Определение № 2869 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3384/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. М., чрез процесуалния си представител адвокат Б. М., срещу решение №223 от 29.05.2024г. по в.гр.д.№281/2024г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 32/09.01.2024 г., постановено по гр. д. № 4356/2023 г. на Русенския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата Х. М. Т. е собственик по наследство на 1/2 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], обл. Р., представляващ дворно място с площ 1641 кв.м., представляващо УПИ *** в квартал *** по кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 2200 /29.10.1968 г. на ИК на ОбНС-гр.Русе, заедно с построените в това дворно място жил. сграда с площ 79кв.м. и второстепенна постройка с площ 17 кв.м., при граници: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и от една страна улица. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, по въпросите: 1.Следва ли съдът да издирва наличието право на собственост на наследодателя при съгласие от страна и на ищеца, и на ответника, че същият е бил собственик на имота приживе, но липсват доказателства за това по делото.Следва ли съдът да приеме за безспорно установено правото на собственост на наследодателя само от съвпадащите твърдения на страните, без същото да бъде доказано.Налице ли е придобивното основание „по наследство“ без да е безспорно установено притежание на правото на собственост у наследодателя. 2.Бланкетното отбелязване в разписния лист представлява ли безспорно доказателство за наличието на право на собственост за лицата, чиито имена са изписани там. Навеждат се доводи, че изводите на въззивната инстанция са в противоречие със следната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК – решение №13/30.01.2019г. по гр.д.№2081/2018г. на ВКС, І г.о.; решение №51/27.04.2016г. по гр.д.№4968/2015г. на ВКС, І г.о. Ако касационната инстанция приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, то моли касационно обжалване по поставените въпроса да се допусне по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Х. Т. е депозирала писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендират се направените пред настоящата инстанция разноски. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск предявен по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника Б. А. М. правото на собственост по наследство на Х. М. Т. върху 1/2 ид.част от дворно място с площ 1641 кв. м., представляващо УПИ *** в квартал *** по кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 2200/29.10.1968 г. на ИК на ОбНС-гр.Русе, заедно с построените в това дворно място жил.сграда с площ 79кв.м. и второстепенна постройка с площ 17кв.м., при граници: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и от една страна улица, както и искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност с вх. рег.№ 5433, № 67, т. 15, вписан на 26.05.2021г. в СВ Русе по отношение на 1/2 ид.част от правото на собственост върху същия недвижим имот. В мотивите на решението си въззивният съд е констатирал, че за да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, съобразно становищата на страните и след анализ на събраните по делото писмени доказателства, приел за установено, че процесният имот в [населено място] е закупен като празно дворно място от М. Е. И. и С. О. И., съответно родители на ищцата и прародители на ответника, който имот двамата впоследствие застроили с находящите се понастоящем в него сгради.И двамата живели в този имот до смъртта си, съответно през 2010г. и през 2022г. като след смъртта на баща си през 2010г. ищцата като негов наследник по закон придобила 1/6 ид. част от имота по наследство, а след смъртта на майка си през 2022г. се легитимирала като собственик на основание наследствено правоприемство на 1/2 ид. част от него.От съвкупната преценка на доказателствения материал районният съд приел, че в производството не е установено ответникът да е установил владение върху целия имот, както и да е демонстрирал, че го владее спрямо ищцата и нейната майка. Поради това уважил предявения положителен установителен иск за собственост по наследство относно 1/2 ид. част от имота и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК постановил отмяна на съставения в полза на ответника КНА за собственост по давност относно тази 1/2 ид. част. Въззивният съд е приел, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към нея. Прието е за неоснователно оплакването на ответника за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че между страните липсва спор относно собствеността на наследодателите върху процесния имот, както и че това обстоятелство не било доказано от ищцата.Още в първото открито съдебно заседание в процедурата по чл. 143 ГПК, преди да пристъпи към доклада по делото, ищцата е пояснила исковата си молба, заявявайки, че нейните родители по време на брака си закупили празно дворно място, след което построили сградите в него.Не се снабдили с документ за собственост, но живели в имота и го владели до смъртта си, поради което го придобили по давност.Процесуалният представител на ответника изрично заявил, че не спори, „че имотът е собственост на родителите на страните“. Поради това, районният съд в доклада си указал на ищцата, че следва да установи единствено факта, че правото на собственост върху 1/2 ид. част от описания недвижим имот й принадлежи по наследство без да й възлага да доказва правото на собственост на праводателите си, предвид липсата на спор между страните по този въпрос.Въззивният съд е приел, че тези твърдения на ищцата се подкрепят от приобщените писмени доказателства- разписен лист, декларации по чл. 14 ЗМДТ, скица за имота, приложена към нот. преписка, в която като собственици на имота са посочени наследниците на М. Е. И., както и от ангажираните гласни доказателства, в частност показанията на св. Ш. Г.- вуйчо на ищцата и св. Н. Н. – първи братовчед на ищцата. Като допълнителен аргумент за липсата на спор между страните относно наследствения характер на имота въззивният съд е посочил становището на ответника по предявения срещу него иск, в което е възразил, че семейният съвет го определил за собственик, в частност баба му и дядо му казали, че имотът е негов, че владял имота с тяхното знание и съгласие, че те му го преотстъпили, че баща му нямал претенции към този имот, макар че бил мъжкият наследник и той му се следвал съобразно техните традиции. Споделен е бил изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на въведеното от ответника възражение, че е придобил целия имот въз основа на упражнявано от него давностно владение за периода от пролетта на 2010г. до 25.05.2021г. – датата на съставяне на КНА.