Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г.

Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 178 от 09.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 974 от 1.06.2009 г. по гр. д. № 1119/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Б. М. Р. от [населено място] против Общинска администрация [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № РД-08-202 от 28.02.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност управител на Общинско предприятие "Благоустройство и комунално строителство", [населено място] и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 6263,40 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и в частност обхвата и съдържанието на дисциплинарното нарушение "злоупотреба с доверието на работодателя", извършено от лице, натоварено с управленчески функции. Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. Когато работникът или служителят е натоварен с управленчески функции, то изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата на поведение, което пази и укрепва престижа на работодателя. Възлагането на управленчески функции предпоставя една по-висока степен на оказано от работодателя доверие, поради което изпълняващия ги работник или служител е длъжен да се въздържа от действия, които биха злепоставили работодателя както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на предприятието. Когато служителят, натоварен с управленчески функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия в разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски окръжен съд е прието за установено, че ищцата Б. М. Р. е изпълнявала длъжността управител на общинско предприятие "Б." при [община]. На 12.02.2008 г., ищцата е разпоредила извършването на услуги с машинния парк на управляваното от нея предприятие за изграждане на водопроводно отклонение за два магазина, които притежава в съсобственост със съпругът и Х. Р. и други лица. Прокопаването на уличното платно е било извършено при личното и присъствие на обекта, без съгласие на общинската администрация и без да са спазени изискванията на чл. 72 ЗУТ и чл. 175, ал. 5 ЗУТ, както и на Наредба № 16 от 2003 г. за временна организация на движението по време на строителство и извършване на ремонтни работи по пътищата. За така констатираните нарушения, квалифицирани като злоупотреба с доверието на работодателя, съставляващо тежко дисциплинарно нарушение, трудовото и правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на закона, тъй като извършените от уволнената служителка на 12.02.2008 г. действия в качеството и на управител на общинското предприятие не съставляват злоупотреба с доверието на работодателя. Този извод съдът е формирал, приемайки, че разпореждането на служителката за извършване на транспортни и строителни работи с цялата налична техника на общинското предприятие на личен строителен обект е било извършено законно, в рамките на задълженията и като управител на дружеството; че за извършената дейност е било заплатено по утвърден ценоразпис; че допуснатото нарушение, изразяващо се в прокопаване на уличното платно за изграждане на водопровод и канализация на семейния и обект без разрешение на общинската администрация е с административен характер; че евентуално би могло да ангажира административно наказателната отговорност на извършителя за неспазване чл. 84, ал. 2 и чл. 172 ЗУТ, както и Наредба № 16 от 23.07.2003 г., но не и дисциплинарна отговорност, тъй като не съставлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, нито злоупотреба с доверието на работодателя. В касационната жалба против решението на Пловдивски окръжен съд се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е приложил неправилно чл. 190, т. 4 и т. 7 КТ, формирайки необосновани изводи за характера на допуснатите дисциплинарни нарушения. Ответницата по касационната жалба Б. М. Р. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените с касационната жалба оплаквания са основателни. Основателно е оплакването за нарушение на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК. Въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост. Не е обсъдил доказателствата (ценоразпис от 01.07.2007 г. и констативен протокол от 12.02.2008 г.), от които се установява, че освен техниката на предприятието, предназначена за предоставяне на услуги срещу заплащане, ищцата е разпоредила на обекта да бъдат използвани и сметосъбирачна и сметомиячна машини, предназначени за събиране на отпадъци и почистване на града - техника, изключена от ценоразписа за предоставяне на услуги, поради специалното и предназначение в обществена полза. Не е съобразил доказателствата, че в деня на извършване на ремонтните работи, ищцата не е изпълнявала трудовите си функции като управител на предприятието, за да надзирава строителните работи на собствения и обект, което е станало достояние на обществеността - показания на свидетелите И. В. Ямалийски и П. Й. Г. Преценката на тези доказателства, сочи, че в качеството и на управител, ищцата е разпоредила извършване на транспортни и строителни работи с цялата налична техника на общинското предприятие на личен строителен обект, отклонявайки сметосъбирачната и сметомиячната машини от пряката им функция по почистване на града и осъществявайки личен контрол на строителния обект в нарушение на преките и трудовите и задължения за ръководство на дейността на предприятието. В нарушение на материалния закон е изводът, че извършените от ищцата действия не съставляват дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ. Като се е възползвала от служебното си положение на управител на общинското предприятие, нареждайки ползването на машини не по предназначението им на личен строителен обект и афиширайки тези възможности пред съгражданите си с личното си присъствие на обекта, ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя. Неправилни са и формираните изводи по приложението на чл. 190, т. 7 КТ. Неправилен е изводът, че допуснатото нарушение, изразяващо се в прокопаване на уличното платно за изграждане на водопроводни и канализационни отклонения за семейния и търговски обект без разрешение на общинската администрация и в нарушение на чл. 84, ал. 2 и чл. 182, ал. 2 ЗУТ, както и Наредба № 16 от 23.07.2003 г. е с административен характер; че евентуално би могло да ангажира административно наказателната отговорност на извършителя, но не и дисциплинарна отговорност. Наказателната, административна, финансовата и дисциплинарна отговорност могат да бъдат осъществявани паралелно. Съставомерността на деянието като административно нарушение не изключва признаците му и като нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагане на дисциплинарно наказание. Нарушаването на законоустановените изисквания за извършване на ремонт, свързан с прокопаване на уличното платно, влече административна отговорност за извършителя на ремонта, т. е. собствениците на обекта, разпоредили извършването на ремонта носят административна отговорност за допуснатото нарушение. Успоредно с това обаче, извършването на ремонта е наредено от управителя на общинско предприятие за ремонт и поддръжка на общинската собственост, лично разпоредил използването на машинния парк за прокопаване на уличното платно без съответните разрешения на общинската администрация, без да се внесе необходимата сума гаранция за възстановяване на платното и без ремонта да е съгласуван с органите по безопасността на движението - действие, злепоставящо работодателя - кмета на общината, както пред външни за предприятието лица, така и пред работниците и служителите на общинското предприятие. Извършените от натоварената с управленчески функции служителка се явяват в разрез със задължението и за лоялност към работодателя и съставляват тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск за отмяна на дисциплинарното уволнение се отхвърли като неоснователен. Предвид обусловения им характер като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора - ответник по делото следва да бъдат присъдени направени съдебни разноски в размер на 430 лева, в т. ч. 30 лева държавна такса за касационно обжалване и 400 лева, изплатено възнаграждение по договор за правна помощ от 01.09.2008 г. с адвокат Е. С. - К. от Пловдивска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение