Определение № 555 от 21.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2312/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДЕА ТРЕЙД“ ООД,

чрез процесуалния му пълномощник – адв. И. Ч., срещу въззивното решение № 216/09.07.2024г. по в.т.д.№165/2024г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 18/09.01.2024г., постановено по т.д. № 822/2022г. по описа на ВОС, по иск по чл. 74 ТЗ, предявен от В. П. П., срещу „ДЕА ТРЕЙД“ ООД, за отмяна на решенията, взети на Общо събрание на съдружниците на дружеството, проведено на 12.12.2022г., обективирани в протокол от същата дата, а именно: 1. за изключване на В. П. П. като съдружник в дружеството на основание чл.126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ; 2. за поемане дяловете на изключения съдружник; 3. за освобождаване на съдружника В. П. като управител, както и по т. 4 - приемане на нов дружествен договор.

Касаторът поддържа, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения от въззивния съд. Твърди, че АС – Варна се е произнесъл в противоречие със задълженията си по чл. 12 и чл. 235 ГПК, като напълно е игнорирал представените доказателства за извършените от П. действия и бездействия във вреда на дружествената дейност. Поддържа, че основно средство за търговия на дружеството е електронната му страница, а П. на 09.09.2022г. блокирал достъпа до същата, после свалил контактите от профила на дружеството, считайки че същата е негова лична интелектуална собственост според описаната разменена електронна кореспонденция. Сочи, че блокирането на страницата е дало негативен ефект в отношенията на дружеството с клиентите му. Изтъква, че от приетата писмена кореспонденция било видно и злепоставянето на дружеството, както и на втория съдружник и управител пред клиенти, когото П. наричал „измамник“. Касаторът твърди, и че въззивният съд неправилно е приел, че нормата на чл. 126 ТЗ била неприложима поради паритетното участие на двамата съдружници в капитала. Оспорва и посоченото от съда, че алтернатива било прекратяването на дружеството. С оглед изложените доводи, жалбоподателят претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и отхвърляне на исковете.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Следва ли съдът да обсъди приетите по делото доказателства за всяко едно от посочените действия/бездействия на съдружника по отделно и в тяхната съвкупност?“;

2. „Следва ли съдът да обясни логиката на своите изводи / в случая защо не приема дадено твърдение за доказано/, така че да е проследимо съответствието на вътрешното му убеждение с логическите, опитните и научните правила?;

3. „Следва ли съдът да изгради вътрешното си убеждение не само върху преките доказателства за поведение във вреда на дружествените интереси, но и върху косвените данни за настъпването на вредоносен резултат за дружеството?“;

4. „Следва ли съдът да съобрази не само прякото материално отражение на поведението на съдружника върху дружествената дейност, но и косвеното, перспективно отражение на поведението му върху тази дейност, включително репутационните щети върху нея, както и евентуалното нарушаване на връзките на снабдяване и пласмент на стоки?“;

5. „Следва ли в производството по чл. 74 ТЗ съдът да съобрази ноторните факти относно тенденциите на изменение на дружествената дейност, като например ГФО, които са обявени в публичния ТРРЮЛНЦ?“; 6. „Представлява ли злоупотреба с право изключването на съдружник с 50% дял от капитала в ООД от другия съдружник с дял от 50% от капитала в ООД?“;

7. „Приложим ли е институтът на чл. 126 ТЗ в ООД с двама съдружници, с дялове 50% всеки?“;

8. „Доколко ликвидацията на търговско дружество е адектватна форма на защита на интересите на самото дружество?“

Касаторът обосновава допускането на касационно обжалване по първите пет поставени въпроса с произнасяне в нарушение на практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК, решение №135/21.06.2019г. по гр.д. №165/2019г. на 3 г.о. на ВКС, решение №50055/24.04.2023г. по гр.д. №197/2022г., 3 г.о. на ВКС, решение № 121/20.06.2022г. по гр.д. №3082/2021г. на 3 г.о. на ВКС и др. По поставените въпроси от шести до осми включително се поддържа противоречие с решение № 2033/29.12.2001г. по т.д. №663/2001г. на ВКС, 5 г.о.

