Определение № 1823 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2983/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. А., чрез служебния му адвокат Н. А., срещу Решение № 11 от 04.01.2024 г. по в. гр. д. № 1395/2023 г. на Окръжен съд - Бургас, с което след като е потвърдено Решение № 1132/22.05.2023 г. по гр. д. № 8796/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че касаторът дължи на „Булукрайн - ММ“ ООД, ЕИК:[ЕИК], представлявано от управителя М. Д. Д., сумата 12 243 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 16.08.2021г. - до изплащане на вземането, и 4390, 47 лева – лихва за забава за периода от 18.12.2017 г. до 30.06.2021 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5772/2021 г. по описа на РС - Бургас. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Булукрайн - ММ“ ООД не е подал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че през 1980 г. била създадена ЖСК „Агалина“ – [населено място], която била носител на правото на строеж върху държавна земя. Установил, че нито Д. и М. Д., родители на управителя на „Булукрайн - ММ“ ООД М. Д., нито А. А. - наследодател на касатора, били измежду учредителите на кооперацията. А. А. бил приет за неин член след молба от 25.11.1991 г. и с искане да получи определени обекти, един от които апартамент с номер .... С протоколно решение от 07.07.1993 г. на ЖСК „Агалина“ А. А. бил изключен за първи път от кооперацията, като предоставените му апартаменти (с номера ... и ...) били отнети. По негов иск това първо по ред решение на ЖСК „Агалина“ за изключване било отменено с Решение № 854/25.05.1994 г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2355/1993 година. Изключването на А. с решение от 14.06.1994 г. на ЖСК „Агалина“ било второ по ред, а основанието за това - невнасяне на дължими в полза на кооперацията суми за довършване на строителството на сградата. С решение на ВКС № 1113 от 18.12.1997 г. по гр. д. № 34/1997 г. било отменено решението, взето на 14.06.1994 г., за изключване на А. А. от кооперацията. От протоколно решение на ОС на ЖСК „Агалина“ от 20.06.1994 г. въззивният съд установил, че за член-кооператор за придобиване на собствеността върху апартаменти № ... и № ..., които до изключването на А. А. от кооперацията били предназначени за него, бил приет Д. Д. Д.. На 22.06.1994 г. бил съставен окончателен разпределителен протокол, видно от който на Д. Д. Д. бил предоставен апартамент № ..., а на М. М. Д. – апартамент № 21. Въззивният съд се е позовал на мотивите към Решение № 153/10.05.2017 г. по гр. д. № 98/2011 г. по описа на ОС - Бургас, водено между М. М. Д. и М. Д. Д., от една страна, и Г. А. А., наследодател на касатора, от друга, относно посочения апартамент № ... и на същото основание – чл. 59 ЗЗД, но за друга част на вземането, като приел, че за придобиването на апартаменти № ... и № ... Д. Д. Д. внесъл обща сума от 3 000 000 лв. (неденоминирани), на две вноски, по сметка на ЖСК „Агалина“– 2 800 000 лв., платени на 20.07.1994 г., и 200 000 лв., платени на 26.07.1994 г., като в банковите документи за преводите изрично било записано като основание: за два тристайни апартамента и две тавански помещения. Така въззивният съд обосновал извод, че само част, а не цялата сума от 3 000 000 лв. (неденоминирани), била предназначена за придобиване на апартамент № ..., като данни, от които да се установи, какъв е нейният точен размер липсвали. От удостоверение, приложено на лист 59 от делото, окръжният съд констатирал, че на 01.08.1994 г. А. А. внесъл депозит в размер на 900 000 лв. (неденоминирани) по сметка на ЖСК „Агалина“ в „Тексимбанк“. Приел, че всички членове на кооперацията се снабдили с нотариални актове за разпределените им апартаменти, включително Д. и М. Д. – за апартамент № ..., с вписана в акта стойност на имота 143 550 лева. С решение на Окръжен съд - Бургас от 27.12.1995 г. кооперацията била прекратена. От удостоверение от 16.11.1995 г., издадено от „Тексимбанк“, окръжният съд установил, че А. Ж. А. изтеглил направената от него на 03.05.1995 г. вноска от 900 000 лв. (неденоминирани), ведно с натрупаните до този момент лихви в размер на 465 504, 10 лв. (неденоминирани). С влязло в сила решение № 1113/18.12.1997 г. по гр. д. № 34 по описа за 1997 г. ВКС разрешил спора за законосъобразността на решението от 14.06.1994 г. на ОС на ЖСК „Агалина” за изключване на А. А. като член-кооператор, като го отменил само по отношение на апартамент № 20. В полза на А. Ж. А. бил издаден нотариален акт на 05.11.1996 г. за този имот при вписана в акта оценка 710 572 лева. Окръжният съд посочил, че данни по делото той да е заплащал някакви суми за процесния апартамент след като изтеглил обратно преведената от него по-рано сума от 900 000 лв. и след като в негова полза бил издаден нотариалният акт от 05.11.1996 г. липсвали. Констатирал, че с влязло в сила на 11.04.2007 г. решение на Районен съд - Бургас от 17.01.2005 г. по гр. д. № 4066/2004 г. било прието за установено по отношение на М. М. Д. и Д. Д. Д., че А. Ж. А. е собственик на апартамент № .... На 16.08.2006 г. на основание изпълнителен лист от 15.02.2006 г., издаден по в. гр. д. № 137/2005 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, А. Ж. А. бил въведен в апартамент № .... Към този момент апартаментът бил отдаден под наем на търговско дружество. Окръжният съд посочил, че от данните по делото се установявало, че с договор за цесия от 04.05.2011 г. М. и Д. Д. прехвърлили на сина си М. Д. вземането си към А. А. за обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с апартамент № ... в размер на 85 % от общо 250 000 евро. Цесията била съобщена от цедентите на А. А. на 07.05.2011 година. Макар изрично решаващият състав да е посочил, че договорът за цесия, на който ответникът по касасия се позовава, да не е представен по делото, част от вземането за неоснователно обогатяване (в размер от 50%) му било прехвърлено от М. М. Д. и Д. Д. Д. на 15.04.2010 г. чрез цесия. При тези факти съдът приел иска по чл. 59 ЗЗД, предявен в срока и по реда на чл. 422 ГПК, за допустим. Мотивите са сведени до извода, че наследодателят на касатора А. А. получил апартамент № 20 от построената от ЖСК „Агалина“ сграда чрез участие като член-кооператор без да е заплатил каквито и да е парични средства за това. Същевременно срещу вноските, направени от Д. Д. Д. по време на брака му с М. М. Д., в размер на 3 000 000 лв. (недоминирани) в ЖСК „Агалина“ за апартаменти № ... и № ..., както и разходите в размер на 45 000 лв. по привеждане на апартамент № ... в годен за обитаване вид, М. М. Д. и Д. Д. Д. не придобили право на собственост, а платеното не им било възстановено нито от А., който бил признат за собственик и въведен в имота, нито от ЖСК „Агалина“, прекратена още през 1995 година. По този начин въззивният съд обосновал извод, че наследодателят на касатора се бил обогатил за сметка на съпрузите Д. без основание. Обогатяването се изразявало в това, че А. А. получил недвижим имот без да вложи, съобразно придобивния способ за това, каквито и да било парични средства под формата на вноски в ЖСК „Агалина”, а съпрузите Д. и М. Д. се били обеднили, тъй като въпреки заплатените общи средства от 45 000 лв. и 3 000 000 лв. (недоминирани) не станали собственици на апартамент № .... С влязлото в сила решение по гр. д. № 98/2011 г. на Окръжен съд – Бургас било прието, че дължимата за обезщетението от неоснователното обогатяване сума следва да се формира от сбора на 3 000 000 неденоминирани лева (или 3000 лв. деноминирани) и 45 000 лв. за ремонт, т.е. общо 48 000 лева. От тази сума с цитираното решение била присъдена частта от 15 666 лв., но остатъкът от 32 334 лв. бил все още дължим, поради което претендираната в настоящия процес сума от 12 243 лв. била в рамките на онова, с което касаторът се бил обогатил. Касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК при вероятна недопустимост на въззивното решение като постановено в нарушение на забраната по чл. 126, ал. 1 ГПК за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Проверката се дължи с оглед данните по настоящото производство за наличие на влязло в сила решение по гр. д. № 4857/2021 г. по описа на РС – Бургас, с което са отхвърлени предявените от „Булукрайн-ММ“ ООД против Г. А. А. искове с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 99, чл. 59 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 22 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с придобиването от ответника на основание членство в ЖСК на правото на собственост върху апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], вх..., ет..., което вземане е прехвърлено от М. М. Д. и Д. Д. Д. на ищеца „Булукрайн-ММ“ ООД с Договор за цесия от 15.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2021 г. - до окончателното плащане, както и сумата от 11 000 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г., за които вземания подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е отхвърлено с разпореждане № 930/09.04.2021 г. по ч. гр. д. № 2428/2021 г. по описа на РС - Бургас. Съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, в тази хипотеза ВКС е длъжен да допусне касационно обжалване на въззивното решение, а преценката за допустимостта следва да се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Ето защо, съобразно постановките на т. 1 от цитираното ТР, свързани със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, следва да бъде извършена проверка за допустимостта на обжалваното въззивно решение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Трето отделение,