Определение № 768 от 17.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4861/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от ответниците по иска и по касационната жалба Р. С. П. и П. Г. П., чрез адв. К. М., за допълване на определение № 5131 от 12. 11. 2024 г. по гр. д. № 4861/2023 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като жалбоподателката-ищца Е. Д. М. бъде осъдена да заплати на ответницата по иска и по жалбата Р. С. П. сумата 1700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Твърди се, че искане за присъждане на разноските е направено своевременно, с отговора на касационната жалба, към който са приложени договори за правна помощ и съдействие, сключени поотделно с всеки от ответниците, по които са договорени и платени отделни адвокатски възнаграждения от всеки от ответниците с размери от по 1700 лв., а с определението по чл. 288 ГПК е са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение само в полза на П. Г. П., в размер на 1700 лв., и липсва произнасяне по претенцията на Р. С. П. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение също в размер на 1700 лв. Въпреки предоставената от съда възможност, жалбоподателката Е. Д. М. не е изразил становище по молбата, нито е направила възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е допустима. Подадена е в срок, от легитимирани лица. Разгледана по същество, молбата е основателна. П. от ответниците, чрез адв. К. М., общ отговор на касационната жалба, съдържа искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответниците в производството пред касационната инстанция. Към отговора има представени 2 бр. договори за правна защита и съдействие, сключени между адв. М. и всеки от ответниците поотделно. По всеки от договорите са уговорени адвокатски възнаграждения с размери от по 1700 лв. и във всеки от договорите е посочено, че възнаграждението от по 1700 лв. е платено в брой при подписване на договора. Жалбоподателката-ищца Е. Д. М. не е направила възражение за прекомерност на договорените възнаграждения в общ размер 3400 лв. предвид несъответствието им с фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че имущественият интерес на ответниците е защитен чрез подаване на общ отговор на касационната жалба, с който е изложено общо становище във връзка с основанията по чл. 280 ГПК Като основателна, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,