Ответникът по касационната жалба – В. П. П., оспорва същата по съображения, изложени в писмения отговор от 17.10.2024г., подаден чрез процесуалния му пълномощник - адв. С.. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по подробно изтъкнатите доводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – В. е приел, че не е спорно и се установява от служебна справка на електронна страница на ТРРЮЛНЦ, че към датата на атакуваното ОСС, вписаните съдружници са: А. В. А. и В. П. П., двамата едновременно с това и управители на дружеството, които го представляват само заедно. Въззивният съд е приел, че с покана за свикване на ОС, в която е обективирано и предупреждение за изключването на съдружника П., дружеството, чрез управителя А. А., свикало Общо събрание на дата 12.12.22г. от 11.00 часа в седалището и адреса на управление, като в поканата се съдържа позоваване на констатираните и обявени на съдружника с предходни електронни съобщения, негови действия против интересите на дружеството /в т.1 - т.7 вкл./, първото от които писма е изпратено на 05.09.22г., с отправена покана за преустановяване на тези действия. Съдът е счел, че от обективираното в поканата за събранието предупреждение за изключване, същото се основава на две основни материални предпоставки по чл.126, ал.3 ТЗ: неизпълнение задълженията на съдружника за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството, както и действия против интересите на дружеството. Апелативният съд е приел, че ОС е проведено съгласно представения протокол на 12.12.2022г., като съдружникът А. е присъствал единствен на същото, а протоколът е със съответните нотариални заверки и отговаря на изискванията на чл. 137, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 ТЗ.

Апелативният съд е приел, че от страна на ответното дружество са представени няколко покани, изпращани до ищеца на ел. поща, на която е адресирана и поканата за процесното събрание, а именно покана от 05.09.22г., покана от 13.09.2022г., писма от 23.09.2022г., от 12.10.2022г., жалба от 06.11.2022г., чието съдържание описва подробно в акта си.

Въззивният съд е посочил, че кредитира заключението на техническата експертиза, като изчерпателно, обективно и компетентно изготвено, от което се установява след проверка на електронните пощи с адреси: •••@•••, •••@•••, и •••@•••, че електронното съобщение от 17.11.2022г., съдържащо покана за свикване на общо събрание на съдружниците „Д. трейд“ ООД и предупреждение за изключване на съдружник, е изпратено в 11:48ч. и е доставено до адресатите в рамките на минута. Вещото лице е посочило в табличен вид, че електронните съобщения в процесната кореспонденция в периода м. 09. 2022г. до 17.11.2022г. са изпратени/получени. Апелативният съд е посочил и че съгласно заключението на експертизата при посещение сайта - https://deatrade.eu

вещото лице е констатирало наличие на посочен контакт с друго юридическо лице „ДЕА ТРЕЙД БГ“ ЕООД, с различен ЕИК, и управител Б. Б., като домейнът deatrade.eu е регистриран от английско дружество /P.D.R Ltd/, предлагащо регистрация на домейни и защита права за интелектуална собственост, а наличната информация в интернет за името на регистранта не се разкрива - „not disclosed!".

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че няма спор относно легитимацията на ищеца като съдружник в „Д. трейд“ ООД, както и че предявяването на конститутивния иск е в срока по чл. 74 ТЗ. По подробно изложените доводи, апелативният съд е приел, че ищецът е получил съобщението с поканата за събранието и предупреждението за изключване своевременно. Посочил е, че страните са ползвали регулярно, именно този способ за комуникация – чрез изпращане на ел.съобщения, вкл. ползваната от ищеца лична ел.поща •••@•••, което се установява и от проследените от техническата експертиза други ел. съобщения. АС – Варна е приел, че с оглед естеството на взетите на това Общо събрание решения – за изключване на съдружник и последиците от това, личното присъствие на съдружника не се отразява на законосъобразното провеждане на събранието, тъй като изключваният съдружник не гласува съгласно чл.137, ал.3 ТЗ, а мнозинството по чл.137, ал.3, изр. 1 ТЗ за вземане на решенията за изключване се формира от дяловете на останалите съдружници, като от капитала се приспадат дяловете на всички предложени за изключване съдружници. С оглед горното, апелативният съд е преценил за неоснователно възражението за неспазване процедурата за свикване на Общото събрание съгласно чл.138, ал.2 ТЗ, приемайки, че управителят П. е получил поканата от А. А. за свикване на събрание, в срока по чл. 139, ал.1 ТЗ, и при наличие на достатъчно време за спазване срока по чл. 138 ТЗ - до датата на провеждане на събранието на 12.12.2022г. е имало повече от две седмици.