Безспорно ответникът е живял в процесния имот със своите прародители, родители и понастоящем със своето семейството още от раждането си.Това обаче не го прави владелец на имота, доколкото не е имал собствено вещно право върху него, съответно не е имал основание да упражнява владение. Установената от него фактическа власт върху процесния имот не е владение, а търпими действия, извършвани от него по силата на близките родствени отношения със собствениците на имота – неговите прародители и впоследствие баща му и леля му.Поради това презумпцията на чл. 69 от ЗС е била неприложима.За да се трансформира фактическата му власт във владение, е било необходимо намерението за своене да бъде противопоставено на собствениците на имота.По делото няма данни, а и твърдения за подобна демонстрация, каквато би била отказът да бъдат допускани в имота действителните собственици, лишаването им от достъп, отказ да бъде освободен имота, разкриването на намерение за своене пред всички, вкл. и пред административните органи. При преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е приел, че не се установява ответникът да е давал външен израз на намерението си пред баба си и леля си.Безспорно е установено, че до смъртта си С. е живяла в процесния имот, но не се установява приживе тя да е узнала за съставения КНА в полза на Б..В тази връзка не са кредитирани показанията на свидетелите на ответника Н. и Е., които са заявили, че С. е знаела за това, доколкото изнесеното от тях противоречи на показанията на св. Р. Х. и св. Ш. Г. –брат на С., с когото тя се виждала всяка седмица и не се подкрепя от показанията на св. М.– син на ответника.Съдът е отчел заинтересоваността на св.Е., както предвид това, че е баща на ответника, така и поради изнесеното от св. Р. Х. и св. Ш. Г. за влошените взаимоотношения между него и неговите родители и то точно поради отказа им да му припишат имота.От своя страна ищцата макар трайно да е пребивавала в чужбина, се е завръщала поне два пъти годишно като е отсядала именно в бащиния си дом, в т.ч. и през лятото на 2023г.За това обстоятелство се съдържат данни както в показанията на всички разпитани по делото свидетели, така и в приетите писмени доказателства.Полагала е грижи за своите родители и по нейна инициатива са предприемани някои ремонтни дейности в имот.В този смисъл са гласните показания на св. М. - „тя си идва като в нейната си къща“ и св. Х. - „идваше си в собствената къща, има си стая“.Въззивният съд е дал вяра на изнесеното от тях, тъй като същото кореспондира с показанията на свидетелите на ответника А. Е. и М. М., съответно негови баща и син, според които след смъртта на майка си ищцата започнала да има претенции към лятната къща, съотв. ответникът не се е противопоставил на тези претенции по някакъв начин.Не е заявил пред нея своите собственически права, не я уведомил за съставения КНА, не е препятствал ползването на имота от нейна страна нито преди, нито след смъртта на баба си.Отношенията между двамата били добри, за което свидетелстват всички разпитани по делото свидетели до момента, в който тя не узнала за КНА, с който той се снабдил.Отделно от това, от приложените от ответника писмени доказателства се установява, че за периода от 1998 до 2018г. партидата на имота в Община Ветово е водена на името на дядото на ответника М. И.. През 2018 г. синът му, св. А. Е.- баща на ответника е декларирал имота като придобит по наследство, посочвайки идеалните части на останалите съсобственици- 1/6 за сестра му и 4/6 за майка му.По този начин, съответно на идеалните им части от съсобствеността, са били разпределени и данъчните задължения за имота до 01.06.2021г.Плащането на дължимите от бабата и дядото на ответника данъци за имота през 2018г. от Б. М. само по себе си не установява намерението за своене като елемент на владението по чл.68, ал.1 ЗС. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че ответникът не е придобил по давност 1/2 идеална част от процесния имот, която ищцата е придобила по наследство от своите родители.Като последица от уважаване на положителния установителен иск, основателна се явява и претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК - за отмяна на нотариалния акт, с който ответникът е признат за изключителен собственик процесния имот за разликата над 1/2 ид.ч. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен в изложението въпрос, тъй като изводите на въззивния съд не са в противоречие с решение №13/30.01.2019г. по гр.д.№2081/2018г. на ВКС, І г.о. и решение №51/27.04.2016г. по гр.д.№4968/2015г. на ВКС, І г.о.В тези решения се приема, че по исковете за защита на правото на собственост позоваването на конкретен придобивен способ е изискване за редовност на исковата молба, защото изясняването на придобивното основание е от значение за изясняване на предмета на делото, както и за възможността ответниците да изложат своите насрещни твърдения и възражения. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Наследяването не е предвидено в закон като самостоятелен способ за придобиване на вещни права.Ето защо при позоваване на наследственото правоприемство наследникът следва да посочи конкретен придобивен способ, чрез който неговият наследодател е придобил правото, предмет на спора. В процесния случай предявената искова молба е била нередовна, тъй като ищцата е навела фактически твърдения, че е придобила 1/2 ид.ч. по наследяване от своите родители.По указания на първоинстанционния съд е уточнила, че нейните наследодатели са закупили дворното място, което впоследствие са застроили, но формално нямат документи за това. Изрично се е позовала на изтекла в тяхна полза придобивна давност, което е придобивното основание, разгледано от инстанциите по същество. Изводите на въззивния съд са изцяло в съответствие с т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК според която ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението.Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Въззивният съд е приел, че ищцата е установила в условията на пълно доказване твърдяния от нея придобивен способ.Съобразил е и това, че насрещната страна не е оспорила с отговора на исковата молба това твърдение, тъй като самата тя извежда своето право на собственост от правата върху имота на своите баба и дядо. Вторият поставен въпрос е неотносим към решаващите изводи на съда, който не е приел, че правото на собственост на наследодателите на страните се установява въз основа на представения по делото разписен лист, в който те са отразени като собственици на спорния имот, а е ценил този документ като косвено доказателствено средство за доказване на придобивното основание.Такава доказателствена стойност е придадена и на представените по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ и скица на имота. От изложеното по-горе следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение