Определение № 834 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4394/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ Общо застраховане“АД срещу решение №.262622/4.08.22 по г.д.№.1419/21 на СГС, ІІІ Вс., с което е потвърдено реш.№.20240760/1.11.20 по г.д.№.64101/19 на СРС, ІІІ ГО, 88с., за осъждане на касатора да плати на основание чл.405 ал.1 КЗ 22556,43лв. застрахователно обезщетение за настъпило на 10 срещу 11 април 2019г. в [населено място] застрахователно събитие /кражба на л.а.“Фолксваген“ модел „Т.“ с рег.№.СВ 6543 МК/, ведно със законната лихва, считано от 6.11.19 до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД 250,63лв. лихви за периода 28.09.19-6.11.19, със съответно произнасяне по разноските. Ответникът по касационната жалба С. В. К. я оспорва; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, в това число чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, че съгласно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Фактическият състав на разпоредбата включва валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; изпълнение на задълженията на застрахования за заплащане на застрахователна премия; уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване. В случая между страните е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско+“ за л.а.“Фолксваген“, модел „Т.“, рег.№.СВ 6543МК със срок на действие от 00.00ч. на 19.10.18 до 23.59ч. на 18.10.19, с включен застрахователен риск „кражба или грабеж на цяло МПС“, обективиран в надлежно оформена застрахователна полица /№.4400118211024805/18.10.18/-поради което е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение. По силата на същото ответникът е поел задължение в случай на застрахователно събитие да плати на ищеца обезщетение в размер на действителната стойност на МПС към датата на събитието в границите на договорената застрахователна сума, а ищецът - да внесе съответна застрахователна премия, като не се спори, че първата и втората вноска от нея са били платени. Съдържанието на застрахователната полица е допълнено от това на Общите условия, които са били надлежно връчени на застрахования /чл.298 ал.1 т.1 ТЗ, чл.298 ал.3 ТЗ/. В срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие – „кражба на МПС“, надлежни доказателства за което са представени по делото - видно от удостоверение от 12.04.19, изд. от Началник 6 РУ СДВР и постановление за спиране на наказателното производство, е било образувано ДП №.ЗМ 849/19 на 6 РУ-СДВР, пр.пр.№.12786/19, за престъпление по чл.346 ал.1 НК за противозаконно отнемане на чуждо МПС - л.а.“Фолксваген“ модел „Т.“, рег.№.СВ 6543 МК, което е било извършено за времето 20.30ч. на 10.04.19 - 10.00ч. на 11.04.19. Въззивната инстанция е посочила, че горепосочените доказателства имат характер на официални свидетелстващи документи, като такива притежават материална доказателствена сила и ответникът не е ангажирал доказателства за оспорване на истинността им - поради което и удостоверените в тях обстоятелства се приемат за доказани. Приела е, че е налице идентичност между лекия автомобил, предмет на застрахователния договор, и този, предмет на кражбата - при съпоставка на описаното по застрахователната полица МПС и МПС, предмет на кражбата, по отношение на което е образувано наказателното производство, относно индивидуализиращите белези – марка, модел, регистрационен номер, номер на рама, се установява пълно съвпадение; поради това и се налага извода, че се касае за един и същ автомобил, собственост на ищеца - т.е., че лекият автомобил, предмет на кражбата, е именно застрахованото с горепосочената полица МПС, като кражбата принадлежи към покритите рискове според т.1.2 на ОУ. При това положение е направен извод, че е доказано настъпването за времето от около 20.30 на 10.04.19 до 10.00ч. на 11.04.19, в периода на действие на застраховката, на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, което попада в обхвата на осигурената от ответника застрахователна защита. Доводите на ответника за недействителност на сключения договор поради невъзможен предмет въззивният съд е намерил за неоснователни. Отразено е, че от протокола за оглед на МПС от 22.10.18 се установява, че към датата на сключване на договора за застраховка „каско“ процесният автомобил е имал увредени детайли, подробно описани в протокола, като не са отразени други неизправности и увреждания, които да обуславят извод, че по отношение на МПС е налице „тотална щета“ и то не е годно за движение по пътищата. Протоколът за оглед е подписан и съставен от представител на ответника, съдържанието му не е опровергано в хода на делото с допустими доказателствени средства – и следователно към датата на съставянето му лекият автомобил е бил годен за експлоатация и съответно договорът е действителен и е породил целените с него правни последици. По реда на чл.272 ГПК са приобщени и мотивите на първоинстанционния съд, съгласно които към изисканите документи от КАТ е представен протокол за преглед на техническата изправност на процесното МПС от 19.03.18, липсват констатации от комисията към контролния орган ППС-то да е неизправно, респективно със същия се установява, че към момента на регистрацията в КАТ то е било изправно; ответникът не е доказал, че представеният от него снимков материал е от процесното МПС; освен това обстоятелството дали то е претърпяло ПТП в Германия и дали към датата на регистрацията е било в движение и изправност, е без значение за изхода по спора – важното е, че към датата 22.10.18 МПС е било в движение, като единствените щети по същото, констатирани от застрахователя, са преден капак /за боя/, задна броня /за боя/ и предна дясна врата /за боя/. Представеният и неоспорен протокол от представител на застрахователя представлява извънсъдебно признание за състоянието на лекия автомобил към датата на сключване на застрахователния договор – и именно поради това съдът не е уважил неотносими доказателствени искания на ответника за изготвяне на съдебна поръчка по реда на Регламент №.1206/81 /за разпит на бившия собственик на автомобила по въпроси дали преди отчуждаването МПС е претърпяло ПТП през м.11.2015, било ли е дерегистрирано поради тотална щета и застраховано за инцидента и къде/. Предмет на застраховане е заявеният и обявен за откраднат автомобил „Фолксваген“ модел Т. с рег.№.СВ 6543 МК, собственост на ищеца, като в обсега на осигурената защита е включен и риска „Кражба или грабеж на МПС“ и липсва законово основание за освобождаване на застрахователя от отговорност. При това положение е прието, че в резултат на настъпилото застрахователно събитие С. К. е претърпял имуществени вреди и в негова полза е възникнало право на застрахователно обезщетение-налице са всички елементи от правопораждащия фактически състав на чл.405 КЗ и за ангажиране на договорната отговорност на ответника като застраховател по процесната имуществена застраховка. Дължимото обезщетение е определено на база размера на щетата към деня на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от действителната стойност на застрахованото имущество. За целта е съобразено заключението на изслушаната автотехническа експертиза и след приспадане на сумите, с които застрахователят е извършил прихващане, е намерено, че искът е основателен за 22556,43лв., ведно със съответните лихви. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроса „При позоваване на обстоятелства, водещи до нищожност на сключен договор, не следва ли съдът да допусне направените от страните доказателствени искания, свързани с установяването му, при положение, че същите са от значение за правилното разрешаване на повдигнатия спор?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция не е обсъждала в решението така поставения въпрос и не е излагала изрични мотиви във връзка с него. Той представлява по-скоро такъв към касационната инстанция, свързан с общи теоретични постановки, които принципно въззивният съд не е отричал. Предвид изложеното въпросът е неотносим, не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане до касационно обжалване. Само за пълнота следва да се посочи, че доколкото в касационната жалба, към която е изложението с въпроса, се съдържат твърдения, че съдът не е уважил искания за събиране на доказателства по Регламент №.1206/01 и не е допуснал въпроси към вещото лице по АТЕ /което е лишило касатора от възможност на докаже, че застрахованият автомобил е имал увреждания, които са го направили невъзстановим и негоден за движение по пътищата/, въззивната инстанция е отказала да допусне същите, приемайки, че те няма да установят релевантни за спора факти и доказателства, респективно че не е налице визираната в чл.266 ал.3 ГПК хипотеза или такава по чл.266 ал.2 т.1 и т.2 ГПК. От друга страна, в решението са изложени подробни мотиви, обуславящи извода за неотносимост на исканите доказателства, които не са произволни. Прието е, че релевантният момент за преценката налице ли е бил възможен предмет за застраховане е този на сключване на застраховката, към същия, както и към предхождащия го такъв на регистрацията на МПС в България, от доказателствата – съставен от служител на ответника протокол за оглед и протокол за преглед на техническата изправност на процесното МПС от 19.03.18 на комисия към контролния орган при регистрация в КАТ, се установява, че ППС е било в изправно състояние, единствените му недостатъци са свързани с необходимостта от боядисване на посочените в протокола за оглед части, а последният сам по себе си е и извънсъдебно признание на ответника за изправността на автомобила /подкрепено от протокола на КАТ и от заключението на АТЕ, че в базата данни на официалния представител на марката „Фолксваген“ – „Порше Интер Ауто БГ“, няма никаква история за този автомобил и съответно няма данни, че същият е претърпял ПТП през м.11.2015г./. Предвид изложеното не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора, на ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 2300лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,