Въззивният съд е приел по отношение на материалната законосъобразност на взетите решения по чл. 126, ал. 3 ТЗ, че няма пречка предупреждението за изключване да изхожда от който и да е от съдружниците или от другия управител, както и че не е необходимо предварително решение на Общо събрание на съдружниците за отправяне предупреждение за изключването. АС – Варна е приел, че в предложението има конкретизация в достатъчна степен на сочените нарушения. Въззивният съд не е споделил мотивите в обжалваемото решение на Варненски окръжен съд, за разграничение на действията на ищеца, извършени в качеството на управител от тези, извършени като съдружник в същото дружество, като се е позовал на посоченото в т. 3 от ТР №1/2023г. на ОСТК на ВКС, съобразно което, съдружник може да бъде изключен и за действия, извършени от него в качеството му на управител на дружеството, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 1 – т.3 ТЗ, тъй като когато едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняване на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.

Апелативният съд е приел, че изключването на съдружник е крайна санкционна мярка и тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение, като следва да се установят виновни действия, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, причиняващи сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така и действия, водещи до компрометиране на търговската му дейност, свръхзадлъжнялост и др., както и че тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер, да демонстрират явно желание на съдружника да действа против интересите на дружеството. Въззивният съд е посочил, че от установеното по делото не се налага безусловно такъв извод. Приел е, че изведените като нарушения действия на съдружника касаят оперирането на интернет страница на дружеството, служебна поща на дружеството, посочените служебни телефони за контакт, комуникацията с клиенти и изнасяне на вътрешно дружествена информация /за влошени отношения между съдружниците/. Апелативният съд е приел, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства да установи, че достъпът до уеб страницата на дружеството е експроприиран от ищеца; че ищецът контролира еднолично пощата на дружеството; че А. като управител няма достъп до служебната ел. поща на дружеството, чрез която се осъществява кореспонденцията с клиенти / различна от обявената на страницата на Търговски регистър/; че ищецът е блокирал интернет страницата на дружеството през м. септември 2022г.; че осъществява недобросъвестно спрямо ответника конкурентна дейност чрез собствено дружество „Майтек“ ЕООД; че извършва злонамерени действия чрез изключване, а след това и присвояване на служебен телефонен номер, ползван от управителя А., като по този начин препятства електронно банкиране на дружеството. Въззивният съд е приел, че не се установяват недобросъвестни действия на другия управител и съдружник, и настъпването на преки имуществени или неимуществени вреди за „Д. трейд“ ООД, вкл. репутационни вреди.

По отношение на твърдяната извършвана от съдружника конкурентна дейност чрез собствено дружество „Майтек“ ЕООД, съдът е посочил, че в устава на дружеството няма такава забрана, а и не е установено, че дори и да е налице извършвана конкурентна дейност на съдружника П., същата влияе негативно върху търговската дейност и репутация на „Д. трейд“ ООД. Посочил е, че при липса на въведена забрана в дружествения договор, само по себе си учредяването на ново дружество със сходен предмет на дейност, с този на ответното дружество, не обосновава наличие на неправомерно поведение, нарушаващо общото задължение за лоялност, и поради това явяващо се действие против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, т.3 ТЗ, при липса на доказателства за реално засегнати имуществени или неимуществени интереси.

Апелативният съд е приел, че по делото е останало недоказано до каква степен дейността на дружеството е била опосредена и концентрирана чрез интернет сайта, чрез посочената ел.поща и инсталирания счетоводен продукт, за да се приеме, че действията на П. са довели до вреди за дружеството. Въззивният съд е счел, че влошените отношения между съдружниците в ООД не са елемент от фактическия състав на чл.126, ал. 3, т. 3 ТЗ, като те не са въздигнати в самостоятелно основание за изключване на съдружник, независимо дали той е допринесъл за тях. АС – Варна е посочил, че от съвкупния анализ на всички събрани доказателства се установява наличие на ясно изразен личен конфликт между двамата съдружници, които съвместно представляват дружеството, бидейки и негови управители, без да е изяснен неговият генезис, но е приел, че посочените в предупреждението нарушения са недоказани като основания по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 ТЗ, тъй като дори да съществуват като факти от действителността, не са установени като интензитет и системност. Въззивният съд е посочил, че законът изисква наложената санкция „изключване на съдружник“ да е адекватна на допуснатите нарушения, а такава мярка липсва при установяване на влошени лични отношения между двамата съдружници и управители, т.е. на идентични, но срещуположни техни действия, които само в съвкупност вредят на дружеството. В извод съдът е приел, че поради недоказване на посочените общо в чл. 126, ал. 3 ТЗ, и конкретно в т.1 - т.7 от предупреждението от 17.11.22г., основания за изключване на ищеца като съдружник в „Д. трейд“ ООД, решението, взето на общото събрание на дружеството на 12.12.22г., се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна, на основание чл.74 ТЗ. С оглед горното е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в Тълкувателно решение №1/2010г., касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, съдът няма задължение да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го конкретизира и доуточни.

Първият поставен от касатора въпрос за правомощията на въззивния съд, а именно длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, се явява обуславящ за всяко съдебно производство, поради което съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, но не отговаря на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Въззивният съд не е процедирал в нарушение на константната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и много други актове, включително и посочени от касатора, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните. Както се посочва в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, излагайки фактически и правни изводи по съществото на спора, и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Апелативен съд – В. в случая не е действал в противоречие, а съгласно практиката на ВКС, като е изложил подробни и пълни мотиви, в които е обсъдил събраните доказателства и е мотивирал изводите си, че не се установява надлежно, съобразно разпределението на доказателствената тежест, да са налице твърдените недобросъвестни действия на изключвания съдружник/освободен управител и настъпването на преки имуществени или неимуществени вреди за „Д. трейд“ ООД, вкл. репутационни вреди. Въззивният съд е обсъдил изложените от страните доводи и твърдения, а това че не е възприел оплакванията на жалбоподателя, не води до извод, че е действал в противоречие с практиката на ВКС и не обосновава наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Вторият поставен от касатора въпрос относно задължението на съда да обясни логиката на своите изводи / защо не приема дадено твърдение за доказано/, така че да е проследимо съответствието на вътрешното му убеждение с логическите, опитните и научните правила, е свързан с оплакванията на касатора за необоснованост на решението поради твърденията му за постановяване на акта при непълен и неправилен анализ на събраните доказателствата. Необосноваността на решението е порок, който се дължи на грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер - на формалната логика или на емпиричното и научно-теоретичното знание. Този твърдян порок съставлява подвид на нарушението на процесуалните правила, обезпечаващи съответствието на фактическите изводи на съда с действителното положение по спора. С т. 1 от ТР по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че представляващият общо основание за допускане на обжалването правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, поради което така както е поставен, въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Според настоящия съдебен състав касаторът не е обосновал надлежно и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №50256/11.09.2023г. по гр.д.№3233/2021г., 4 г.о. и мн.др., въззивният съд следва при преценката на противоречиви доказателства да ги цени не само сами за себе си, а във връзка едни с други, като спазва опитните правила и правилата на формалната логика. В случая апелативният съд при извеждане на изводите си и кредитиране на доказателствата, е изложил мотиви, които не противоречат на формалната логика, поради което не е налице противоречие с практиката на ВКС. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на установените факти и изводи, а волята му за уважаване на исковите претенции е изразена достатъчно разбираемо и ясно, с оглед на което не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третият поставен въпрос – дали съдът следва да изгради вътрешното си убеждение не само върху преките доказателства за поведение във вреда на дружествените интереси, но и върху косвените данни за настъпването на вредоносен резултат, също не може да обоснове допускането на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като е по правилността на решението и е свързан с фактическите изводи на съда. Всички изложени от жалбоподателя доводи се свеждат до оспорване на правилността на направения от въззивния съд анализ на доказателствата по делото и на обоснованите с него фактически изводи, която дейност не подлежи на проверка във фазата по допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК. Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК по гореизложените съображения, но не е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 226 /12.07.2011 г. по гр.д. № 921 /2010 г. на ІV г.о., решение № 61 /01.03.2016 г. по гр.д. № 4578 /2015 г. на ІV г.о., решение № 80 /03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 /2017 г. на ІV г.о., и др., пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. За да е налице пълно доказване само при косвени доказателства, трябва косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. Въззивният съд не е процедирал противно, а съгласно горепосочената практика, като е приел, че има само косвени данни за сочените нарушения, но не е проведено пълно и главно доказване, че е налице трайно и системно поведение на съдружника и управителя П., което да е основание за налагане на най-тежката санкция –изключването му, респ. освобождаването като управител, както и че няма надлежно установени вреди за дружеството.

По същите съображения, а именно, че не удовлетворява нито общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, нито допълнителния такъв по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, не може да обуслови допускане до касационно обжалване и следващият поставен въпрос, а именно следва ли съдът да съобрази не само прякото материално отражение на поведението на съдружника върху дружествената дейност, но и косвеното, перспективно отражение на поведението му върху тази дейност, включително и репутационните щети върху нея, както и евентуалното нарушаване на връзките на снабдяване и пласмент на стоки. Във фазата по чл. 288 ГПК касационната инстанция няма правомощие да извършва обсъждане по същество на доказателства и да установява въз основа на тях факти. Дали поредицата събрани по делото доказателства води до конкретен обоснован извод е въпрос на преценка по същество и е свързано с правилността на акта. За пълнота следва да се отбележи, че не е налице и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е налице непротиворечива практика, с която въззивният съд се е съобразил, че изключването на съдружник е крайна санкционна мярка и тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Трябва да се установи безспорно, че са налице виновни действия, създаващи пречки за нормалната дейност на дружеството, и/или действия, водещи до компрометиране на търговската му дейност, свръхзадлъжнялост и други, които да демонстрират явното желание на съдружника да действа против интересите на дружеството, за да се приеме, че е налице фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. / в този смисъл решение № 171/14.03.2012 г. по т.д. № 860/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, и мн. др. /, а въззивният съд е приел, че дори и да е установено косвено и перспективно отражение, каквото се твърди от касатора, не е съответно на тежестта на санкцията – изключване на съдружника.

Петият поставен въпрос от касатора - дали съдът следва да съобрази ноторните факти относно тенденциите на дружествена дейност като напр. ГФО, които са обявени в публичния Търговски регистър, не съставлява общо основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приемал в решаващите си мотиви, че не следва да съобразява ноторно известни факти, но конкретната преценка на съдържанието на обявен в Търговския регистър ГФО, и установяване въз основа на данните по ГФО какви са тенденциите на дружествената дейност, не съставляват ноторно известен факт, а са свързани с кредитирането на събраните по делото доказателства и установяване на фактическата обстановка въз основа на същите. Следователно този въпрос е по правилността на решението и не отговаря на общия селективен критерий за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.

Шестият въпрос - представлява ли злоупотреба с право изключването на съдружник с 50% дял от капитала в ООД от другия съдружник с дял от 50% от капитала в ООД, не удовлетворява общия критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Апелативен съд – В. е отхвърлил исковете, като е приел, че от ангажираните доказателства не се установяват действия на изключения съдружник, които да са довели до вреди за дружеството и да съответстват на наложената му крайна санкционна мярка по чл. 126 ТЗ. Основният извод на въззивния съд е, че не се доказват надлежно по делото посочените основания за изключването като съдружник/освобождаването му като управител. С оглед горното, отговорът на поставения въпрос не би рефлектирал върху изхода на спора и не се явява обуславящ, поради което не съставлява общо основание за допускане до касационно обжалване.

Седмият поставен въпрос - дали е приложим институтът на чл. 126 ТЗ в ООД с двама съдружници с дялове от 50% всеки, не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е възприел, че институтът е неприложим, а въз основа на обстоен анализ на доказателствата е заключил, че не се доказват конкретните твърдени основания за изключване на съдружника П.. Предвид горното, въпросът не се явява значим за изхода на спора и не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК.

Последният поставен от касатора въпрос, доколко ликвидацията на търговско дружество е адекватна форма на защита на интересите на самото дружество, също не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК. Въпреки изложеното от съда, че отношенията между съдружниците са явно влошени, не това го е мотивирало да уважи предявените искове за отмяна на решенията на Общото събрание. Решаващият извод на апелативния съд е свързан с преценката, че от ангажираните по делото доказателства не се установяват недобросъвестни действия на управителя и съдружник П., и настъпването на имуществени или неимуществени вреди за „Д. трейд“ ООД, вкл. репутационни вреди. Следователно въпросът не е обуславящ и отговорът му не може да повлияе на изхода на спора, поради което не съставлява общо основание за допускане до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Касаторът е поискал присъждане на разноски и представил списък по чл. 80 ГПК, но с оглед изхода на спора на касатора, не му се следват. Ответникът не е заявявал искане за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което също не следва да му се присъждат такива.

Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо търговско отделение,