Определение № 388 от 18.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 670/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК във вр.с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК ДВ бр.86/2017г. С определение № 131 от 16.06.2017г. производството е спряно до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2016г. на общото събрание на наказателна, гражданска и търговски колегии на ВКС. Тълкувателното решение № 1/2016г. е прието на 21.06.2018г., поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството. То е образувано по касационната жалба на ищеца И. Г. Г. в качеството му на баща и законен представител на малолетния Г. И. Г., роден 2008г. против Решение № 365 от 18.11.2016г. по в.т.д. № 598/2016г. на АС Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д.№ 888/2015г. на Пловдивския ОС за отхвърляне на иска на малолетния ищец с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Рая И. Г., родена 2006г., настъпила при пътно произшествие от 01.07.2015г. С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно поради необоснованост. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване по въпроса включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки братята и сестрите на починалия. Искането е за допускане на обжалването на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като се поддържа, че ППВС № 4/61г., 5/69г. и 2/84г. са произнесени при друга икономическа и политическа обстановка, а предварителното изключване на роднини, с които починалият е имал емоционална връзка, освен че е житейски неоправдано, съставлява и значително стеснено тълкуване на понятието „близки роднини на лица-жертви от деликти” и следва да бъде съобразена Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2015г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления, според която „членове на семейството” са съпругът/съпругата, лицето, с което живее жертвата в ангажирана постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. В писмен отговор ответникът „Лев Инс”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела, че законодателството ни не посочва изрично лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Съобразена е разпоредбата на Директива 2012/29 ЕС, според които в членове на семейството са включени и братята и сестрите, но е отчетено, че Пленумът на ВС със задължителни постановления е изключил от кръга на имащите право на обезщетение за неимуществени вреди братята и сестрите на починалия - т.е., че по тълкувателен път е органичен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение при смърт на техни близки. Съставът на въззивната инстанция е изложил, че не би следвало да бъдат изключени от кръга на легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди братята и сестрите на починалия, когато от загубата са причинени негативни последици от емоционален и психически характер, каквато е настоящата хипотеза, но за него са задължителни указанията в Постановленията на Пленума на ВС /чл.130,ал.2 ЗСВ/ и съобразяването с това правило е неизбежно. Даденото от въззивната инстанция разрешение на правния въпрос, по който се иска допускане на обжалването е послужило като основание за отхвърляне на иска като същевременно то не съответства на произнасянето на ОС на трите колегии на ВКС в ТР №1/2016г. Касационното обжалване по него да бъде допуснато при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1, предл. 1 ГПК. Ищецът не дължи заплащане на държавна такса на основание чл.83,ал.1,т.4 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о.