Определение № 365 от 19.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 863/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Т. Г. М. срещу решение № 2381 от 12.10.18г.по в.гр.дело № 3531/17г.на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решението от 2.01.17г.по гр.дело № 1592/16г.на Софийски градски съд и искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата от 5000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата от 8 419 лв - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в престъпление по чл.129 НК, наказателното производство по което е прекратено. В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1. Зависи ли стабилитетът на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство от връчване на постановлението на пострадалото от престъплението лице, за което е повдигнато обвинение на ищеца като предпоставка за възникване отговорността на държавата на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ; 2. При незаконно повдигнато и поддържано обвинение Прокуратурата носи ли имуществената отговорност за заплащане на обезщетение, в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено на правно основание в Закона за държавния служител, което е в причинно следствена връзка с привличането на лицето в качеството му на обвиняем. Ответникът по жалбата Прокуратура на РБ не заявява становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 20.06.14г.Софийски районна прокуратура е привлякла Т. М. като обвиняем за престъпление по чл.129 ал.2 пр.6 алт.1 вр.с чл.1 НК, за това, че на 17.06.14г. около 19.30ч.в [населено място], на [улица], е ударил в главата Б. Б. с метална тръба, с което му е причинил средна телесна повреда. Установено е, че М. е работил като ръководител на Звена за вътрешен одит в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с основна месечна заплата 990 лв.За заемане на длъжността е било необходимо наличието на допуск до класифицирана информация, какъвто е имал до м.септември 2014 г. На 18.09.14г. ДАНС му е отказала издаване на допуск до класифицирана информация поради образуваното срещу него наказателно производство. На 8.10.14г. Министърът на транспорта е издал заповед, с която е прекратил служебното правоотношение с Т. М. поради обективната му невъзможност да изпълнява задълженията си вследствие отказа на ДАНС да му издаде допуск до класифицирана информация.Установено е още, че на 15.07.15г.Софийска районна прокуратура е прекратила наказателното производство срещу ищеца поради недоказаност на обвинението, както и че до 23.07.15г.не е започнал работа по друго правоотношение. За да отхвърли иска по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ въззивният съд е приел,че по делото няма данни постановлението за прекратяване на наказателното производство да е връчено на пострадалото лице Б. Б. и съответно да е влязло в сила. Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай поставения от касатора въпрос: Зависи ли стабилитетът на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство от връчване на постановлението на пострадалото от престъплението лице, за което е повдигнато обвинение на ищеца като предпоставка за възникване отговорността на държавата на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС / решение № 197 от 17.05.11г.по гр.дело № 1211/10г.на ІІІ г.о., постановено по чл.290 ГПК /,което обосновава допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът: При незаконно повдигнато и поддържано обвинение Прокуратурата носи ли имуществената отговорност за заплащане на обезщетение, в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено на правно основание в Закона за държавния служител, което е в причинно следствена връзка с привличането на лицето в качеството му на обвиняем, не е разрешаван от въззивния съд, тъй като искът е отхвърлен на друго основание, поради което по него не следва да се допуска касационно обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.