д.№ 414/2010 г. на 3 г.о., т.д.№ 2974/2013 г. на 2 т.о., т.д.№ 3594/2013 г. на 1 т.о. на ВКС; 2 / Следва ли съдът, при определяне справедлив размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968 г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразно с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, с решения по т.д.№ 1203/2013 г., т.д.№ 990/ 2017 г. и т.д.№ 1423/2017 г. – всички на 2 т.о. на ВКС. Първият въпрос касае приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, произнасянето на въззивния съд по който предполага обосноваването му в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/1968 год., с мотивирано изложение на приетите за релевантни ,при определяне на справедлив размер на обезщетението, обстоятелства, каквото въззивното решение съдържа. Касаторът не е посочил неотчетено от въззивния съд, обосноваващо по-висок справедлив размер обстоятелство, нито неправилно отчетено, в занижаване размера на обезщетението такова и не твърди, че има такива. По същество изисква универсален отговор относно формирането на субективната преценка на съда относно размера, при така установените конкретни обстоятелства. Правилността на субективната преценка е обект на проверка в друга фаза на касационното производство, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Същата би обусловила допускане на касационното обжалване при драстично разминаване с критерия за справедливост, съобразно аналогични или поне сходни случаи към идентичен момент на увреждането – 2016 г., каквото обстоятелство не се обосновава с цитираната съдебна практика / впрочем по т.д.№ 43/2010 г. на ІІ т.о. и гр.д. № 414/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС няма постановени решения, а определения по чл.288 ГПК, които не формират противопоставима практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /. Затова, дори да удовлетворява общия селективен критерий, тъй като прилагането на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД е въпрос от предмета на спора, по който съдът е формирал решаващи правни изводи, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е обосновано драстично отклонение в прилагането му, в аналогична хипотеза. Спазени са указанията в т.11 от диспозитива на ППВС № 4/ 1968 г. – съобразяване на всички относими към определяне на обезщетението обстоятелства и съвкупната им преценка при определяне на размера му. Съдът няма задължение да посочи процентни съотношения на всяко от тях спрямо определения размер. Освен това същият е винаги резултат на доказването в процеса: на съдържанието на събраните доказателства, на тяхната пълнота, убедителност и съответствие на твърденията в исковата молба. Вторият въпрос също удовлетворява общия селективен критерий, но по идентични съображения не е удовлетворен допълнителния такъв. Съдът е съобразил лимитите на застрахователна отговорност, като ориентир за обществено – икономическите условия към момента на увреждането, чиято преценка е гаранция за присъждането на обезщетение с фактически, а не формални обезщетителни функции. Лимитите на застрахователна отговорност, обаче, не са приложими като абсолютни стойности в размерите по пар. 27 от ПЗР на КЗ /отм./ или в пропорционално отношение спрямо тях, а съобразно действително установените вреди, в какъвто смисъл е и цитираната съдебна практика, в обосноваване на допълнителния селективен критерий. Общото позоваване на лимитите не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, след като не се въвежда специфичен аспект на субективната преценка на съда, за оценяването й като неадекватна, с оглед икономическата конюнктура към момента на ПТП и съобразно съдържанието на причинените увреждания. Икономическа неадекватност на обезщетението спрямо социално-икономическите условия към юни 2016 г. не е изводима. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение